"Колкото по-малка е една държава, толкова по-дълъг химн пее". Тази интерпретация на китайската поговорка се разгръща пред очите ни тези дни в ефира на българските телевизии.
Ако слушате нашите и западните медии, без да сте наясно кога и къде е станал атентат, ще решите, че джихадисти са вилнели в самото сърце на София и се е чуло чак до Париж, вместо обратното.
Там, където на 13-ти, петък, се случи трагедията с убитите над 130 души и стотиците ранени, положението в медиите е по-спокойно - говори се умно и премерено, търси се решение. В нашия безветрен край на Европа трагедията е още един повод за екранен сеир.
Телевизията във Франция не покани Марин льо Пен в нито едно предаване през уикенда, но на 2 хиляди километра на изток Ангел Джамбазки разтресе ефира.
За да се чува надалеко екотът от българската солидарност, будната ни гражданственост първо се скара по въпроса кой може да си слага френско знаменце във Facebook и кой не, а след това подмени дебата с кръчмарски популизъм.
Така най-скромните поетични метафори, които се чуха из ефир, бяха сексуалното "Европа е на колене” - нещо като упрек, че Оная, която дава Еврофондовете за скъпите ни автомобили, е мръсница, която не може да се справи с ревнивите си арабски любовници.
Животът в безхаберния край на Европа доказва, че "тероризмът може да се приема за природно бедствие".
"Не си ли говорим за разпадане на Европа, когато говорим за затваряне на границите?", току разпали въображението си Антон Хекимян.
За да "потърси отговор" на оцветените си с популистка откровеност въпроси, той кани в студиото на националната телевизия цял отбор красноречиви ксенофоби, с които да изпеят заупокойна молитва за горката Европа и да позлорадстват, че либералната политика, благодарение на която собствената им държава все пак (на места) има нормален облик, се е оказала "доказано неефективна".
Хора, които с един и същ кръчмарски патос коментират всички теми от "голямата шахматна дъска" до шума от циганските сватби в Столипиново.
Хора като Ангел Джамбазки, който на всичкото отгоре получава заплатата си в Брюксел, се кълнат, че Европа с нейните "политически мекопиши мекотели" (извинете за цитата, но той е лично негов от мнението му в известна онлайн медия) приключва.
Докато френските държавници пееха в един глас Марсилезата във Версай, у нас управлението, под патронажа на премиера, избра депото за боклуци край село Въглен, община Аксаково, за да помълчи минута "за Бог да прости", защото "г-н Туск е помолил всички страни-членки":
Днес при откриването на регионалната система за управление на отпадъците в Аксаково почетохме 13 ноември 2015 като запаз...
Публикувахте от Бойко Борисов в 16 ноември 2015 г.
След този щедър жест и със заканата, че "ще се изправим срещу тази заплаха заедно с всички необходими мерки и безкомпромисна решителност", управляващите се върнаха към обичайното си добро настроение и бодро зарязаха лентичка с ножички - този все още модерен политически аксесоар, с който трудно биха се изправили срещу каквито и да е природни бедствия. Камо ли срещу международния тероризъм.
Да, така е. И защото, в България случайни хора, аматьори, вършат работата на професионалистите. Повсеместно. Истинската рабата е заменена с имитация и бутафория. Повсеместно.
Бих живял в една държава заедно с хора, които като мен се трудят, плащат си данъците, и с които мога да си пия питието. Не бих живял с хора, които живеят на мой гръб, които ме мразят, че не съм като тях, че жена ми не е забулена, и че си пия питието....
Реалисте, вече никой не ни пита с кого искаме да живеем заедно. Те са вече тук, нямат намерение да си ходят, нито да си променят манталитета. Европа, която познавахме се променя, и не към по-добро. И никой не знае и малко хора се замислят какво да се прави. Джамбазки е прав за колегите си от Брюксел, но и той не предлага рецепта. Напълно моснователно се критикуват нашите политици и политолози, но как пеенето на марсилезата помага срещу тероризма? Май само като жест. "Спокойно, моряци, корабът потъва нормално, дъното е само на две мили, вода има за всички."
