14-годишен тийнейджър в Кубрат млати момиче със специални потребности на пейка, докато друг хлапак стои отстрани и снима с телефона, нахъсвайки първия. Двама гимназисти в Разградско се бият с две сестри по някаква странна причина, пращайки едната от тях в болница, след шут в корема.
За капак на всичко някакви трима 20-годишни "герои" в София решават да съблекат 14-годишно момче, защото носело тениска и горнище на неправилния отбор в автобус, преминаващ през неправилния квартал.
За детското и младежко насилие се е изписало толкова много, че да стигне за томове с учебници по психология и педагогика. И все пак очевидно не достатъчно.
Защото продължаваме да гледаме сцени, които могат да се опишат с епитети като "грозни" и дори "чудовищни". Защото и в трите случая виждаме как едни момчета се опитват "да се правят на мъже".
Азимов може и да е казал, че насилието е последното убежище на некомпетентния, но очевидно у нас все още сред много хора битува другата "мъдрост" - "Бий, за да те уважават". Сякаш да удряш други, които не могат да се защитят срещу теб е символ на някаква свръх мъжественост, някакъв ултимативен признак на зрялост и повод за гордост.
Няма обаче причина да се изненадваме от това. У нас насилието продължава да се тачи като вечен прийом за решаване на проблеми - от оправяне на неработеща както трябва по-масивна техника до оправяне на бракове и деца.
Психолозите, коментиращи случая в Кубрат също заявиха, че подобни сцени на агресия очевидно са вече познати на този 14-годишен бабаит.
За него това не е първото провинение. И тази груба агресия срещу беззащитно момиче, което просто стои пред него, навело глава, трябва да е дошла отнякъде. И това някъде не може да се търси само в бушуващите хормони.
Същото може да се каже и за случая от град Лозница, Разградско. Две сестри - на 15 и на 17 години влизат в спор с две момчета на 14 години. Резултатът е, че по-малкото момиче губи съзнание след ритник в корема.
Може и да е малко прибързано, но има ясни сигнали за това, че тези момчета не са усвоили достатъчно добре онзи урок, че момичета и с цветя не се удрят. Ако въобще е бил преподаван вкъщи.
За да стигнем, разбира се, и до случая от петък, в който трима 20-годишни младежи с черни суичъри с качулки започват да се заяждат с 14-годишно момче.
Ситуацията се разиграва в автобус, минаващ покрай кв. "Подуене", момчето носи тениска и горнище на ЦСКА. По думите му още като са го видели, са му казали, да се съблича, защото ще го бият.
Прави са от полицията да твърдят, че причините за този инцидент тепърва ще се изясняват. Така е по протокол. Въпросът обаче е, че тук доста лесно можеш да събереш 2 и 2 и да получиш 4. Особено, когато резултатът е подплатен от години и години на подобни случаи, в които принадлежността към даден футболен отбор става причина за бой.
И не е тайна, че да съблечеш противника в тези среди се приема за голяма победа и символ на едва ли не геройство. Какво като противникът е един и още момче, а вие сте трима. Когато думи като "хулиган" и "мъжество" се съберат в едно изречение, резултатите са очаквани.
В едно време, когато разни хора говорят за "токсична мъжественост" и други подобни гръмки епитети, темата за това какво е мъжеството действително е важна.
Защото в моменти на криза, на остра липса на доверие в институции, на объркване и промяна, идеята за мъжеството е от особено важно значение, особено когато става въпрос за млади хора. При липсата на добър пример лошият винаги е готов да се появи и да запълни празната ниша. Като шофьор с реплика "Това е България"...
А в момента страдаме от дефицит именно на ярки добри примери. Затова отговорността пада върху всеки от нас с поведението си да показваме, че нещата не опират до сила и до налагане на волята върху по-слабите.
Че, колкото и изтъркано да звучи, с голямата сила идва и голямата отговорност. Че е по-добре да защитаваш и пазиш онези, които имат нужда, отколкото да паразитираш върху тях и да се гавриш с тях. Че да си джентълмен и кавалер не е просто проява на снобизъм или опит да сваляш мадами, а задължително изискване, за да бъдеш мъж не само по полов признак.
Че да бъдеш добър и отзивчив човек не значи да си будала и слабак, с който трябва да се злоупотребява.
Всички тези дребни на пръв поглед уроци обаче трябва да се предадат не с укор и назидание, а с грижа и любов, за да може след това момчето, което ги получава, да възприеме на свой ред това отношение.
