Вече 31 години* след падането на Тодор Живков от власт, въпреки че всички недъзи на системата от онова време бяха показани и се изговориха тонове думи за липсата на свобода, трудовите лагери, вицовете, разказвани под сурдинка и цялостното отношение, събиращо се в едно изречение - "Чупи, то е държавно", все още една голяма част от обществото страда по соцталгията.
Преди няколко години (през 2014-та година) едно изследване на "Алфа рисърч" показа, че над 50% от българите все още оценяват положително "бай Тошо" и неговото време.
По-интересното в случая обаче е друго. В същото това изследване се цитира допитване на НЦИОМ (бившата национална социологическа агенция), според което през 1991 г., около година и половина след "дворцовия преврат" срещу Живков, едва около 16% оценяват положително работата му и политиката му като цяло.
Иначе казано, колкото по-пресни са спомените, толкова по-малка е любовта. А с годините хора, които са преживяли има-няма 3 години от живота си в "светлия социализъм" започват да говорят колко по-добре е било тогава и колко по-уредена е била държавата.
Легендата за абсолютното спокойствие, работата за всички, циганите, които "си знаят мястото", дългите ваканции и още по-дългите отпуски изгражда една картина за "хепи соц-а", в който може да не е имало 15 вида шоколад в магазина, но този, който го е имало е бил евтин, вкусен и изцяло органичен.
А онзи изграден в България комунизъм е бил една почти утопия. Уж. Ама не точно за всички. Разбира се, онези, които са страдали, са били сгафили нещо към властта. За обикновения гражданин обаче проблеми не е имало. И така нататък.
Създава се една цялостна захаросана представа за миналото, която пренебрегва отрицателната страна на комунистическата действителонст, заменяйки я със спомени от младостта, разказани по хубав начин, с мечти за стабилност, които в днешния динамичен свят са именно това - блян.
Миналото има това свойство - да се идеализира. Да се помнят или предимно хубавите неща, или само лошите (ако за човека то е силно болезнено). Това до голяма степен се случва и в България с комунизма - колкото повече се отдалечава миналото, толкова по-красиво става то. За идеализирането на комунизма допринесе и последвалия веднага след него размирен период на 90-те с мутрите, чалгата, престъпността, червенита куфарчета, дивашки извършената приватизация и разбитите надежди за промяна към по-добро.
Това, което удобно се пропуска е, че нелицеприятната страна на прехода се случи и благодарение на наследството, което не друг, а БКП остави след себе си в опит да накара обикновените хора да повярват, че "може и по-лошо" от банда червени чичковци, свикнали да се разпореждат като аристокрация. Просто в един момент всичко излезе извън контрол.
По тази причина времето преди това за мнозина изглежда много по-светло и приятно. Нищо, че чакаш с години за кола и телевизор и за всяко нещо се искат връзки. А за 90% от населението има един осигурен минимум, по равно (освен за онези големите в партията, но те вече са друга бира).
В захаросаната версия всички онези нелицеприятни неща, също както преди 1989-а, се игнорират и за тях се мълчи. Интерниранията, трудовите лагери, побоищата в полицията, ДС, лъжите за Чернобил са подложени на една всеобща и колективна забрава. Амнезия за всичко лошо.
Голяма част от населението сякаш е сложила едни розови очила, когато става въпрос за комунизма и твърдо вярва в неговата идеалистичност по същия начин, както си спомня с умиление за безметежното щастие в детската градина или за хубавите моменти от казармата. Просто се забравя за гадните манджи с грах, пилето фрикасе, боят от госпожите, че не си легнал да спиш или всички онези гаври на живота в униформа, тарикатските истории и тормоза.
А когато всичко това се посипе едно хубаво с големи количества пропаганда от знайни и незнайни медии (както се случи у нас, а и на повечето места в Източна Европа след 2013 г.), нещата се нареждат по местата си и заемат този си вид днес - соцталгия и любов към "бай Тошо".
Истината обаче е, че онези времена са си отишли безвъзвратно. Светът, в който държавата е длъжна да ти осигури работа, независимо от пазара на труда и твоите способности, вече не съществува. Той просто не успя да издържи чисто икономически и пропадна.
