Вече 31 години* след падането на Тодор Живков от власт, въпреки че всички недъзи на системата от онова време бяха показани и се изговориха тонове думи за липсата на свобода, трудовите лагери, вицовете, разказвани под сурдинка и цялостното отношение, събиращо се в едно изречение - "Чупи, то е държавно", все още една голяма част от обществото страда по соцталгията.
Преди няколко години (през 2014-та година) едно изследване на "Алфа рисърч" показа, че над 50% от българите все още оценяват положително "бай Тошо" и неговото време.
По-интересното в случая обаче е друго. В същото това изследване се цитира допитване на НЦИОМ (бившата национална социологическа агенция), според което през 1991 г., около година и половина след "дворцовия преврат" срещу Живков, едва около 16% оценяват положително работата му и политиката му като цяло.
Иначе казано, колкото по-пресни са спомените, толкова по-малка е любовта. А с годините хора, които са преживяли има-няма 3 години от живота си в "светлия социализъм" започват да говорят колко по-добре е било тогава и колко по-уредена е била държавата.
Легендата за абсолютното спокойствие, работата за всички, циганите, които "си знаят мястото", дългите ваканции и още по-дългите отпуски изгражда една картина за "хепи соц-а", в който може да не е имало 15 вида шоколад в магазина, но този, който го е имало е бил евтин, вкусен и изцяло органичен.
А онзи изграден в България комунизъм е бил една почти утопия. Уж. Ама не точно за всички. Разбира се, онези, които са страдали, са били сгафили нещо към властта. За обикновения гражданин обаче проблеми не е имало. И така нататък.
Създава се една цялостна захаросана представа за миналото, която пренебрегва отрицателната страна на комунистическата действителонст, заменяйки я със спомени от младостта, разказани по хубав начин, с мечти за стабилност, които в днешния динамичен свят са именно това - блян.
Миналото има това свойство - да се идеализира. Да се помнят или предимно хубавите неща, или само лошите (ако за човека то е силно болезнено). Това до голяма степен се случва и в България с комунизма - колкото повече се отдалечава миналото, толкова по-красиво става то. За идеализирането на комунизма допринесе и последвалия веднага след него размирен период на 90-те с мутрите, чалгата, престъпността, червенита куфарчета, дивашки извършената приватизация и разбитите надежди за промяна към по-добро.
Това, което удобно се пропуска е, че нелицеприятната страна на прехода се случи и благодарение на наследството, което не друг, а БКП остави след себе си в опит да накара обикновените хора да повярват, че "може и по-лошо" от банда червени чичковци, свикнали да се разпореждат като аристокрация. Просто в един момент всичко излезе извън контрол.
По тази причина времето преди това за мнозина изглежда много по-светло и приятно. Нищо, че чакаш с години за кола и телевизор и за всяко нещо се искат връзки. А за 90% от населението има един осигурен минимум, по равно (освен за онези големите в партията, но те вече са друга бира).
В захаросаната версия всички онези нелицеприятни неща, също както преди 1989-а, се игнорират и за тях се мълчи. Интерниранията, трудовите лагери, побоищата в полицията, ДС, лъжите за Чернобил са подложени на една всеобща и колективна забрава. Амнезия за всичко лошо.
Голяма част от населението сякаш е сложила едни розови очила, когато става въпрос за комунизма и твърдо вярва в неговата идеалистичност по същия начин, както си спомня с умиление за безметежното щастие в детската градина или за хубавите моменти от казармата. Просто се забравя за гадните манджи с грах, пилето фрикасе, боят от госпожите, че не си легнал да спиш или всички онези гаври на живота в униформа, тарикатските истории и тормоза.
А когато всичко това се посипе едно хубаво с големи количества пропаганда от знайни и незнайни медии (както се случи у нас, а и на повечето места в Източна Европа след 2013 г.), нещата се нареждат по местата си и заемат този си вид днес - соцталгия и любов към "бай Тошо".
