Ако някога сте се чудили къде се пада пресечната точка между "Дупе баклава" и "Рапсодия в синьо" на Гершуин, скоро може да получите отговор на душевните си търсения. Симфоничното турне на Криско е на път да удари пет български града и завинаги да промени концепциите за това докъде може да стигне музиката.
Разбира се, лесно може да се отговори с простото "Очевидно до дъното". Но истината е, че това дъно отдавна е стигнато и просто периодично си напомняме, че го има и си е там.
Никой не се съмнява обаче, че тези събития ще напълнят всички летни театри, обявени в програмата на турнето.
Ще има пеещи, подскачащи и викащи младежи, за които цялата тази нелепа ситуация ще изглежда "яко". Защото на практика това е целта на тези събития - да са "яки" и да продават билети. И да покажат колко "голям" всъщност е Криско.
Затова идва и въпросът - какво лошо има тогава? Най-малкото някои деца за пръв път ще видят симфоничен оркестър, току виж на някое от тях му хареса...
Въпросът е обаче, че всичко това прилича твърде много на проста перверзия доближаваща две безбожно далечни реалности на музиката и културата. Два абсолютни антипода в чисто културен план.
Каквото и да си говорим, Криско е чалга. Да, неговите песни не са поп-фолк и дори може да бъдат квалифицирани като рап/хип-хоп, но зад тях стои един идентичен манталитет на този зад сърбо-ориенталските ритми с български текстове от началото на 90-те.
Същото свръхсексуализиране, същият материализъм лъхащ на пошлост, същото натрапване през всички възможни канали на информация. Просто изпято/израпирано на диалект, с по-модерна визия и с по-малко леопардови щампи по себе си.
Само си представете гледката - строгите вечерни костюми, богатството от звуци на симфоничния оркестър, а пред тях един младеж рапира на диалект за женски задни части...
Разбира се, това е хипербола.
В програмата на концертите се посочва, че ще включват "емблематични поп и рап песни" от последните 20 години на българската музика. Междувременно самият диригент Левон Манукян, който описва себе си като човек с афинитет към всякакви експерименти с музиката и смесването на симфоничното с различни стилове - от метъл до фолклор, твърди, че винаги се е стрелмил да не нарушава естетическата платформа и да не допуска компромиси с крайния художествен резултат.
Колкото до Криско, той идва от музикално семейство и сам има завършено музикално образование.
Това обаче не променя особено нещата. Криско е цялостен образ, изграден за нуждите на музикалния бизнес, а не толкова заради самата музика.
Той се продава с поведението си в стил "нахакано, лошо момче" и с песните си за "базуки" (чиято основа са едни безкрайно минималистични електронни бийтове), а не с високата си музикална култура. Защо му е да променя образ, който към момента толкова добре сработва?
Да, тези концерти може да са шанс за него да покаже повече от себе си, но това няма да промени вече изграденият образ.
По-скоро ще видим нещо, чиято цел е да покаже не толкова музикални заложби, колкото демонстрира просто, че Криско е толкова голям, че може да си позволи да прави концерти с филхармония зад гърба си.
Това обаче му е напълно достатъчно, че да продава билети. А в музикалния бизнес това е важното.
