Тръмпокалипсис кога

Тръмп 2020 вече е факт. Под аплодисментите на свои привърженици президентът на САЩ даде официално начало на кампанията си за преизбиране за нови 4 години.

Предизборната му реторика не се е променила много – обилни порции негативност, насочени в познати посоки. Нелегалната миграция е проблем, разследването на Робърт Мълър е "лов на вещици", Хилари е лоша, фалшивите медии са "врагове на народа", а демократите са "екстремни", "опасни", "радикални".

Очевидно Доналд Тръмп се опитва да подсигури, че дори да не увеличи подкрепата за себе си, поне ще представи демократите във възможна най-лоша светлина, за да откаже избирателите да гласуват и за тях.

А ако ръстът на икономиката в САЩ се задържи до ноември догодина, това ще е от голяма полза за настоящия президент, а според някои анализатори почти сигурно ще му осигури втори мандат на принципа "добра икономика = същият президент". *

Социологическите проучвания обаче рисуват много различна картина.

Дори Fox News предупреждава, че няколко кандидати на демократите щяха да имат сериозна преднина пред Тръмп, ако изборите бяха днес.

Проучванията показват предимство на демократите не само в САЩ като цяло, но и в няколко от ключовите т.нар. swing states. В това число влизат щатите Северна Каролина, Мичиган, Пенсилвания и дори Айова, в случай че кандидат на демократите там е или вицепрезидентът в периода 2008-2016 г. Джо Байдън, или Бърни Сандърс. Под въпрос е и Флорида, и неслучайно Тръмп точно там обяви началото на кампанията си. Резултатът обаче ще остане непредсказуем до последния момент.

Няма нищо по-илюзорно от подценяването на противника и заблудата на личните предубеждения, опаковани като истина от последна инстанция.

Да се вслушваш е изключително важно.

Когато Доналд Тръмп - бизнесмен, милионер, риалити звезда - намекна, че може да се кандидатира за президент на САЩ на изборите през 2012 г., не му беше обърнато особено внимание. Вместо това на коментарите му се гледаше като на промоционален трик за другите му начинания.

Тропотът от първите камъни на мащабно свлачище от промени остана част от фоновия шум за мнозина. И с това те сгрешиха.

Думите се превърнаха в действия. Преди малко повече от 4 години Тръмп обяви официално своята кандидатура за изборите през 2016 г., а с това беше отприщена мощта на стихия от политически последствия, която шокира не само Щатите, но и света.

За много хора шансовете му да получи номинацията на Републиканската партия бяха нулеви. И с това те сгрешиха.

С популистки призиви и шумна кампания той успя да преодолее други 16 кандидати на републиканците и да спечели номинацията на партията. За това му помогна и безпрецедентното медийно отразяване на кампанията му – дори когато посочваха лъжите и неверните твърдения на Тръмп, медиите в САЩ говореха за него, повишавайки популярността му.

От другата страна застана обсебената от идеята да стане първата жена президент на САЩ Хилари Клинтън, за която уж безпроблемният път към Белия дом вече беше станал достатъчно трънлив. Тя се измъкна с номинацията на Демократическата партия след тежък сблъсък именно със сенатора Сандърс и вероятно очакваше, че ще мине лесно през Тръмп.

И с това Хилари сгреши.

Шокът от избора на Тръмп проехтя като всеобщ писък сред демократите в САЩ, а ехото му покри цялата планета. Заваляха прогнози за това как със съвременния свят е свършено и как новият президент едва ли не ще даде началото на Апокалипсиса. И всички те в голяма степен сбъркаха.

Тръмп е президент от 2 години и половина, а светът все още съществува. Не е рай, но не е настъпил и краят на демокрацията.

Все още не е натиснал "голямото червено копче", с което да започне Трета световна война и да върне човечеството в каменната ера. Не е повторил сценария с интервенциите в Афганистан и Ирак от времето на Буш, макар все по-острата реторика на администрацията му към Иран да намеква, че му се иска и това да пробва. Човек веднъж е президент, нали така?

Досега Тръмпокалипсисът се разминава. Това обаче не означава, че целият свят се е примирил с американския президент, поведението, езика и решенията му.

Че Тръмп има редица спорни решения и обидно скандални изказвания, е безспорен факт. Това е президентът, който разби концепцията за нормално в американската политика. От пренебрегването на утвърждавани с десетилетия процедури, през предполагаемото взимане на решения на база на това какво е гледал по телевизията, отричането на глобалното затопляне, обграждането му с членове на собственото му семейство и спорни фигури на важни правителствени постове, острият сблъсък с Китай на полето на търговията, до привидното сближаване с държавни глави, които са отвъд ръба на автокрацията (а тези непокорни американци така и не искат да го слушат така, както севернокорейците слушат Ким Чен-ун...).

Отвори ли устата си, човек никога не може да знае дали това, което ще каже ще е скандално, абсурдно или чиста проба лъжа.

Проверката на факти, която Washington Post прави на думите на Тръмп, показва, че досега президентът на САЩ е направил почти 11 000 неверни или подвеждащи твърдения.

С него също така не се работи лесно и това ясно личи от броя отлюспвания на важни членове на неговата администрация през последните две години. Последният пример е изпълняващият длъжността министър на отбраната на САЩ Пат Шанахан, който се отказа от възможността евентуално да бъде избран за постоянно за най-високия пост в Пентагона.

Колкото и глави около Тръмп да падат, неговата продължава да е на мястото си.

Политическата класа на САЩ не беше готова за явление като Тръмп. Републиканците осъзнаха какво са допуснали, но вече беше твърде късно, а критиките на малцина от тях срещу президента постепенно заглъхнаха, заменени от тиха примиреност на принципа "поне е от нашите". Но дали? Егоцентричният Тръмп прехвърли целия фокус на управлението си върху себе си, което сякаш остави партията в периферията.

Демократите от своя страна получиха звучен шамар, който ги разтресе из основи след блаженото задоволство около двата мандата на Обама. Следващите избори ще покажат дали са си взели поука, но не е малък шансът вътрешните им противоречия отново да ги спънат по пътя към вота.

Медийната сфера в САЩ също подцени Тръмп, поради което може би и несъзнателно спомогна за избирането му. В някаква степен и до днес медиите му помагат да консолидира подкрепящите го избиратели, дори когато очевидно репортажите им са анти-Тръмп насочени.

А отражение имаше и извън САЩ – победата на Тръмп сякаш спомогна за засилването на надигащата се вълна от популизъм в Европа, последствията от която са осезаеми в страни като Италия, Великобритания, Унгария и Полша.

Но докато на други места гръмките предизборни обещания са последвани от следизборни оправдания, Тръмп практикува нещо като приложен популизъм.

Заема крайни, но лесни за възприемане и подкрепа от избирателите позиции – ще спре незаконната миграция чрез стена на границата с Мексико, ще спаси икономиката с мита за Китай и пр. И продължава да отхвърля всяка разумна критика с безпределен инат. Това е следствие на характера му, който наистина може да има катастрофални последствия в един момент.

Ако светът оцелее до следващия ноември, Тръмпокалипсисът все пак може и да ни се размине. Това обаче в никакъв случай няма да изтрие от историята процесите, които видоизмениха политичесата реалност не само в САЩ, но и по света от 2016 г. досега. Процеси, които ще продължат. Със или без Тръмп.

* Включително според модела на професора от Йейлския университет Рей Флеър, който на база на икономически фактори посочва дали един президент има шанс да запази властта за още един мандат.