Истината обаче е, че онези времена са си отишли безвъзвратно. Светът, в който държавата е длъжна да ти осигури работа, независимо от пазара на труда и твоите способности, вече не съществува. Той просто не успя да издържи чисто икономически и пропадна.
Затова няма смисъл да спорим дали при комунизма е било хубаво или не, той не трябва да бъде нито идеализиран, нито демонизиран. Нужен е реален исторически прочит на този период от нашата история, за да спрат спекулациите. Иначе хората стават лесни жертви на манипулация - особено ако никога не са живели по това време.
* Текстът първоначално е публикуван на 10 ноември 2017 г., но е обновен на 10 ноември 2020 г.
вълков, действай - сума запетаи и даже едно "Ъ" съм сбъркал! Покажи характер - наври "гадния империалист в ъгъла, дето му е мястото! Е, и на либераст нема се разсърдя, ама другото е класика
Нямаше телефонни измамници, престъпността беше десетки пъти по-ниска от днешната във всяко едно отношение. ------------------------------------- Виж тролче, ясно ми е накъде, и откъде, иде цялата история. Оди ги разправяй тия на некой , дето сега е лапе на 17-18.Да , лапе, па даже и на 25 -30 да е, се таа. Не че фаля казармата, ама такива мекерета там, или ставаха хора или за цял ивот си оставаха такива, но поне не беха много. Та разни пишлемета, дето връзките не моат си вържат да ми дават акъли , малко в повече ми идва. Само те питам - бе с кво беа пълни затворите, по онова време, като немало престъпност? Всите политически ли беа? И що народ "на смърт" - и те политически? Абе, по това време , за един виц ли разстрелваха, я раздуй моабета?
Заради един клаксон нямаше да те изкарат от колата и да те пребият. --------------------------------- Е тва ми хареса! Кога бе моя, както викат на некой места, стана тва ? Кога те измъкнаа от колата - не беше ли къде 94-95? Не беше ли по времето когато Сл.Трифонов пееше " с черните ни дрехи..." ? Щото сега, по последни новини , те измъкват от "Трабанчето" и те ликвидират на место. С изтрел в канчето, да не стават грешки, нъл тъй. Е, "Копелета гадни бяхме всичките до един Ала така ни обичахте" А сега кво - ревност, тъга по изгубена младост, или некой секс-скандал ще сътворите , за вашата бивша любов? Нека и тя да страда, стягайки примка, казал....оня.
Тогава престъпността бе минимална. Не знам пълни ли са били затворите, но и циганите работеха и не се занимаваха с глупости. Прибирал съм се в 3 часа посред нощ от купон в "Люлин" до квартал "Изток" без изобщо да ме е било страх. На година я станеха 3-4 убийства и то битови, я не. Пипаше здраво милицията тогава, не като днешните гащници.
Прибирал съм се в 3 часа посред нощ от купон в "Люлин" до квартал "Изток" без изобщо да ме е било страх. ===================== Щото не е имало телевизии и интернет , които да ти обяснят, колко е съдбовна подобна расодка, и как трагично би завършила в "орландовци". Ако знаеше , едва ли би направил това, без "стратегическо покритие", или минимум "бодигард". Когато спрете да зяпате БТВ, НОВА и тем подобни , може и да се промени мнението ви за света. Когато спрете да вярвате на "Фейсбук", "Туитър" или квото още там, когато си извадите носовете от смартфоните, може би ще усетите истинският живот, а не таа виртуална реалност в която живеете. За виртуалната реалност - то си е болест и иска определен период, за да осъзнае индивидът , че нещо не е наред. Ако осъзнае...Ако не - "Тухла в стената" . Нарочно го пиша на български - един тест за болните
Между другото - БТВ започна новинарската си емисия на Коледа с репортаж на живо за един, дето скочил от моста на магистралата. Труп , подробни кадри , и всичко останало, по Коледа, както трябва да бъде! После подбриха качеството - директни репортажи от мястото на събитието, интервюта с кандидат-самоубиеца и последно нахъскване - "направи го! цяла България тебе чака!" Та и цели сериали, подобни, излъчват. А вие гледате и попивате....
