Защо ген. Наско отстрелва Сидеров

Храбрият генерал Наско пак бръкна в кошчето с използвана тоалетна хартия. И размаха поредния си компромат - а това от години е основната функция на лидера на столичните десебари: Волен Сидеров имал дело за изнудване от 1984 г., обаче неясно как не се стигнало до съд, ерго, свободата му май е била заменена срещу последващи услуги за Народната милиция.

Историята е повече от битова. (Виж вдясно.) Не е ясно и дали хартията наистина не е употребявана и преди това - паметливите при соца помнят, че изразът бе "собствена стопанска сметка" (такъв е и терминът по счетоводните наредби от онова време за предприятията на самоиздръжка), а не "собствена икономическа сметка", както е написал следователят в постановлението си за изнудвача Сидеров преди 26 г.

Дори всичко това обаче да е вярно, и дори Сидеров наистина да е бил зависим от милицията заради "глупава младежка алчност", елементарните въпросителни пред храбрия ген. Наско не са един и два:

Защо Атанас Атанасов огласява чак сега този случай, а не при създаването на "Атака" или поне преди Волен Сидеров да се превърна в най-вярната опора на управлението "Борисов"?

1. Питал ли е Атанас Атанасов председателя на вътрешно-партийния арбитраж на ДСБ Йордан Соколов, който беше вътрешен министър през 1991 г. и е сред най-осведомените хора у нас по кадровите досиета, какви документи има срещу тогавашния главен редактор на в. "Демокрация" Волен Сидеров и как чак сега се е сетил за наличието на оперативно дело в МВР срещу него?

2. Ако Атанас Атанасов чак сега се е сдобил с документа, то как е станало това и има ли гаранции, че той също не е зависим от някой, който му подава в определено време и с определена цел документи?

3. Наистина ли ген. Атанасов няма още данни - тъкмо за предполагаемата зависимост на Сидеров от милицията, или просто иска да "върже" и вътрешния министър Цветанов на хорото?

4. Има ли етична разлика между лидера на най-голямата структура на "най-интелигентната и морално чиста партия" Атанас Атанасов и лидера на "най-ченгеджийската партия" Яне Янев, след като любим прийом и на двамата е да размахват на нарочни пресконференции компрометиращи документи?

Понеже в политиката нищо не се прави случайно - още по-малко пък случайно е ваденето на компромати, най-важното е да се разбере каква е целта на активното меропритие.

Развитието на случая в следващите дни вероятно ще хвърли поне отчасти светлина върху истинските цели и задачи по осветяването на "изнудвача Сидеров". Още отсега обаче се очертават няколко хипотези:

1. ДСБ атакува председателското място на парламентарната комисия за контрол над ДАНС, понеже Иван Костов, който е член и бивш председател на комисията, се страхува от разкрития за себе си. Това е обяснението на Сидеров, което е малко вероятно точно в този му вид.

Защото Костов е член на комисията (очевидно това по една или друга причина това е важно за него), а "Атака" не губи председателския пост в комисията, защото има право да я оглавява още една парламентарна сесия, независимо дали това ще е лидерът на партията или редови неин депутат, който да заеме мястото на Сидеров и като член на комисията.

По-вероятно е атаката срещу Сидеров в качеството му на председател на комисията да е с превантивна цел - да му се отнеме властови ресурс за натиск над ДСБ и Синята коалиция, ако те преминат в открита опозиция на управлението.

2. ДСБ атакува Волен Сидеров, за да започне плавно маневрата по преминаването си в опозиция.

За целта първо трябва да бъде подготвен собственият син електорат - а какво по-убедително за него, освен обвинението в зависимост от комунистическите органи на реда.

В същото време атаката не е директно срещу ГЕРБ и неговите високорейтингови лидери, които се радват на подкрепа и сред част от синия електорат. Разграничението от ГЕРБ ще е по-плавно, систематично само на принципна основа - за забавянето на реформите, неадекватната икономическа политика и хаотичното и противоречиво управление на държавата.

3. ДСБ атакува персонално Волен Сидеров, за да може Синята коалиция да си вдигне цената при преминаването си в опозиция.

Ако историята със Сидеров се окаже "дебела", позициите на най-верния съратник и крепител на мнозинството на ГЕРБ - "Атака", силно ще се разклатят. Особено в началото на предстоящия политически сезон, в който ще започне подготовката за президентските и местните избори догодина.

"Атака" е лидерска партия, която вече се обезличи с безропотната си подкрепа за ГЕРБ, но ако и лидерът й загуби тотално обществен престиж, в предстоящите избори на Бойко Борисов ще му трябват още партньори вдясно. Или поне Синята коалиция ще може да се доближи до позициите на вечния балансьор ДПС и да решава с или срещу управлението да бъде.

4. ДСБ атакува Волен Сидеров, за да предотврати евентуалното му кандидатиране за вицепрезидент в двойка с кандидат-президент на ГЕРБ.

Въпреки че този пост не е апетитен за лидер на парламентарна партия, доброволното и очевидно добре мотивирано от ГЕРБ обезличаване на "Атака" не й гарантира място в следващия парламент и не предоставя особено лично политическо бъдеще за Волен Сидеров. Затова почетното пенсиониране на вицепрезидентския пост би изглеждало нелоша позиция и би придало защитен блясък на очевидно чувствително повишения му в рамките на това управление жизнен стандарт.

А и би донесло поне толкова гласове на кандидат-президента на ГЕРБ, колкото и Синята коалиция, ако вицепрезидентското място й бъде отстъпено именно на нея. 

Независимо коя от всички хипотези ще излезе вярна или ще се окаже съвършено друга, едно поне е сигурно като резултат от поредното активно мероприятие: погнусата сред все още способните да се гнусят граждани, че българските политици - свои, чужди и ничии, са замесени от кал и не могат да произвеждат друго, освен кал.