След края на Първата световна война е ясно, че оръжието на оръжията е танкът - здрав, надежден, пригоден за всякакъв терен, сравнително евтин за производство.
Затова Сталин се фокусира върху две насоки - как да произвежда възможно най-много танкове и как да унищожава чуждите машини възможно най-ефикасно.
Противотанковите оръдия бързо се доказват като неефективни, защото броните на машините стават все по-добри и по-силни. Каквото и да измислят руснаците, германците и американците се оказват с крачка напред.
Така Военният съвет на СССР стига до революционна идея - да зачисли и кучета към Червената армия.
Използването на кучета на бойното поле не е новост, защото животните могат да пренасят муниции, да предупреждават за задаваща се опасност и да оказват морална подкрепа на войниците.
Идеята на Сталин обаче е за "противотанкови кучета" - четириноги, които ще освобождават бомби, когато стигнат до танковете.
soviets tank fighting dogs - a horrific case of animal cruelty & winning at any cost.
— Winya - fundy for camo (@Sayravem) March 7, 2024
To train dogs to blow up tanks, they were not fed for several days.
Food was given to them from the bottom of the tank.
Dogs learn to look for tanks and not be afraid of movement and noise
1. pic.twitter.com/7nuWdSDBEi
Вождът на СССР първоначално не предвижда кучетата да умират при изпълнение на задачата.
Той смята, че кучетата биха могли да дръпнат с муцуна ремъка на бомбата, да я пуснат и да се отдалечат. Шест месеца на упорити тренировки показват, че почти няма куче, което да се справя със задачата така, както се очаква.
Затова през 1941 г., насред Втората световна война, Военният съвет официално позволява кучетата да се превръщат в камикадзета.
В тренировъчния център покрай Москва започва разработката на специални елеци за кучетата-камикадзе.
Дрехата за четириногото е във войнишко зелено с прикрепен на гърба на животното експлозив. То не се тренира да премахва експлозива, а само да тича по посока на целта и да се пъха под нея, след което товарът бива взривен от дистанция.
Всяко куче носи 11-килограмова мина, чийто предпазител се изтегля, непосредствено преди то да хукне към танка.
Russia trained and employed about 40,000 anti-tank dogs in WWII. The dogs were loaded up with explosives and trained to run under tanks where they would be detonated, except many dogs got scared and returned to their own trenches, killing their own people. 🐕#FactManiac pic.twitter.com/YLhgNf3Qrl
— Fact Maniac (@factmaniac) July 21, 2018
Планът звучи брилянтно елементарен, докато първата група от 30 противотанкови кучета не пристига на фронта през 1941 г. Запазени снимки показват стройна редица от немски овчарки, наметнати със специалните си елеци и придружавани от техните треньори.
Има проблем - кучетата са обучавани на неподвижни танкове.
На фронта животните се сблъскват с машини, които се движат и стрелят по тях и това ги шокира.
Малкото кучета, които все пак стигат до немските танкове, са твърде уплашени, за да се мушнат под тях.
Появява се и втори проблем - изплашените кучета тичат обратно към съветските войници и раняват или убиват тях, а не враговете. По тази причина четириногите са отстрелвани, за да не наранят "своите".
Програмата с противотанковите кучета все пак не е прекратена веднага, а продължава упорито до 1966 г. Въпреки това през 1942 г. по-голямата част от кучетата се използват за малко по-хуманни цели като пренасяне на муниции и писма на фронта.