новинарската си емисия - ПЪРВАТА!
Иначе казано, колкото по-пресни са спомените, толкова по-малка е любовта. А с годините хора, които са преживяли има-няма 3 години от живота си в "светлия социализъм" започват да говорят колко по-добре е било тогава и колко по-уредена е била държавата [....] Миналото има това свойство - да се идеализира. Да се помнят или предимно хубавите неща, или само лошите (ако за човека то е силно болезнено). Това до голяма степен се случва и в България с комунизма - колкото повече се отдалечава миналото, толкова по-красиво става то. ===================== Хммм, интересно. По тазил логика поколението на дядо ми, т.е. тези родени през 1910-те и 1920-те е трябвало да си спомнят с умиление за периода преди 9-и септември и да го идеализират, и да се отнасят към периода след 9-и така както тези над 50% днес се отнасят към периода преди 10-и ноември. Само че на практика съвсем не беше така -- тези хора си умряха до последно повтаряйки колко много е направила партията за държавата. Идеализацията на миналото си е реален ефект по принцип, не е като да е измислица, но в случая далеч не обяснява емпиричните факти.
Така е Просто нещата бяха много подредени И както каза Радев имало е посока и планове А сега какво - до обяд Боко казва едно , след обяд друго , а за вечеря трето. И човек се чудо какво да прави Няма значение какви са били хората тогава , но са имали визия и идеи , а сега има само оползотворяване на фондове от ЕС и никаква мисъл какво ще е след 10г. Дори последното изказване на германският министър-председател или както там се води - ще ли да строят на ново обединена Европа ! Толкова години какво правихте ?! Не правихте ли точно това ?!
Само че на практика съвсем не беше така -- тези хора си умряха до последно повтаряйки колко много е направила партията за държавата. -------------------- а нещо да забрави - тези хора да бяха партийци? Щото за останалите колко е направила - селяни, бачкали в ТКЗС, после в АПК и накрая 20 лв пенсия. Дали същите са споменавали с умиление, как са си били да си дадат кравата в ТКЗС-то, а ?
#80%
Това, което ми харесваше от онова време беше системата на образование. Безплатно хората можеха да учат и да се развиват. Учителите бяха уважавани хора и имаха подкрепата на системата зад гърба си. Днес децата не учат, нямат желание намирайки оправдание в системата. Родителите им не ги насърчават особенно също. Толерира се простотията. Тези деца пък, които учат и имат желание за развитие след това гледат да избягат, защото усещат че обществото няма нужда от такива като тях. Та как да очакваме в бъдеще да дойде някой на власт, който притежава необходимите знания и умения да управлява. Как да очакваме низко образован народ да вземе правилните решения за съдбата си. И вината за това е във всички нас, а не в бившите комсомолски секретарчета, които ни управляват.
Авторът на статията явно не е разбрал ЗАЩО всъщност историята е "захаросана". Вече 28 години градим "капитализъм" и "демокрация", но все още сме далеч от стандарта на живот по Живково време и това е само едно от нещата, заради които още дълго време "захаросаната история" ще изглежда доста по-добре от сегашното ни дередже, в което всеки, наречен "работодател", може да коли и беси без страх от възмездие, защото така или иначе държавата се управлява от същите крадци, бандити и предатели, каквито са и самите "работодатели". Само времето ще покаже дали аз съм прав или писачът на тази статия.
На друго място го бях написал , но тук ще го повторя Докато в нас живеят бай Ганьо и Андрешко няма да се оправим ! Докато оставяме билетче в градският транспорт , докато смятаме , че правилата не са за нас , докато смятаме , че другият е виновен нищо няма да се промени !
През соца комунизъм нямаше и няма как да се захароса историята по "бай-Тошово време" ,защото децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век са живи. Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от реката, от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки.Пиехме мляко от крава, въздуха на центъра беше същия като е в планината. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, смартфони, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше.Най-важното е,че тогава имаше нормални отношения между хората,парите не бяха чак толкова важни както сега. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите..Да-а-а, такива бяхме…