"След като имам признанието на „Дарик", имам признанието на България". Думите са на Ирина Бокова, която днес получи отличието на „Дарик" радио за политик на годината.
Твърде смело твърдение. Не по-смело от това да бъде обявена за политик, камо ли на годината. През последните 12 месеца единственото, с което Бокова е станала известна у нас, е фактът, че името й се спряга за нов генерален секретар на ООН. На същия принцип, на който цяла България се радваше, когато Дилма Русеф стана президент на Бразилия, би трябвало цялото българско общество да се развълнува от възможния избор на Бокова.
Така или иначе малко български радости си имаме, да си ги пазим.
Някъде между разказите за мавзолеите в Тимбукту и срещи с източни първи дами обаче, така и не разбрахме каква е политическата роля на Бокова за страната, за да бъде определяна за политик на годината. Защото, ако говорим за политик по принцип - в географските ширини между Обама и Путин, а и отвъд, със сигурност има и по-политици.
Първи аргумент е ролята й начело на ЮНЕСКО в годината, в която организацията отбелязва 70-годишнина от създаването си - рожден ден, за който Бокова няма принос.
Всъщност всичко, отбелязано като успехи на Бокова през тази година, звучи като проследяване на програмата й - от срещи със световни лидери, през различни дейности, присъщи на организацията, която ръководи.
Същевременно, докато Бокова опазваше с културното наследство по света, в България реставрираха Ларгото с червени тухлички, а Божидар Димитров сипеше „светена вода" от базиликата в Плиска. Бокова получаваше награди за приноса на ЮНЕСКО към свободата на словото, докато България падаше все по-ниско в класациите по този показател.
Докато Бокова "овластява" подрастващите момичета и млади жени по света чрез образование, България е първенец по бременност на непълнолетни в Европа, а броят на отпадащите от училище продължава да расте.
Между тези свои успехи, Бокова стана Доктор хонорис кауза в няколко университета, сред които и български (УНСС).
Всъщност единственото, което може да превърне Бокова в „политик на годината" е предложението й за генерален секретар на ООН - като знак, че и в България сме разбрали за това. Може би и затова „Дарик" за първа година избра две жени да си поделят отличието. Едната - за престижа, а другата - заради влизането и в българските новини.
Напълно съм съгласен с Фрида. На Бокова въобще не и се чу гласа, когато ИД разрушаваха безценни исторически паметници, не само не направи никакъв опит да направи нещо по въпроса, но дори и мнението и, гласа и не се чу. Все едно че нея и тази организация, която ръководи, това въобще не я засяга. Не знам, може и причината да е в това, че аз съм оглушал... Но на ЮНЕСКО това трябваше да му е смисъла на съществуването. На тази комунистическа патка Бокова това трябваше да и е смисъла ако не на живота, то поне на дейността през последната година или две. Ще стане секретар на ООН на Куково лято. Американците /аи не само те/ трябва да са изкукали за да го допуснат /макар че като им гледам републиканските кандидати за следващ президент може и да не са далеч от това /.
Радвам се,че и двамата " долюбвате" комунистическата пачавретина боковЪ,но за Хамериканците си помислете още веднъж-там чифутите колят и бесят и никой никого не избира,а се назначават послушковци,обичащи зелени обезценени хартийкииии
Брат и консумираше вината с мезета, а др. Бокова станала "Политик на годината". Естествено, че ще стане, тъй като всички класации от години на това уж прогресивно радио са от този вид. Радиото и някои водещи в него си е една скрита лимонка, която от време на време вдига паразитен шум. Какво правеше др. Бокова, когато ислямистите взривяваха уникални историческите паметници в Сирия и Ирак - казваше им ... вие сте мноьго, мноьго льоши и не правете така... Ако случайно стане шеф на ООН, това означава тотално, че всички политици от всички земни кълбета са за рециклиране, барабар с наш Бойко...