"In Pinot Noir We Trust"*. Надписът стои върху небрежна тъмно-синя тениска, облечена от бившия френски министър Арно Монтбур по време на семейна разходка. Кадърът попадна наскоро върху корицата на "Пари мач" и естествено, предизвиква фурор.
Ако има страна, в която патриотизмът "продава" и е "секси" дори върху гърдите на политик - то това е Франция.
Въпросният човек даде тласък на мащабна кампания в подкрепа на всичко, произведено във Франция. Нищо, че обра доста подигравки, когато се снима дегизиран в моряшка фланелка от Armor Lux, часовник Michel Herbelin и миксер Moulinex в ръце на фона на трикольора.
Кампанията вървеше на ръба между шегата и кича, но все пак се оказа успешна - в пъти повече французи вече обръщат внимание на произхода на стоките, 89% казват, че купуват местния продукт, ако е на равна цена с чуждестранния, а 70% казват, че са готови да платят малко повече, но да си купят нещо френско.
Така го правят социалистите във Франция. В България обаче го правят по-различно.
Насила, със задължителни квоти и заплахи със санкции, ако търговските вериги не зареждат минимум 51% "български банани" или 75% "българско шампанско". За да си стане като едно време, когато хранителните стоки "се пускаха", ако ги има, а вносът извън СИВ беше валутен лукс на ръба на идеологическата диверсия.
Комитетът по планирането не съществува вече почти 30 години, но някои другари още мечтаят за "невидимата" му ръка.
Няма нищо лошо в това да се поощрява интересът и вниманието към родното производство - има все повече първокласни производители, които търсят връзка с клиентите без рекета на дистрибутори и прекупвачи, както и има все повече семейства, готови да платят малко повече, но да консумират качествени стоки.
"Made in Bulgaria" би била чудесна кампания, ако не се прави с чугунен мозък, ура-патриотизъм и носталгия по "стандарта" на соца (дори днешният "Правец" е произведен в Тайван). Може и да потръгне, ако спре да оплаква загубата на "необятния съветски пазар" и най-после разбере какво иска българският потребител. С малко мисъл и уважение към публиката, а не на принципа "Ако не го изядеш, ще ти го натъпча в гърба".
Ако някой си е въобразил, че с "Държавен вестник" може да отмени законите за търсенето и предлагането, е в тежка заблуда.
Проблемът е, че маркетингът на властта отказва да надрасне нивото "Министър мачка луканка на селския събор в Петокладенци". А българският вариант на "In Pino Noir We Trust" е шаяк и потури с надпис "Вината поемаме само с мезета".
* Игра на думи между "In God We Trust" ("В Бог се уповаваме") и френското червено вино пино ноар.
