Комунизъм ли бе да го опишеш....
Колкото повече хора питате, толкова повече частни истини ще получите в отговор. Така вместо да се изяснява, 25 години по-късно представата за режима на сивите каскети е шарена като бразилски карнавал.
Може да наречете това нехайство на историците, луфт на образователната система, безотговорност на медиите, колективно забвение или просто добре работеща политическа пропаганда, но каквито и да са причините, следствието е факт. Важат митовете.
Малко статистика от последното изследване на „Алфа Рисърч", свързано с кампанията „25 години свободна България": през 1991 г. 76 на сто от българите имат негативно отношение към Тодор Живков. През 2014 г. 55 на сто от българите имат положително отношение към Първия от Правец.
Соцът някак стана гот, проби маркетингова ниша и успешно продава стари лозунги и стари символи, особено на една част от населението, която просто иска да засити своето любопитство. Медиите, вместо да пукат балони, надуват още по-големи и разпъват на цял екран захаросани картини за Людмила Живкова, Ванга и всички контролирани екзотики на соца.
Държавата в лицето на стария-нов министър на културата направи най-смешния музей на комунизма, в който няма оценка за онова време, а има само изкуство, дори симпатично, на моменти талантливо.
Учебниците ..., учебниците на българските деца миришат на соц, те са страхливи, скучни, а учителите им избягват да изказват мнение, за да не засегнат някого - също като държавната телевизия, която празнува 55 години и на която не й мина през (колективния) ум, че има за какво да се извинява за 30 от тези 55 г., защото основната сила на режима беше манипулацията и контролирането на информацията.
Чували ли сте за аварията в Чернобил? А знаете ли колко дни по-късно "медиите" казват за катастрофата? Съобщението за атомния дъжд идва 5 дни по-късно - в малка колонка във "Вечерни новини" се съобщава за станалото с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.
Това го няма в музея на комунизма. На практика няма надежден източник на информация за комунизма. И това е проблем.
Те са родени в края на червената диктатура
почти са прохождали, когато Берлинската стена пада, или са заченати заедно с демокрацията. Докато връстниците им в Германия учат за Холокоста, техните учебници по история мълчат за престъпленията в Народна република България и маркират бланкетно тези сладко-кисели 45 години.
Заради избирателното свойство на човешката памет, едни им говорят за строя на тоталния ред, а други - за строя на тоталитарната сигурност. За вкусните луканки и безплатното образование. За опашките за портокали и затворените граници. За пълната заетост срещу Строителни войски и лагера в Белене.
Естествено, че комунизмът е и ще остане блян за възрастните хора, макар че износиха на гръб абсурдите на плановата икономика, платиха на по-равните сред равните между тях с лихвите, създадоха децата на новото светло поколение, което реши да скача по площадите заради свободата, а сега живее в съсипана държава и гони своите деца в чужбина.
И те, българите до 30-годишна възраст, формират мнение основно от чутото от техните бащи и баби, видяното по филмите и прочетеното в книгите и интернет. Резултатът е, че 94 на сто признават, че почти не са запознати със случилото се между 1944 г. и 1989 г. Не знаят коя точно стена е съборила диктатурата в Източния блок. Претенцията за задълбочени знания имат нищожните 2 на сто.
Истината не е художествена измислица
Ако припишем завидния рейтингов лупинг на систематичното реабилитиране на Тодор Живков в политическото говорене, то един друг факт е по-тревожен: 57 на сто не знаят кой е Георги Марков, 59 на сто нехаят за Лех Валенса и Хелмут Кол, 71 на сто не са чували са Александър Солженицин.
Една пета от населението на България сякаш е паднала от Марс. Само скромните 10 процента казват, че знанията им за комунизма идват от училище. За останалите историографията е нечия друга художествена измислица, спомени. Държавата няма ангажимент към осмислянето на това, което й се е случило за един живот време - една утопия, изкривена някъде по пътя до анти-човешко приложение.
