"Ама всяка сряда ли ще работим?!"

Седнали няколко българи да правят фирма. Обсъждат какво ще вършат, как ще го струват и стигат до темата с почивните дни.

Събота и неделя няма да се работи, защото са официални почивни дни. Понеделник работата върви особено тегаво и още ти е някакво мъгливо от почивните дни, затова и тогава няма да се работи. В петък всеки се е настроил на почивна тематика и работа тогава не очаквай, така че и той минава "дъждовен" или за "ден на майстора". Така обаче вторник и четвъртък стават новите понеделник и петък и затова и те минават почивни. И ще се работи в сряда. Тогава Иван вдига ръка и пита: "Ама всяка сряда ли ще работим?!"

Стар виц, ама винаги актуален. За трудолюбието на българина се говори много, ама седнем ли наистина да гледаме наистина колко се работи у нас, нещата започват да изглеждат малко по-иначе. Това най-много си личи, когато започнат да се обсъждат отпуски и почивки.

В момента с коледните празници темата е абсолютно актуална. 8-10 дни почивка не мърдат - като се започне от 23 декември, та се приключи на сутринта на 2 януари, когато мнозинството загладило бузи и изпълнило дупките на колана се възстановява от празничното преяждане и препиване. На 29 и 30 декември има там някакви два работни дни, но всички знаем, че тогава така или иначе по-скоро се отбива номера, отколкото да се работи, а и масово хората и без това ще си ги пишат отпуска.

Така се получава една сладка 10-дневна ваканция, на каквато се радват само учениците и студентите. И не, че е лошо да се почива, дори напротив. Абсолютно наложително е от време на време да можеш да изключиш съзнанието си от работата и да се отдадеш на приятни занимания, които нямат нищо общо с нея.

Въпросът е през останалото време да се работи наистина и реално производителността на труда да ти носи спокойствието, че в моменти като Коледа и Нова година можеш да оставиш всичко настрана. А в България специално е трудно да се каже подобно нещо.

Според данните на Българската търговско-промишлена палата загубите от неизработен труд, които се получават само за един почивен ден са между 95 и 100 млн. лв. за цялата страна.

Дори това да са само груби сметки и евентуално да се преувеличава ефекта на почивните дни, става дума за преките загуби за бизнеса, който реално задвижва икономиката. Затова е нормално работодателите да не гледат с добро око на допълнителните почивни дни.

Иначе на всеки е ясно, че че няма как икономиката на една страна просто да спре заради празниците. Дори и всеки да си седи вкъщи, да не излиза никъде и да яде зимнина от село (а това не е така), пак трябва да работят някакви магазини, производства, чийто затворен цикъл не може просто да спре, професиите с обществено значение (медици, полицаи, пожарникари, транспорт и т.н.), животновъди и още редица други.

Освен тях обаче работят и много други, за които спирането на този процес ще означава тежки загуби. По празниците просто крайната производствена цена става по-голяма заради извънредния труд (ако, разбира се работодателят не действа в сивия сектор).

Има и друг проблем. Българската икономика няма нито ресурс, нито печалби печалби, достатъчни, че да спрем работа за месец и да се отдадем на джамбуре, както всъщност се получава от средата на декември до към началото на януари.

Каквото и да си говорим, още от 10-12 декември на много места се започва с приказки за коледни партита, ваканции, планове за празниците, подаръци и т.н. Коледният дух просто надделява, което не е особено трудно в страна, където и без това е разпространена максимата "Аз се правя, че работя, те се правят, че ми плащат".

На фона на всичко това се нарушава сериозно самият ритъм на работа - стабилно струпване на задачи и крайни срокове преди и след празниците. Тъй като между 20 декември и 10 януари е абсурд нещо да работи наистина, често се получава така, че преди и след този период възниква едно изкуствено напрежение за приключване на задачи, неизпълнени поръчки, разправии с клиенти и т.н.

Затова ако искаме да почиваме много и качествено по празниците, трябва да се промени нещо така, че да можем да си го позволим, а фирмите за бързи кредити да не вдигат оборота многократно.

И не, 1-2 почивни дни в повече няма да убият икономиката, стига през останалото време да се работи, без да се питаме дали всяка сряда ли да идваме на работа.