Осмият сезон на "Игри на волята" започна с гръмки обещания. Имаме ново дуо водещи в лицето на Павел и Ивет Лалова, доста колоритни персонажи сред племената и заявката за още по-сложни и натоварващи игри.
Като човек, който е фен на шоуто обаче, в мен се появява един важен въпрос - това последното с все по-трудните игри наистина ли е чак толкова нужно?
"Игри на волята" е формат, който изпитва пределите на човешките способности, в това няма спор.
Въпросът е другаде - колко интересно е за зрителя да гледа една игра, която на екран трае час, а вероятно е била записвана над три часа, но на практика повтаря едни и същи елементи. При това елементи, които вече сме гледали в предишните години.
Буквално цялата откриваща битка между четирите племена беше комбинация от елементи, които сме виждали и познаваме до болка от предишните сезони. Идентични части, повтарящи се кръгове, познати задачи.
Съвсем спокойно можеш да идеш до кухнята, да си направиш нещо за хапване, да си сипеш нещо за пиене, да се върнеш след 15 минути или дори повече и на екрана нещата да не са се променили много.
Казвам го като зрител - имаме нужда от по-динамични игри, по-различни игри, по-нови игри...
Ясно е, че тези големи арени се изграждат още в началото на продукцията, преди да е включена и една камера, но пак щеше да е добре да видим някакви по-различни изпитания.
А и никой не е казал, че една игра трябва да има 100 различни елемента и да продължава с часове наред. Факт е, че подобни комплексни изпитания с различни части позволяват да има непредвидимост - един отбор може да е страшно добър на едно изпитание, а на следващото просто да заседне. Но продукцията тук просто прекалява, като прави игрите наистина протяжно дълги.
Съвсем спокойно игрите могат да се разделят на по-кратки и по-ударни сегменти, да се заложи на малко повече разнообразие и да се оформят нови "трасета" с препятствия.
Но уви, това не се случва.
Сякаш екипът на шоуто е обсебен от идеята за максимална трудност и колкото се може по-жестоко излагане на участниците на всевъзможни изпитания, които да ги оставят на предела на възможностите им като сила, издръжливост и гладуване.
А проблемът е, че това стига до степен, в която след това играчите излизат от шоуто с тежки травми или хранителни разстройства, изискващи месеци за възстановяване, ако не и по-дълго. И не един и двама състезатели след това са разказвали за реалните щети, които са понесли в "Игри на волята".
Тук изниква въпросът дали това е нужно. Ще пострада ли шоуто, ако малко смекчи критериите си, в които оставя участниците си да бедстват, и започне да се грижи една идея повече за тяхното здраве?
Най-вероятно няма.
"Игри на волята" има голяма и вярна аудитория, която обаче особено в последните сезони критикува все повече продукцията именно по линия на повтарящите и все по-еднообразни игри.
Така че в името и на своята аудитория, и на здравето на играчите, добре ще е продукцията на шоуто най-сетне да се замисли за нещо ново и по-раздвижено. Игрите могат да са изпитание и без да се превръщат в монотонно мъчение както за участници, така и за зрители.
