Ето ви един въпрос с уловка: Колко бихте отделили от бюджета си, за да съществуват БНТ и БНР?
Като казваме уловка - имаме предвид факта, че в момента също плащате, само че никой не ви пита дали искате или не.
При малко над 2 милиона работещи българи, всеки от вас отделя по 50 лева на година за издръжката на двете обществени медии. И то - независимо дали се информирате от "По света и у нас" и "Неделя 150", или се подигравате на "Шоуто на Канала" в Twitter и слушате музика през Spotify вместо FM-радио.
Ако това ви се стори фундаментално несправедливо, внимавайте, защото има втора уловка. Понякога евтиното излиза твърде скъпо.
Докато ключовият избор на нов генерален директор на БНТ (с фаворити Емил Кошлуков, Иван Гарелов и Константин Каменаров) потъва безшумно в плаващите пясъци на летните отпуски, бюджетът на обществените медии във Великобритания се превърна в световен казус.
BBC разкри имената на водещите, които вземат повече от 150 000 паунда на година за ефирните си прояви - за сравнение, това е ориентировъчната сума, която получава Тереза Мей за управлението на държавата.
Злополучният водещ на Top Gear Крис Еванс, който издържа само един сезон на мястото на Джеръми Кларксън, е получил близо 2,5 милиона паунда от заплати в BBC 2 и BBC Radio. Футболната легенда Гари Линекер е заработил едни добри 1,75-1,79 милиона паунда от коментарните си студиа в годината на Евро'2016. Малко под 900 000 паунда е годишната издръжка на Греъм Нортън, в чието шоу гостуват всички световни звезди от киното и музикалната сцена.
Форумните философи се хванаха да спорят защо заплатата на редовата медсестра е десет пъти по-ниска от хонорара на актрисите в британския "Откраднат живот". Това обаче не е необяснимо: можем да се обзаложим, че комисар Емил Попов от "Под прикритие" получава много повече, отколкото шефът на ГДБОП и главният секретар на МВР, взети заедно.
Доста по-абсурден е фактът, че на фона на големите надежди за равенство между мъжете и жените - водещите журналистки в обществената медия не са успели да договорят нищо повече от почти двойно по-ниски заплати в сравнение с тези на ко-водещите им мъже.
Накрая: дори в BBC авторитетите на британската публицистика се оказват второстепенни "таланти". Качествената журналистика не продава, не само в България. Нищо, че си заслужава до последната стотинка.
В пъти по-ниски суми от Крис Еванс, например, получават Андрю Мар или Еди Меър, които водят истински hard-talk предавания. Българският им еквивалент? Просто няма база за сравнение.
Само един пример: преди дни Еди Меър даде открит урок как се прави интервю с неподготвен събеседник - с няколко въпроса по предизборната програма на Консерваторите накара Борис Джонсън да съжалява, че се занимава с политика.
THE worst interview by a politician EVER. I expect @BBCNews & @itvnews will cover it & it'll be in every newspaper 🤔 pic.twitter.com/k2id2nk8DR
— John Prescott (@johnprescott) June 21, 2017
Можете да си представите реакцията на произволен водещ на сутрешен блок срещу външния министър, който не си е написал домашното.
Истината е, че ако някой задължи БНТ и БНР да направят отчет за журналистите, които по ведомост получават по-висока заплата от Бойко Борисов или Румен Радев, ще се наложи да предадат празен лист.
Да, Сашо Йовков не е Линекер, нито Тончо Токмакчиев е Греъм Нортън.
Обаче в обществените медии работят десетки други отлични професионалисти, които са смачкани от липса на пари и липса на мотивация. Не очаквайте остра публицистика и висок наратив от хора, които живеят без сигурност за работата си, без да имат гръб срещу неизбежния политическия или корпоративен натиск.
Не очаквайте качеството на BBC в медия, която няма право на повече от 15 минути рекламно време на ден, а цялата й издръжка зависи от настроението на финансовия министър.
Слабата програма и беззъбата журналистика са резултат на слаба и страхлива политика. И още нещо: резултат са на все по-слаб контрол от страна на обществото, което е скъпо на триците, но евтино на брашното.
Затова не бързайте, когато отговаряте на въпроса: Колко бихте отделили от бюджета си, за да съществуват БНТ и БНР. Защото във въпроса има уловка.
Аз от първа ръка ще споделя информацията, че за всеки "смачкан професионалист" по националните медии се падат 10 кърлежа, които не заслужават да съществуват. За пример - съвсем пресния скандал с държавното онлайн радиото на чужди езици, хрантутещо 60 човека и слушано от почти толкова, което най-вероятно ще коства главата на директора на БНР. Проблемът е системен и не се отнася само за държавните структури. А относно въпроса - аз бих го разширил далеч извън медиите, най-вероятно трябва да се включат всички държавни служители. Колко трябва да плащаме за различните услуги на държавата - полиция, администрация, медии? Моят отговор е, че всички тези хора трабва да имат достоен живот, но няма как да забогатяеат. Затова решението е относително ниски заплати, но високи социални придобивки. Работата в интерес на обществото е вид призвание и не може да се очаква достигане на грандиозно богатство дори и от тези по върховете.