След 27 години ходене пеша и 47 000 километра Карл Бушби получава първата си глоба за нарушение на правилата по пътищата... в България.
През целия си път досега, през Южна и Северна Америка и цяла Азия, Карл използва магистралите, за да се придвижва - те са най-безопасни заради наличието на аварийни ленти и достатъчно пространство за пешеходец.
"Но Европа е различна и се налага да сляза от магистралите", казва той пред Webcafe.
Срещаме се с него, докато е в София. Бушби пристигна в България от Турция и съответно страната ни е първата изцяло европейска държава, в която стъпва, откакто през 1998 г. започва невероятното си пътуване, наречено Експедицията на Голиат.
Тогава той тръгва от една от най-южните точки на Чили - Пунта Аренас, а целта му е да стане първият човек, преминал целия свят пеша.
••• Ето историята на Карл:
Маршрутът му е 50 000 км, а основното правило - да не се придвижва с помощта на какъвто и да било механичен транспорт. Крайната цел е домът му в Хъл, Великобритания.
И след всички тези години и десетки хиляди километри, за Карл първата и голяма разлика между Европа и останалите места, където е минал, е, че правилата тук не позволяват да ползваш магистралите за ходене.
Затова след глобата у нас е пренасочен към второкласен път.
"Забавното е, че те гонят от магистралите заради безопасността и те пращат на по-малки пътища, където няма място за ходене", казва Бушби, който е бивш парашутист от британската армия.
За него малките пътища са далеч по-стресиращи и опасни - трябва да ходи директно насред трафика, на платното или близо до него. Освен това бута количка с палатка и необходими вещи.
"Вероятността да умра нарасна значително, липсват ми любимите ми магистрали", шегува се Карл, който понякога спи край пътя, а понякога ползва хотели.
И би било наистина жалко и доста нелепо да бъде убит по подобен начин в последната година на такова приключение, след всички перипетии и опасности, през които е минал.
Защото Карл е минал през невъобразими изпитания. Той е прекосил пеша Беринговия проток, за да премине от Северна Америка в Азия, оцелял е в прословутия Дариенски проток между Колумбия и Панама, успял е да мине през Русия след цели 10 години перипетии и да преплува Каспийско море заради невъзможността да продължи по сухопътен маршрут.
Вижте ВИДЕОТО с едни от най-опасните места, където Карл е бил:
За да онагледим колко дълго Бушби обякаля света, ще припомним, че когато напуска дома си, интернетът едва прохожда по света.
За да общува с дома си, британецът пише писма, а за снимки ползва фотоапарат с ролка с 35-милиметров филм.
Ролката се праща у дома, където снимките се проявяват в студио.
В Южна Америка за да може да прати имейл, Карл трябва да търси интернет кафе, а това далеч не винаги е толкова лесно. Има лаптоп, който така и не използва, както и сателитен телефон, който е с размерите на лаптопа. В Южна Америка слуша музика с уокмен - доброто старо касетофонче със слушалки.
През 2013 г. получава iPhone. Първоначално се чуди за какво му е. Но месец по-късно "трябваха 10 души, за да го вземат от ръката ми - беше най-важното нещо в живота ми", казва ни.
Първоначалният план е предвиждал да обходи света за 12 години, но в крайна сметка те ще бъдат 28 - той би трябвало да е в родната си Великобритания през 2026 г.
Забавят го основно финансовата криза от 2008 г., пандемията и руските власти.
След като успява да направи немислимото - да прекоси Беринговия проток заедно с Димитри Кийфър, е арестуван в Русия. "Щях да отида в затвора за 5 години. Не вярваха, че съм този, за когото се представям, бяха подозрителни, особено с моето военно минало", разказва бившият парашутист.
Заради тези перипетии, проблеми с визата и факта, че в Сибир може да се ходи само през зимата, преминаването през Русия се оказва огромно препятствие.
Затова и по-малко от 15 години от 1998-а насам са изминали реално в ходене и по пътищата. Когато се налага да изчаква за нещо, Карл обикновено "отскача" до Мексико.
