„Идват избори". С такова усещане остава драгият зрител, когато медийната порция за седмицата включва основно пушечно месо от квартал „Орландовци".
А именно - едни хора гонят други хора със сопи и брадви, после вторите гонят първите, някъде по трасето бият деца, жени плачат, валят смъртни заплахи, полицията извършва няколко ареста и така, затихващо, докато драмата свърши.
Само че тя тепърва започва. И изобщо ситуацията не е предизборна. Тя е перманентна.
А именно - гетата са изоставени от държавата от десетилетия, църквата се гнуси от тези неблагонадеждни миряни, образованието просто не пробива. Проблемът е, че в българското общество има тотална сегрегация спрямо хората в ромските гета.
Там растат поне две поколения млади хора, които мизерията и неграмотността обричат на агресия и престъпност. Те са живата сила, която някой болен мозък може да впрегне в нещо повече от регулярно гласуване под строй. Тогава наистина няма значение кой удря първи.
Изглежда непосилно за нито една партия да реши проблема, а също и ненужно, неизгодно, защото унизителното статукво - на капсулирани, готови за поднасяне при поискване или при сплашване и най-вече - евтини гласове в урните, просто им изнася.
Извън стените на гетото, в уж рационалния средностатистически комфорт на мнозинството, където ромите са някаква далечна престъпна вселена, изблиците като този в Орландовци изглеждат все по-нелепо заради тоталната неадекватност на всичси замесени, основно на държавата, която все търчи след събитията.
Драгият зрител вече се е уверил, че става дума за българо-ромски екшън с политически замисъл, че са му скроили евтин номер с многодетен призрак - да го стреснат с етническа драма, каквато няма.
„Идват избори", нормално е на терен, казахме - Орландовци, да има провокатори и представители на поне три политически сили (известни до момента са ББЦ, ДПС и националистите на Боян Расате), които всъщност участват в мирни протести. Така беше и със село Гърмен.
Този филм вече сме го гледали многократно, защото „идват избори". Партиите хвърлят рецепти за успокоение на нервите, а широкоспектърни експерти и психоложки коментират вечния въпрос застрашен ли е етническият мир в България. Констатират, че такива сблъсъци са част от сценария, но просто се преекспонират в името на стегнатия електорат.
След това нищо не се променя, агитките се оттеглят по стадионите, думите и делата потъват, а проблемите остават. Ето така става играчка - плачка.
