Политически провал, неизмерим с историческите прецеденти: такава беше присъдата след отхвърлянето на сделката за Brexit, фокус на управлението на Тереза Мей и (пред)последен шанс за раздяла на Великобритания и ЕС по взаимоизгоден начин.
Никой не хранеше илюзии, че парламентът направи компромис, но и никой не предполагаше, че съпротивата ще бъде толкова безмилостна: 230 гласа разлика в полза на опозицията срещу кабинета.
И докато вечно оцеляващата Тереза Мей се бори да спаси позицията си на "Даунинг стрийт", остава въпросът - какво се случва с Brexit оттук нататък? Има поне шест сценария за развитие в следващите дни, описани от анализатора Алан Макгинес от "Скай":
1) Тереза Мей опитва да договори по-добра сделка
Има вероятност британският премиер да замине за Брюксел възможно най-бързо, за да преговаря с ЕС за допълнителни отстъпки. Не е ясно обаче какво повече може да поиска - и дали изобщо ще го получи - за да спечели на своя страна скептично-настроените депутати в Лондон. Дотук ЕС поддържа последователна позиция, че няма да приеме предоговаряне на споразумението за Brexit.
Тереза Мей вероятно ще сложи на масата пред ЕС ултиматума: последен шанс за разумен компромис vs. реална опасност от тотално поражение на опитите за сделка. Това може да разубеди малцина от лидерите на континента, но е стратегия с висок риск, която може да доведе до поредна доза унижение за британския министър-председател.
2) Тереза Мей внася сделката за повторно гласуване
Мей има възможност да внесе предложението си за повторно разглеждане в парламента и да се опита да накара депутатите да помислят пак дали съвършено рязък Brexit наистина е по-добър вариант от несъвършената, но по-безболезнена опция за договаряне с ЕС.
Логиката зад подобен ход би била твърде съмнителна, но Мей може би се надява, че угрозата от твърд Brexit ще отрезви достатъчно много депутати, за да вземат спешни мерки преди изтичането на крайния срок за напускане на ЕС - 29 март. И все пак - предвид драматичния неуспех при първото гласуване, повторение на същата стратегия едва ли ще даде обнадеждаващ резултат.
3) Brexit без сделка
Великобритания напуска ЕС на 29 март и връщане назад няма. Няма и значение дали двете страни ще успеят да се договорят в последния момент. Дори парламентът да не подкрепи нов проект за сделка, това не променя базовата предпоставка за Brexit - Лондон прекъсва членството си в ЕС.
Въпреки досегашните последователни уверения на Тереза Мей, че споразумение все пак ще има, е възможно премиерът да промени тактиката си и оттук нататък да поеме курс към подготовка за "Brexit без сделка", за да избегне опасността от отлагане на целия процес без ясен изглед за излизане от кризата.
Този сценарий обаче е натоварен със сериозна опасност за Мей. Министрите в кабинета й, които предпочитат Великобритания да остане в ЕС, отколкото да напусне с гръм и трясък, вероятно ще подадат оставка.
Всички опоненти на Brexit предупреждават, че това е възможно най-лошият сценарий за страната, който ще доведе до хаос в икономиката.
Това означава, че няма да има 21-месечен преходен период за регулиране на въпросите за движението на хора, капитали и стоки. Потребителите, компаниите и обществените организации ще трябва да реагират незабавно на промените в резултат на Brexit.
Великобритания ще трябва да започне да плаща митнически такси, за да продължи да изнася продукцията си в страните-членки от ЕС. Цените на стоките в търговските обекти на Острова вероятно ще поскъпнат значително заради прекратяването на безмитния режим. Компаниите може да изнесат производството си на континента, за да избегнат забавяне при доставките на компоненти през границата.
Както Великобритания, така и ЕС ще имат правото да върнат пълния паспортен контрол по границите. Република Ирландия ще се окаже външна граница на ЕС. Изобщо не е ясно какво ще се случи с британските емигранти на континента, и с 3,7 милиона европейски граждани на Острова - възможно е условията за престой и работа да бъдат променени значително.
Лондон вече няма да плаща по 13 млрд. паунда годишна вноска към бюджета на ЕС, но и британските фермери ще бъдат лишени от целевите земеделски субсидии в размер на 3 млрд. паунда.
Мнозинството от членовете на британския парламент са против варианта "Brexit без сделка". Ако не се случи чудо в "12 без 5", обаче, може да се окажат безсилни пред това развитие на ситуацията.
4) Brexit се отлага
Вариантът с удължаване на срока по Член 50 (2-годишният период за подготовка на напускането на ЕС) набира все повече привърженици през последните седмици. За да влезе в сила, ЕС трябва да се съгласи на подобна опция - а това може да се случи само при сериозна промяна в британската вътрешна политика, например, провеждане на втори референдум за Brexit или предсрочни избори.
Мей може да поиска отсрочка за последен опит да прокара сделката през парламента, но това не е решение, а просто отлагане на неизбежното.
5) Предсрочни парламентарни избори
Евентуален успех на вота на недоверие автоматично задейства 14-дневния срок, в който или може да се предложи алтернативен кабинет, или да се свикат нови избори. Първото предпочитание на Лейбъристите е да се върви към избори за определяне на ново парламентарно мнозинство. Джеръми Корбин е уверен, че може да спечели вота и че може да постигне по-добра сделка с Брюксел от предлаганата от Тереза Мей.
6) Втори референдум?
Поддръжниците на тази идея твърдят, че няма друг начин да се излезе от кризата и да се преодолее разделението в Уестминстър. Пътят към свикване на ново национално допитване обаче е дълъг, а както Мей, така и Корбин го отхвърлят като опция. Ако един от двамата все пак промени мнението си, ще трябва да положи значителни усилия за събирането на парламентарна подкрепа.
Рискът тук обаче също не е малък: твърдото Brexit-крило на Консерваторите и лидерите на популистки движения могат да използват този ход като пример за "провала на системните елити" и "подмяна на избора на хората". Последиците от повторна "наказателна" електорална вълна ще са непредвидими.