Заради забраната да се движи по магистралата, след като влиза у нас от Турция Карл ходи по път 8 - през Хасково, Пловдив и Пазарджик, а след това се прехвърля на път 82 през Самоков и язовир "Искър".
Което е и другият проблем на слизането от магистралите - ходене по планински пътища с повече наклон. Това изобщо не е толкова лесно с количка, която тежи 90 кг. За британеца тя е много важна и е пълна с неща, които му позволяват да живее комфортно на пътя.
Бушби ще прекара още няколко дни в столицата на България и дори организира среща за тези, които биха искали да се запознаят с него и да го разпитат за експедицията му.
Насрочил я е за събота, 20 септември, от 20 часа, в Tipsy Bar and Café в столицата.
От София Карл ще се насочи към Видин и го чака още планински път през Стара Планина. По моста над Дунав ще премине в Румъния. Следват Унгария, Австрия, Германия и Франция.
Той като това е дългогодишен маратон, а не спринт, Бушби обичайно ходи със скорост от 5 км/ч., по около 6 часа дневно, т.е. за денонощие минава по 30 км.
В Европа обаче леко забавя темпото и ходи с по около 25 на ден.
Дори така би могъл да е у дома за 6 месеца, но макар и в родния си континент, той е с британски паспорт. Докато го нямаше, страната му излезе от Европейския съюз и сега Карл може да пребивава тук легално само по 90 дни. Когато те изтекат, пътешественикът трябва да напусне ЕС за още 90 дни, и пак да се върне за още 3 месеца.
Той си е представял как Европа - финалната отсечка на безкрайната му одисея, ще е просто "едно парти, домашната отсечка". Но когато вече е тук, усещането е, че му предстои още доста път. Или по-конкретно - още 2500 км.
И не, Европа не е най-лесната част от пътя, казва човек, минавал през пустини, Аляска и Сибир и преплувал море. Защото е лишен от любимите си магистрали, както и заради времето.
"Пустините са по-лесни, тук е северен климат", обяснява Карл, който категорично предпочита по-топлите места и по-горещия климат. Хубавото за него е, че няма да е в Европа през зимата - тогава ще е изтекла визата му и е възможно да прекара този период в Мексико.
Но все пак, рано или късно, Бушби ще стигне до Великобритания. И може би финалът е особено трудна част от цялата експедиция.
Той признава, че има известно притеснение от завръщането вкъщи.
"Има несигурност какво ще последва, животът ми ще спре. И започвам да се фокусирам повече върху това и да мисля какво следва", казва той.
Интересно му е да види какво представлява родината му, защото тя доста се е променила през всички тези години.
"За мен Великобритания сега е чужда страна и нямам никаква представа какво ще е там. Загубих контакт с всички, имаме съвсем различни животи и аз живея в толкова различен свят от тях. Трудно ми е да говоря с хора, които са били най-добрите ми приятели, защото характерите им, личностите им, нещата, в които вярват, и това, което са, са толкова различни от това, което съм аз", признава Бушби.
След като е обиколил света, Карл не се вижда да живее в Англия - заради прекалено северния за неговия вкус климат. "Аз съм тропически тип и никога не съм искал да живея над 30 градуса ширина", пояснява той.
Затова и би се върнал в страни като Колумбия или Мексико.
Карл никога не се е изкушавал да престъпи собственото си правило и да се качи на някакъв транспорт, дори за 1 километър.
"Би било прекалено болезнено за хвърля на вятъра цялата тежка работа. Преодолял към толкова препятствия, рискувал съм живота си толкова много пъти, в джунглите на Колумбия, в Арктика, имал съм толкова късмет да се измъкна в Русия, насочвали са пистолет срещу мен толкова пъти, бил съм в ареста неколкократно. Затова да се откажеш дори не започва да влиза в уравнението", мотивира се той.
Бившият парашутист обяснява, че всичко е в нагласата.
"Ако не си напълно отдаден, винаги ще намериш извинение, че не си в състояние да го направиш."