Затова няма смисъл да спорим дали при комунизма е било хубаво или не, той не трябва да бъде нито идеализиран, нито демонизиран. Нужен е реален исторически прочит на този период от нашата история, за да спрат спекулациите. Иначе хората стават лесни жертви на манипулация - особено ако никога не са живели по това време.
* Текстът първоначално е публикуван на 10 ноември 2017 г., но е обновен на 10 ноември 2020 г.
Пък и да си идеализират комунизма хората - на вас , или на някой - какво ви пречи това?
На мен ми пречи да идеализират. Щото са гласоподаватели, а нямат реална преценка за миналото и настоящето -- нито своето, нито на държавата. Дали човек, който няма правилната информация може да вземе адекватно решение?
На мен ми пречи да идеализират. Щото са гласоподаватели, а нямат реална преценка за миналото и настоящето -- нито своето, нито на държавата. Дали човек, който няма правилната информация може да вземе адекватно решение?
Като цяло, горният текст не съдържа идеи по-различни или по-интересни от тези, които бихме чули от средностатистически посетители в средностатистическа кръчма. Основната идея, че социалистическият период изглеждал все по-хубав, защото се отдалечавал във времето е повече пожелателна или плод на въображение. Не е кой знае колко трудно да се установи, че изглежда по-хубав не защото "е отдавна", а в сравнение с настоящето. Колкото повече време минава, толкова по-надълбоко навлизаме в порнографията наречена кой знае защо "пазарна икономика" и "демокрация". Съответно и толкова повече при сравнение се открояват и предимствата на тогавашната система. На негативите и не се обръща внимание не защото човек обича да забравя лошото, а заради разрухата и мизерията, която никой не очакваше /включително и аз/ в началото на 90-те. Най-ужасният негатив на сегашната система не е потресаващото неравенство и бедност на широки слоеве от населението, а възприемането на една изключително опасна идеология, издигаща в култ индивидуализма, егоизма и потребление, заради самото потребление. Тя продължава да бъде пропагандирана и натрапвана като някаква свръх-възвишена морална догма. Само това е достатъчно да наклони везните в полза на социализма. Все пак, има нещо добро в горния текст и това са последните две изречения в него. Наистина е нужен реален прочит, но не само на онзи период, но и на този след него. За тези, които имат навика и желанието сериозно да подхождат към въпросите, бих препоръчал ето този материал /нищо, че е от 2015 г./: http://www.memoriabg.com/2015/05/23/pred-pepelishteto-na-nestanaloto-bulgarsko-obshtestvo/ Изрично предупреждавам тези, които обичат да са "фенове" /независимо на какво и с цената на какво/, които са с разклатено здраве, лабилна психика, и други здравословни проблеми, че материалът е от проф.Иво Христов.
... хм... 1986 бях на 12. И ходих на манифестация през май. И след като се уволних 1995 от казармата - се разболях. Някои казват от радиацията. Оправих се - слава богу. Сега съм на 43. В активна възраст. Имам собствен бизнес (малък), нишов и тясно специализиран... на 10 ноември 1989 научих за "бай Тошо" в една градинка, пушейки цигара (фемина май ;-) Но ще кажа следното: През 2017 е очеизвадно, че силната държава е ... централизираната, тоталитарна и еднолична. При бай Тошо не беше по-добре (по -добре сравнено с кога?). Беше по-уредено, по-просто някак си. Живков може да е бил всякакъв, ама не беше тъпак (или тиква Слънце, примерно). И народа не беше зле. Вижте в youtube "естрадата" от 60-те и 70-те. По нищо не отстъпва на "западната". Може телевизорите и колите да бяха със записване, ама ядяхме български вкусни домати, праскови, кайсии, дини и пъпеши. Сега се яде "веган" хипер-дупер еко от на Мачу Пикчу в джаза. Хората бяха други, говореха по-друго, по-интелигентно, по-човешки. Нека не се забравя и друго - Сталин може и да е бил еди си какъв, ама само и единствено тоталитарната и сталиниска Русия успя да победи Хитлер. Факт. Срещу хитлериска Гермяния, единствено сталиниска Русия успя. Това си имаше и съответната цена. И България плати част от нея, попадайки в руската сфера на влияние... апропо - по живково време имаше страхотни захарни петлета и захарен памук. Къде са те сега, а? Може би в да го уеба кафето...
