Има ли някой, който да вярва на политик? Премиерът Пламен Орешарски на два пъти публично обяви, че нито един държавен лев няма да бъде вложен за съживяването на "Химко".
Действителността го опровергава. По време на парламентарния контрол днес, министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев обяви, че на първия търг за активите на "Химко" държавата не е участвала, но на втория ще участва. Става въпрос за специално създаденото дружество "Енергийна инвестиционна компания" към Българския енергиен холдинг (БЕХ).
По силата на закона, при втория търг предварителната цена за активите на "Химко" се намалява с 20%. Така 29-те милиона, които се искаха, вече ще са малко над 23 милиона лева.
В крайна сметка "шапката" на държавната енергетика, набълбукана до последната жица с кредити (само НЕК е затънал с близо 4 млрд. лева краткосрочни и дългосрочни), ще инвестира във... фалирал завод.
Изявлението на Стойнев в пленарна зала издава душевен смут и обърканост относно бъдещето на "Химко". От една страна - "състоянието на предприятието е добро, има бъдеще".
От друга: "Привличаме и ще продължаваме да привличаме инвестиции..."
"Има интерес към това предприятие..."
"Не мога да кажа кой ще бъде инвеститор. Той не е взел крайното си решение".
"Нашите разчети показват, че това предприятие може да бъде печелившо".
"Най-важното е, че ще бъдат изплатени заплатите на хората. Те са били ограбени през годините".
Значи с пари, които държавната компания БЕХ е взела назаем, ще бъдат изплатени заплатите на работници в "Химко", фалирано от частни собственици?!
Когато БСП се заигра с отварянето на "Химко" и "Кремиковци" се смеехме. Но когато ловът на духове ще ни струва милиони, вече не е смешно. Особено в светлината на обещана програма за реиндустриализация на България до 2020 г., чийто първия етап трябва да бъде изпълнен до 20 април. И понеже 20 април са Великденски празници, а следваща седмица ще бъде купено каквото е останало от "Химко", то значи това е първият етап.
С т.нар. реиндустриализация, която всъщност е купуване с наши пари на индустриални соцмастодонти, превърнати в огризки от червени мобифони и производните им.
Този скъп и прескъп лов на духове върви с гонения на чуждестранни инвеститори сякаш са Салемските вещици.
Само преди ден парламентът - в лицето на депутатите от БСП, ГЕРБ, "Атака" (без ДПС), бетонира 5 години уседналост за чужденци, които желаят да си купят земя в България. Първоначалната идея след Онзи мораториум беше за три години.
Т.е. изисква се да са живели тук минимум петилетка, за фирмите - също. В случаите, когато земите са получени по наследство, това изискване не важи. Така поне емигрантите не са ударени.
Изискването за уседналост при закупуването на земеделска земя у нас - в комбинация с намерението да се въведе данък за пустещиите земи, поредно безумие на тези управляващи, обслужва само едни интереси - на едрите арендатори на земи.
(Парадоксално е как ще обложиш с данък земи, след като нямаш готов кадастър?)
Всичко това силно изкривява конкурентоспособността на българската икономическа среда, прегъвайки я, с помощта на държавата като инструмент, в Г-образни пози и услуги на тесен кръг местни играчи. В същото време властта лицемерно тръби, че подготвя мерки и антимонополно законодателство, бетонирайки България и гражданите й в ръцете на същите тези олигарси.
В добавка - журналистът на Клуб Z Веселин Желев съобщи от Брюксел, че Европейската комисия е предупредила България, че опитът да отнеме лицензите на електроразпределителните предприятия (ЕРП) е незаконен.
"Между тях и Националната електрическа компания (НЕК) има търговски спор, чието е решение е редно да се потърси първо в арбитражен съд, казва европейският комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер в писмо до министъра.
Йотингер дава да се разбере и че Брюксел не приеме българската Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за независим орган. Писмото предупреждава, че Комисията ще предприеме действия срещу България, ако властите не променят подхода си".
После се разбра, че еврокомисарят Йотингер кани на среща министър Стойнев.
Наистина е време да се разядосаме - и да не спираме.