Цитат на Министър-председателя на Австралия Джон Хауард. 2007 г. „ИМИГРАНТИТЕ, А НЕ АВСТРАЛИЙЦИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ АДАПТИРАТ. Или го приемате, или се махате. Уморих се тази страна да се притеснява дали не обиждаме някой отделен човек или неговата култура. След терористичните атаки в Бали преживяхме възход в патриотизма на мнозинството австралийци. Тази култура се развива в продължение на 2 века борби, опити и победи от милиони мъже и жени, които са търсили свободата. Ние говорим предимно АНГЛИЙСКИ, а не испански, ливански, арабски, китайски, японски, руски или който и да било друг език. Затова, ако искате да станете част от нашето общество, учете езика. Повечето австралийци вярват в Бог. Това не е някакъв християнски, десен политически напън, а факт, защото християните, мъже и жени, въз основа на християнски принципи са основали тази страна и това е ясно документирано. Със сигурност е уместно да го демонстрираме по стените на нашите училища. Ако Бог ви обижда, тогава предлагам да обмислите някоя друга част на света за свой нов дом, защото Бог е част от нашата култура.Ние ще приемем вашите вярвания и няма да питаме защо. Всичко, което искаме, е вие да приемете нашите и да живеете в хармония и мирно съжителство с нас. Това е НАШАТА СТРАНА, НАШАТА ЗЕМЯ и НАШИЯТ СТИЛ НА ЖИВОТ и ние ще ви дадем всяка възможност да се наслаждавате на всичко това. След като обаче приключите с оплакванията, хленченето и боричкането за ЕДНО ЗНАМЕ, ЕДНА КЛЕТВА, нашите християнски вярвания или начина ни на живот, ви насърчавам настоятелно да се възползвате от една друга велика австралийска свобода: ПРАВОТО ДА НАПУСНЕТЕ СТРАНАТА. Ако не сте щастливи тук, ВЪРВЕТЕ СИ. Не сме ви принуждавали да идвате тук. Вие сте помолили да бъдете тук. Затова приемете страната, която ВИЕ сте приели!“
Ами всъщност, драги ми авторе, донякъде това е обяснимо и дори обосновано. България е малка страна /и без съществени дадености на достъпни към момента природни ресурси/, която тъкмо се е позакрепила /след поредния рунд трусове/ някъде около границата на Цивилизацията и която усеща, че отвъд тази доста близко изглеждаща граница хаоса доста нараства напоследък. Нормално е притеснението. Означава, че България иска да остане част от цивилизацията, не иска да се превърне в част от хаоса. ;)
Всичките тези европейски страни са малки, поставени в контекста на света. Малки са и в сравнение стази зона на хаос на юг и изток. По-добре е да са притеснени, отколкото да подценяват противника си. Преди битка тялото се подготвя, в кръвта се отделя адреналин ... това често прави поведението малко erratic, човек става малко нервен и раздразнителен.
Освен това ние сме доста близо до тази очертаваща се граница на цивилизацията /както и Гърция, която се държи доста erratic от известно време/. Не без основание се чувстваме по-exposed, отколкото Унгария или Чехия, да не говорим заостаналите, които си изброил. А най-лошото е, че не се чувстваме сигурни как, кога и доколко можем да разчитаме на съюзниците си. Не съм ли прав за това? До известна степен дори си обяснявам реакцията на русофилите в България с до известна доза паническо търсене на по-сигурна защита. И според мен това е малко... как да кажа... женствено... но какво да правиш Поне не е съвсем неразбираемо.
граф Сен-Жермен | 17.11.201512:55 ...И един специалист по всичко - проф. Константинов. С това разполагаме. ============= Аа, йок, къде пропускаш баш- специалиста по всичко- генералисимус (не в кавички) ББ!?