Без значение дали ви пука за изборите за европейски парламент, предизборната битка вече започна с пълна сила. Не толкова с платформи и идеи, колкото с корупционни скандали, прокурорски проверки, президентски критики и всички онези други мръсни елементи от политическата игра, които привличат вниманието на избирателите, но и ги отвращават.
Отвращават ги от политиката, от партиите и от участието в изборния процес. Защото все пак цапа ли пускането на бюлетина ръцете на избирателя, когато избраникът или назначен от него затъне до гуша в калта? А кал тази година ще има в излишък, ясно е.
За прокурорите покрай този вот сякаш ще има повече работа, отколкото за голяма част от партийните апарати. В опита си да са възможно най-високо над бариерата за евровота, партиите у нас сякаш се заравят все по-дълбоко в мръсотията.
За по-малко от 10 дни се размениха много удари. Прокуратурата повдигна обвинение за пране на пари на депутата от "БСП за България" Елена Йончева по разследване, започнало в края на миналото лято.
Първият куршум беше изстрелян, макар и не от партийна централа, а от "независимата" прокуратура. ГЕРБ побързаха да бръкнат в раната, придавайки на Йончева твърде голяма важност. Същевременно се опитаха с похвали за Сергей Станишев (какви времена настанаха!) да разширят още повече вътрешните противоречия около листата на БСП за евровота.
Обвинението срещу Йончева се впи като клин в спиците на левицата по пътя към евровота, но БСП бързо се изправи на крака и мина в нападателен режим.
Същата Елена Йончева, на която сега избирателите на левицата ще гледат като на жертва на "режима Борисов", извади на бял свят разследването си за корупция, в което е замесен културният министър Боил Банов.
Кога? След обвинението срещу нея и след като БСП се сдоби със собствена медийна платформа в лицето на БСТВ (което не е актив за подценяване). Ответният куршум, който всъщност е базиран на 4-годишен запис, беше изстрелян в правилния момент - когато е най-необходим.
А таймингът в политиката никога не е случаен.
Сега ГЕРБ нямат голям избор, особено с оглед на близостта в рейтингите между тях и БСП според изследванията на социологическите агенции. Вероятно Банов ще трябва да бъде пожертван, за да се омекоти удара върху партията. Колкото по-бързо, толкова по-добре - знаем, че паметта на избирателите е кратка, но за съжаление и на двете големи партии два месеца не са чак толкова много време.
От тази гледна точка, евентуалното поставяне на Йончева начело на листата на БСП за евровота също е рисков момент с две страни. Тя носи багаж – обвинение за пране на пари, свързано с болезнената тема КТБ, което на пръв поглед прави нейната номинация прострелване в крака за левицата.
Но от друга страна, БСП не смъква доверието си в нея, а я промотира дори още повече. Йончева бива представяна като "оръжието", което разкрива корупционните схеми на управляващите; а с фокуса си върху нея ГЕРБ й създадоха ореола на още по-значим противник, което в крайна сметка може да играе в нейна полза.
За БСП и ГЕРБ предизборната битка върви като игра на шах, но в калта, където бива запращана всяка свалена фигура.
За момента две фигури са основен обект на атаките. Тази на БСП е много по-значима, но все още не пада. ГЕРБ от своя страна сякаш нямат възможност да спасят своя културен министър, без това да не застраши цялата игра.
А къде са другите? Според последното проучване на "Тренд" освен БСП и ГЕРБ само "Обединени патриоти" и ДПС имат шанс за прескачане на бариерата за евровота.
Първите също са се впуснали в игра на шах в калта, но със самите себе си. "Дръж враговете си по-близо" е принцип, който НФСБ, "Атака" и ВМРО отдадено спазват, дори когато това може да им коства гласове. Въпросът по-скоро е вярват ли ОП в общото си бъдеще (и дали избирателите още вярват в него), или някои от лидерите на малката коалиция ще търсят спасение на собствените си кариери в Брюксел.
В ДПС е тихо. Номерата на партиите в бюлетините останаха. Другите нека се карат - Движението ще има депутати в европарламента.
А къде са разговорите за програмите (и визиите, от които се очаква да ни "оправят")? Заглушени са от шума на топовните гърмежи от партийните централи.
Логиката е проста - на българските избиратели не им пука за европейските избори (което проучванията сякаш потвърждават). Тук въпросът "за" или "против" Европа не е на дневен ред, както в други държави. Партиите няма и какво толкова да обещаят. И тъй като скандалите се продават по-лесно от идеите, целта е проста:
"Не се опитвай да ги накараш да гласуват за теб. Опитай се да ги откажеш да гласуват за другия."
А избирателите трябва да се напрегнат, да гледат и слушат. Защото когато не го правят, изпращат в Европейския парламент лица, от които после се срамуват и с които в един момент сами се подиграват.
Едни young politician-и, young daddy-та си тръгват от Страсбург. Да не вземем да пратим нови.