Ако искаме децата и подрастващите да разберат комунизма и неговото зловещо завещание върху съвременна България, те трябва да бъдат привлечени към същността на проблема. А това ще стане по-лесно като им се обясни не какво е било тогава, а какво би било днес, ако не се бе случила промяната.
И какъв щеше да е животът им
С прости и ясни примери. Че нямаше да има Cola-Cola и вносен шоколад, 200 телевизионни канала и 20 вида сирена, молове, концерт на Madonna и свободно шляене по улиците. Че плановете им за пътуване щяха да свършват до Калотина, образованието им щеше да зависи от биографията на техните родители, кариерата - от трудовото разпределение и партийната книжка, амбициите - от послушанието.
Че нямаше да имат правото да възразяват и да протестират. А правото да търпят. Че всеки понеделник щяха да мерят дължината на ноктите и косите им с линийка в класната стая, а след това да ги изпитват какво да научили. И после да се конкурират с ударниците в брането на ябълки и изливането на бетон. И доноси, трудова повинност и концлагери при отклонения от нормите.
За разликата от повечето страни в Източна Европа, българското общество все още не е дало еднозначна оценка на комунизма и се държи като свидетел в претоплен съдебен процес с отдавна изтекла давност, който непрекъснато си редактира показанията. Докато увърта, гузната му съвест е взела заложници, цяло поколение.
Ей хора. 1078 баба ми е имала пенсия 68 лева, А дядо ми 75 каквото и да бяха цените с тези пенсии едва се свързваха двата края. Но възрастните хора с малко изключение не хленчеха, а работеха. Обработваха си дворчетата и някоя нивичка, не купуваха картофи, боб, чушки и домати. Да така оцеляваха при социализъма. А сега според банда умници всички сме за умирачка, щото нямаме 40 инчова плазма и не ходим на театър и опера. Социализма беше кофти за тези които не искаха да са бездушни овце, както и за пенсионерите чийто трудов стаж е протекъл в по-голямата си част преди 9 септември. А сега е кофти за бездушните и глупави овце и за пенсионерите чийто трудов стаж в по-голямата си част е протекъл преди 10 Ноември. Е какво се е променило? Курвите, полицаите и овцете са същите. Само дето част от пенсионерите са отишли на "по-добро" място. Амин и нека бог пази България от българите.
Извинявам се за годината в предния коментар 1978 е .
"Ако искаме децата и подрастващите да разберат комунизма и неговото зловещо завещание върху съвременна България..." Толкова е динамичен животът и така са недостатъчни тези 24 часа за едно денонощие, че ако не си твърде лично мотивиран и амбициран или професионално задължен да анализираш този период от време, никакъв смисъл не виждам. Кому е нужно на младите да се вменяват нечии нееднозначни и толкова категорични внушения. Те затова са млади, за да са чисти и прогресивни. От жалби или хулене на едно отминало време файда няма. А сегашният период, след 10-20 години, едва ли би бил обрисуван по-свежо, защото си има калните характеристики. Така че, свалете си ретроградните манипулиращи лапи от хората, оставете ги да гледат напред.
Защо изобщо трябва да говорим за някакъв псевдо-режим, наподобяващ диктатура, скрит зад посланията на Маркс и Енгелс? Та те убиха дядо ми и му взеха земите. Да горят в ада. И не, това не е носталгия по социализма - това е носталгия по младостта на някои хора. Трябва да си малоумен, за да тъгуваш по времето на празните витрини и режимите на ток, опашките за олио и доносите на ДС. Спрете вече с тия глупости и гледайте в 2015.
Велинов А може ли да ни открехнеш кой те кара да пиеш КокаКола или да ходиш на концерти на Мадона? А някой да те кара насила и да ядеш 20 видове сирена? Що не се затворите в една землянка с Пузев и да дърпате човешкото развитие оттам напред, щом мислите, че появата на МакДоналдс ви пречи А и все още има страни, където КокаКола няма, минавало ли ти е през ум да се преместиш там ?