А бе кой каквото ще да разправя, добре си беше едно време. София беше чист и подреден град, без стотиците хиляди селяци, които го превърнаха в кочина. Улиците се миеха два пъти в седмицата със сапун. Имах прекрасно, спокойно детство през 80-те. От първи клас сам ходех на училище, без на нашите и през ум да им мине, че нещо лошо може да ми се случи по улиците. Играехме с часове навън на улицата, на 5 минути я мине една кола по нашата улица, я не. С две думи - прекрасно време. Поклон пред Тодор Живков!
Кво селце, кви пет лева? Имаше сигурност и спокойствие. Насилието в училище бе нещо нечувано и невиждано. Заради един клаксон нямаше да те изкарат от колата и да те пребият. Нямаше телефонни измамници, престъпността беше десетки пъти по-ниска от днешната във всяко едно отношение. Голем праз, че днес имало /уж/ свобода на словото. Някой като че ли ще те чуе...
Тогава престъпността бе минимална. Не знам пълни ли са били затворите, но и циганите работеха и не се занимаваха с глупости. Прибирал съм се в 3 часа посред нощ от купон в "Люлин" до квартал "Изток" без изобщо да ме е било страх. На година я станеха 3-4 убийства и то битови, я не. Пипаше здраво милицията тогава, не като днешните гащници.
Така е Просто нещата бяха много подредени И както каза Радев имало е посока и планове А сега какво - до обяд Боко казва едно , след обяд друго , а за вечеря трето. И човек се чудо какво да прави Няма значение какви са били хората тогава , но са имали визия и идеи , а сега има само оползотворяване на фондове от ЕС и никаква мисъл какво ще е след 10г. Дори последното изказване на германският министър-председател или както там се води - ще ли да строят на ново обединена Европа ! Толкова години какво правихте ?! Не правихте ли точно това ?!
Това, което ми харесваше от онова време беше системата на образование. Безплатно хората можеха да учат и да се развиват. Учителите бяха уважавани хора и имаха подкрепата на системата зад гърба си. Днес децата не учат, нямат желание намирайки оправдание в системата. Родителите им не ги насърчават особенно също. Толерира се простотията. Тези деца пък, които учат и имат желание за развитие след това гледат да избягат, защото усещат че обществото няма нужда от такива като тях. Та как да очакваме в бъдеще да дойде някой на власт, който притежава необходимите знания и умения да управлява. Как да очакваме низко образован народ да вземе правилните решения за съдбата си. И вината за това е във всички нас, а не в бившите комсомолски секретарчета, които ни управляват.
Авторът на статията явно не е разбрал ЗАЩО всъщност историята е "захаросана". Вече 28 години градим "капитализъм" и "демокрация", но все още сме далеч от стандарта на живот по Живково време и това е само едно от нещата, заради които още дълго време "захаросаната история" ще изглежда доста по-добре от сегашното ни дередже, в което всеки, наречен "работодател", може да коли и беси без страх от възмездие, защото така или иначе държавата се управлява от същите крадци, бандити и предатели, каквито са и самите "работодатели". Само времето ще покаже дали аз съм прав или писачът на тази статия.
На друго място го бях написал , но тук ще го повторя Докато в нас живеят бай Ганьо и Андрешко няма да се оправим ! Докато оставяме билетче в градският транспорт , докато смятаме , че правилата не са за нас , докато смятаме , че другият е виновен нищо няма да се промени !
"zDvera" това е истината, евала!
GETI , като си тийн какво ти пука , че нямало свободно слово Имаш колело , цял ден си навън с приятели , нямаш проблем с парите. Лятото на село или на лагер и всяка вечер е купон. Летните кина по селата Въобще забавления колко искаш По-трудно е да приберат за да вечеряш защото ти се играе и си приятели Не е проблем да си навън по никое време А какви селски събори имаше лятото
Въпросът защо много хора,(може би?),изпитват носталгия към соца е добър,но колкото и да е странно,трябваше да бъде зададен някъде преди десетина години. Сега аудиторията е (почти) празна,останали са леля Пена - чистачката,която привършва своята работа,бай Гошо - портиерът,който започва да гаси лампите и няколко заспали студенти. Първият който се събуди от дрямката ще "отговори" по темата с нелеп въпрос от сорта на:"Ама вие защо биете негрите?!"