Не е нещо необичайно за суперзвездите да се отказват от своя спорт, макар че обикновено не издържат на изкушението и се завръщат.
Майкъл Джордан напусна NBA в пика на силите си и се завърна две години по-късно след неуспешен опит да се превърне в бейзболист. Йохан Кройф приключи с футбола само на 31 години, но бързо промени решението си, след като загуби огромни суми от инвестиция в свиневъдство.
Уникалното при Бьорнг Борг - шведската тенис легенда - е, че той покори своя спорт на 25 и така и не се завърна, поне докато все още беше /боеспособен играч.
В крайна сметка се появи на корта цели 10 години по-късно, но за твърде кратко и повече не успя да спечели нито един мач.
С няколко десетилетия закъснение вече знаем повече за изживяното от него в този период - след като се оттегля от тениса, Борг затъва в наркотична зависимост и животът му се срива.
На два пъти се разминава на косъм от смъртта. Първият път е в Милано през 1989-а, когато съпругата му го открива в несвяст и в болницата отстраняват от тялото му смъртоносен коктейл от наркотици и алкохол.
Вторият случай е от средата на 90-те, когато претърпява инфаркт на един мост в Нидерландия. Сърцето му спира и го спасява единствено реакцията на случайни минувачи.
Бьорн Борг разкрива тези свои премеждия в новата си книга "Сърдечни удари", която съдържа и откровения за скорошната му битка с рака.
"Усещах деветдесетте години като един дълъг период на пропиляно време", пише той за периода, в който е изцяло под влиянието на наркотиците.
Оказва се, че зад имиджа на хладнокръвен свръхталант се крие човек, който се бори с достигнатия звезден статут и няма кой да му даде съвет как да се справи с предизвикателствата на славата.
Почувствал се преследван от фенове, журналисти и фотографи, дебнещи всяко негово действие, Бьорнг Борг се маха от спорта, за да избяга.
Но това оставя бездна в живота му и скоро кокаинът замества дозата допамин, която преди е получавал от прочутите си уинъри от основната линия и зашеметяващите 66 титли на сингъл.
Трудно е да проумеем, че това е същият този Борг, който на корта е олицетворение на спокойствието и самоконтрола.
Пълното овладяване на емоциите, независимо какво се е случило в предишната точка, е основен фактор при периода му на доминация между 1974 и 1981 г. Тогава той печели пет поредни пъти "Уимбълдън" и шест пъти поред Откритото първенство на Франция.
Неговото хладнокръвие контрастира с характерите на големите му американски конкуренти Джон Макенроу и Джими Конърс с тяхната огнена емоционалност. Разликата се проявява в може би най-великия тенис мач на всички времена, когато Борг се сблъсква с Макенроу във финала на "Уимбълдън" през 1980-а.
Тогава шведът преследва рекордна пета поредна титла на "свещената трева", но Макенроу се опълчва геройски. Американецът някак успява да оцелее в епичен тайбрек в четвъртия сет, когато Борг пропуска няколко мачбола.
Мнозина тенисисти биха се сринали в такъв момент - спомнете си само как пропадна Яник Синер в тазгодишния финал на "Ролан Гарос", след като не се възползва от три мачбола.
Но Бьорн Борг не показва никакви емоции и признаци на разколебаване. Той се концентрира наново и печели петия сет с 8:6, за да постави един от големите си рекорди.
Тази сдържаност обаче не идва по съвсем естествен начин.
Борг разказва как се научава да преглъща емоциите си още като дете, когато е изключен от местния тенис клуб заради лошо поведение. Когато се завръща половин година по-късно, той съзнателно потиска своите чувства от страх да не бъде изхвърлен отново.
Интересът му към тениса възниква на 6-годишна възраст, когато баща му Руне носи вкъщи златна ракета, спечелена на турнир по тенис на маса.
Не след дълго Руне съставя строг тренировъчен режим за малкия си син, а Бьорн проявява огромния си талант, макар и да развива доста необичайна техника на ударите, която запазва през цялата си кариера.
Легендарният тенисист е единствено дете и връзката му с родителите е типична за шведските семейства от онези времена - хладна и сдържана. Той разказва как през 90-те баща му пристига да го прибере от нидерландската болница след претърпения инфаркт и разминаването със смъртта.
Двамата изобщо не си проговарят по време на полета обратно към къщи.
"Не знаехме как въобще да започнем да го обсъждаме. Не ми предложиха помощ с каквото и да е лечение за наркотиците. С това нещо трябваше да се справя сам", пише Борг.
Горчиво съжалява за ранното си отказване, но тогава го вижда като единствен изход от ситуацията: "Мислех само за това колко нещастен е станал животът ми".
Когато през 1981 г. губи финала на US Open от Макенроу, той би трябвало да е гневен за изплъзналата се победа в турнира, който никога не е печелил.
Но всъщност това не го интересува и се завръща спокойно у дома в Лонг Айлънд, за да седи в имението си и да пие бира.
"Не бях разочарован или тъжен, когато загубих финала. А това не съм аз като човек, аз мразя да губя. Главата ми се беше замаяла и знаех, че ще трябва да се отдалеча от тениса".
Писател в сянка на книгата на Борг е неговата трета съпруга - Патрисия Устфелд.
От мемоарите става ясно, че големият тенисист се увлича и по жените, тъй като е прекарвал уикендите си при своя приятел Хю Хефнър в прочутото имение Playboy.
Борг разказва, че понякога преплита една романтична връзка с друга, тъй като "не може да понесе да бъде сам".
Повечето от натрупаното състояние изхарчва за провалени инвестиции като личната му марка Björn Borg Design, която обявява банкрут през 1989 г.
По-късно шведът се оплаква, че е бил излъган от приятели, които са се възползвали от него. Ако беше тенисист в модерната ера, той най-вероятно щеше да има цял екип от хора, които да му помагат във всяка стъпка от кариерата му, както и след нея.
Вместо това, Бьорн Борг постоянно се чувства сам и изоставен.
"Когато спрях да играя, нямах дневна програма. Събуждах се сутрин и си казвах: Мога да правя каквото поискам, толкова съм щастлив. Но напуснах тениса и приятелите си от тенис средите, а това беше голяма грешка", признава Борг пред The Times.
"Проблемът беше, че не осъзнавах, че ми липсва план. Стигна се до момента, в който си казах - какво трябва да правя сега? Нямах никаква идея, бях изгубен в този свят".
Днес легендата живее по-семпло.
Вече е на 69 години и тренировката му се състои от обиколки в огромния му хол. От 25 години е чист от наркотици, но сега животът му е застрашен от рак на простатата.
Когато получава диагнозата през 2023 г., му съобщават, че е много агресивна форма на заболяването. Направена му е незабавна операция и сега е в ремисия: "Докторът казва, че все още имам ракови клетки в тялото, но засега те спят. И може да продължат да спят с години".
Не е трудно да се направят паралели между случилото се с Борг и премеждията на други велики тенисисти като Борис Бекер, който фалира, и Андре Агаси, чиято автобиография е сред най-култовите спортни мемоари.
Но забележителното при Борг е, че хладнокръвието, което показва пред целия свят на корта, не се пренася и извън игрището, когато идва моментът за оттегляне.
Явно дълбокият шок от скъсването с професионалния спорт може да пробие и през най-дебелия лед.