През соца комунизъм нямаше, ама Кока Кола си имаше и тогава, в прозрачните шишета с белия печат. 40-инча плазми също нямаше, както и на запад. И тогава не беше добре, и сега не е. Всичко това, обаче, няма никакво значение, защото никой с акъла си не ще да връща "комунизЪма". Този сценарий съществува предимно в главите на разни партийни активисти, които се опитват да правят внушения в стил "трайте, че иначе лошите ще върнат комунизма". И като стана дума - Ончо, стига праща хората по землянките, ами кажи - как така твойте хора станаха първи дружки с Рапоня (видния антикомунист), та чак му и пристанаха? И как тъй пратихте при него цвета на партията ви - консомолката с кривото усте и малоумника с готиното гадже?
А твоите дружки от Атака български или руски националисти са последно?
Не съм от Атака, и никога не съм бил. Не увъртай. Повтарям: ЗАЩО се взехте с Тиквата? ЗОЩО изпратихте в правителството точно пръмовицата и малоумника?
А аз от кои съм, та ми задаваш такива въпроси? И как не си от Атака, като си 100% на тезите им? Или и ти като Гюлеметов вече не си от Атака, щото е малко срамно....ама тайно вътре си върло зад белокосото джудже
Ти си активист на сините отрепки. Аз не съм от Атака, и никога не съм бил. Повтарям: ЗАЩО се взехте с Тиквата? ЗАЩО пратихте кривоустата и дебила в правителството? + бонус въпрос: КАК приемаш съжителството ви с патриотарите от ПФ?
Е на кой обясняваш, че не си лумпен от Атака, като все едно телевизията им слушаме чрез тебе. И не от днес
Въпросите сложнички ли ти идват, та не можеш да се концентрираш върху тях и се занимаваш с предположения за мойта личност, при това - неверни? Ще ти ги повторя пак, берем стоплиш: 1. Защо се взехте с Боко; 2. Пръмова и Лукарски ли са ви най-качествените кадри, та ги пратихте тях; 3. Как се чувствате на едно с патриотарите от ПФ?
Хаосче, не давам оценки, просто задавам едни на вид прости въпроси на Ончо (както той самия обича да прави), на които той някак си избягва да отговори, а вместо това прави свободни съчинения на тема моите партийни пристрастия. Но ако се чувстваш някак съпричастен към сините чугуни, можеш да им отговориш и ти. Да припомня: 1. Защо се венчахте с Рапоня; 2. Защо пратихте точно Пръмова и Лукарски в тиквеното правителство; 3. Чувствате ли се комфортно с подкрепата на патриотарите, които довчера страстно плюхте. Ако бях наистина гаден, щях да ви питам и за Първанката, ама айде, от мен да мине
Има един филм - " Кит" - всички го знете. Ако някой не го е гледал може да си го изтегли. Да, вярно е бил е забранен след премиерата си, но много хора са го гледали до тогава. Правен е в едни от най-върлите години на цензура. С държавни пари! Осмива цялата социалистическа действителност до самото и тинесто дъно. Давам го като най-синтезиран и азбучен пример. Мога да изброя още много филми правещи маймунизма ни за смях, кой по- добре, кой по-плахо. Всичките се правени с пари от бюджета. Авторите им- достойни наследници на Алеко Константинов и Илия Бежков, "работили" върху недъзите на по- предишната ни действителност. Днес казват имало свобода- ако това е вярно то сме големи късметлий да живеем във време където няма какво да се осмива. Имаме един Недялко Йорданов и това е- стиховете винаги се промъкват. А се правят филми, никой обаче не смее да се гаври префинено но спреведливо с простотата на простите с власт. Странно защо. Гледах един филм- "Джулай" наскоро- там някой много плахо нещо се опита.. Нали е свобода, нали няма цензура- няма недъзи обществото ни ли?
Много интересно заглавие - "Комунизъм - менте". Сякаш някой съжалява за липсата на оригинала. Ако е така - това е велик момент, след 25 години папагалщина и копи-пейст. Значи все пак има някой, дето да иска комунизъм, при това и истински. Това си е направо лястовичка. Значи все пак има някаква надежда, а? Имайки пред вид съдържанието на статията и реалностите днес, съвсем актуално би било и следното заглавие - "Християнство - менте".