Негативни примери за мъжество си имаме достатъчно. Време е малко по малко да започнем да трупаме и позитивни.
Писано е: "Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът, на Христа пък глава е Бог." Изоставяйки Бога, от мъжеството остава само нагона и се превръща в свободно избираема роля, която някои доказват, чрез изброените начини.
Ух, експи, хайде стига си си ръсил първобитните суеверия, че сигурно и на християните си писнал вече. А и съм почти сто процента сигурен, че поне футболните хулигани от статията се идентифицират като християни. Що се отнася до самата статия - трудно е човек да не се съгласи, когато види заявяване на очевидното, обаче да изпишеш толкова много думи, без да кажеш на практика нищо смислено... Защо? А и още нещо - по отношение на случая в Лозница, споменат в статията. Може ли, все пак, преди вината да се хвърля изцяло върху младежа, който бил ритнал малко по-голяма девойка в корема, да се вземе предвид простичкия факт, че за този случай не се знае нищо? `щото верно е, че момичета и с цветя не се удрят. Момчета също, прочее, освен ако не е с цел самозащита. В статията горе пише, че скандалът е започнат от девойките. Ами ако по-малката е вдигнала някой стол, за да го тресне в главата на момчето, което я е ритнало в корема? На последното съм ставал свидетел, понеже, когато аз бях в осми клас, та далеч не е невъзможно.
драконче, за протокола: 1. дракона е преобраз противника на Бога - сатана. Така че не се хаби, ти си ми ясен още с избора на псевдоним. 2. В християнските среди се върти един виц - не всичко, което стои в гаража е кола. От това, че някой си лепи етикет християнин, носи кръст на верижка или татуировка, далеч не значи че следва Господ. В общество, което няма коректив и Абсолют, нещата са относителни и воплите, че нечие криво е по-право от кривото на другите, не помагат.
ОК, бумър.
ДРЪН, ДРЪН! СИМПЛИЗМИ НА ТЪРКАЛА. (или какво представлява бунтът на гените) Уви подобни случаи като цитирания ще продължат да зачестяват. Причината се корени в т. нар. "бунт на гените", с други думи противоречието между поведенческите инструкции записани в Генома на човека* и принужденията на възпитателната методика в дадена област. Понеже генетичнине инструкции са непреодолими (най-вече в сексуалната област) това противоречие избива в неконтролируеми, неморални действия (най-често насочени срещу жени). В частност мъжкото поведение е закодирано в гените от повече от 1 000 000 години. Това е неизтриваема информация. Нейната промяна ще изисква толкова време, колкото е било необходимо за записването й - десетки или стотици хиляди години...Така, че напъните да се промени геномната поведенческа информация, чрез възпитателни мерки още от детска възраст (обърни внимание на идеите, които се лансират за сексуално възпитание на децата от 4 г.) може да доведе само до едно - катастрофичния БУНТ НА ГЕНИТЕ при момчетата и младите мъже... Понастоящем момчетата нямат примери за подражание: в семейството не им обръщат достатъчно внимание, не четат книги за големите герои от историята, жертва са на масовата унесекс култура, а пък училището все повече изпада под влияние на джендър идеологиата (виж Ист Конвенция) и момчетата се възпитават в дух на женственост, покорство и безволие. Това предизвиква вътрешния сблъсък с инстинктите закодирани в гените, резултат възниква психологически срив, неудовлетвореност и подтиснатост, което често води до безпричинна агресия срещу обществото,насочена най-вече към жените (при момичетата джендър възпитанието има други цели) Подобни случаи са били по-редки в миналото, при разделното обучение на момчетата и момичетата и когато не съществуваше левичарската унисекс култура, изразяваща се в по-нови времена в антинаучната Теория за джендъра на Дж Бътлър и Ко, знаме на левичарския краен феминизъм. Основната теза на неомарксисткия феминизъм (ръководен по правило от лесбийки) е идеята, че за всички беди на човешкия род са виновни мъжете, в лицето най-вече на белите мъже. Те разпалват войните, те подтискат жените и клетите туземци. Те създават науката и изкуството, като почти не допускат жените до тях. Те експлоатират жените, както капиталистите експлоатират работниците (Енгелс). В основата на всичко стои мъжкият характер, мъжествеността, която феминистките/лесбийки наричат "токсична мъжественост" и която според тях траябва да се унищожи. Тогава ще настане "Прекрасния нов свят", в който ще цари вечен мир, щастие, свобода и забавления и където ще обитават Новите хора: безполови, еднакви и еднакво мислещи, лесно манипулируеми... В тази насока усилено се работи. От киното вече ни залива неомарксистката продукция на Холивуд – филми, където виждаме властни и мъжествени жени, нерешителни и женствени (най-вече бели!) мъже, както и достойни цветнокожи и ЛГБТ, всичките - в аритметично зададени пропорции. Киноиндустрията там се стреми да „възпитава“ зрителите в дух на „социално и полово многообразие“, чрез мнозинство жени в главните роли. Всъщност това е претворяване на по-горе цитираната постановка в смисъл „изкореняване на идеята за стереотипни роли на жените и мъжете“ (Истанбулска конвенция), което представлява, разказано с други думи, основното твърдение на Дж Бътлър: “ изобщо не съществуват мъже и жени. Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото често ни е повтаряно. Родовият пол (джендър) не е свързан с биологичния пол, който не играе изобщо никаква роля, той възниква само защото е създаден от езика и хората вярват в това, което непрекъснато чуват (Дж Бътлър, в транскрипция на разбираем език) “** . Започва пренаписване на много глави от историята на човечеството, където се „изобличава реакционната роля“ на „(белите) мъжете“ – категория, виновна за повечето злини в човешката история. Оттам се прокарва тезата, че тази категория хора сега, със задна дата, трябва за платят „за всички злини, причинени на човечеството“. Посяга се вече и върху естествените науки: много изследователи в областта на генетиката предупреждават, че се пречи на изследванията им, свързани с генетичната основа на пола (особено при изучаване на монозиготните близнаци), отказват се субсидии, оказва се натиск от администрацията и от левичарски студентски организации… Неомарксистките феминистки твърдят например, че теоретичната физика е „мачистка наука“, защото е създадена от „белите мъже“(Люс Иригаре). Подобни попълзновения, както бе отбелязано, се наблюдават и в изкуството, но засега например още не е ясно, дали ще има нападки и срещу класическата музика, като „мачистко изкуство“, защото и тя на 100% наистина, е създадена от „бели мъже“ !. Решение на подобни „проблеми“, според университетските теоретици на неомрксизма и феминизма, са „квотите“ – не по-малко от 50% от заетите в науките и изкуствата трябва да бъдат жени (т.е. да бъдат назначени!). Важно място в тази стратегия е отделено на феминизацията на мъжкия пол. Тази процедура трябва да се отпочне още от най-ранна детска възраст. Тук много важно е значението на смесеното обучение и възпитание още в детските заведения, тъй като до 14-15 г възраст момичетата се развиват по-рано от момчетата и това оказва влияние върху характера на последните. Възпитанието в най-ранна детска възраст има за съзнателна цел да се налага феминизацията на момчетата чрез насаждане и формиране у тях на женствен характер и обратно, формиране на мъжки качества при момичетата. Голямо влияние оказва също и преобладаването повсеместно на жени в началната образователна система, достигащо почти до 100%. Това оказва също голямо влияние върху формиране на психиката при момчетата. Друг фактор на влияние
>Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът Което съвсем буквално санкционира мъжете да малтретират жените, защото са им "глави", тоест, над тях. Удобно, над мъжете стои за "глава" подходящо ефимерният (тоест, несъществуващ) бог, чиято воля е едновременно неоспорима и, понеже няма как да го питаме директно, е напълно свободна за произволна интерпретация от мъжете. Според отрепките като теб, ако мъж бие жена си, то е щото бог му е казал, че така трябва - няма как това да бъде проверено, затова и няма как да бъде опровергано. >От това, че някой си лепи етикет християнин, носи кръст на верижка или татуировка, далеч не значи че следва Господ Винаги ме е забавлява охотата, с която самозвани християни като теб отлъчвате тези, които в момента ви цапат религията. А утре вие самите сте такива. Опитай се да ми посочиш един истински християнин. Един. Само един, чието поведение да може да е пример за това какво следва да е християнин. Щото, все пак, ако няма дори един единствен пример, понеже всеки бива удобно заклеймен като "неистински християнин" както е угодно, то самата идея за "християнин" е просто чисто пожелателна, нереалистична, недостижима абстракция, чиято единствена цел е индоктриниране и контрол над стадото.
Спек, мислиш ли, че някой ти чете помията? Ако отговориш с повече от една сричка, няма да те чета.
Егати, толкова ли е трудно да отговориш на елементарен въпрос?