Идеята за целодневно обучение, която, надявахме се, е отпаднала с неприемането на закона за училищното образование, се оказа само временно стопирана.
В предишния й вид концепцията предвиждаше целодневно обучение до 7-и клас. Както разбираме от изявлението на просветния министър Анелия Клисарова, вече е ъпгрейдната - целодневно обучение до 8-и клас.
И това ако не е садизъм спрямо децата! Дали не е била предложена от хора, които никога не са отглеждали деца? Или най-вероятно изобщо не ги интересува какво става с тях?
Само идиот би предложил децата да бъдат заставяни да прекарват по 8-9 часа сред стените на едно българско училище. Перспективата едно малко човече да престои на място като държавно/общинско училище, прегърбено над подобие на чин, където единственият уют често са няколко саксии с цветя, в повечето случаи изглежда вехто, тоалетните са с клекала и врати, които почти не се затварят, на много места зимата е студено...
Компютри има тук-там - и то за горните класове, мултимедийните продукти са фантастика, физкултурните салони - окаяни, не достигат географски карти и пособия за часовете във време, когато на Запад децата учат не като бабите и дядовците си.
Това някакво закаляване на характера ли е? Защото е съвършено демотивиращо и в състояние да убие всякакво желание за знание. Също като списъците със задължителната литература за четене.
Защо малките деца да бъдат въдворявани дълги часове на такова място, със същите учители, които да ги надзирават как си подготвят уроците? Сякаш резултатите на всички тестове като PISA и външното оценяване не са достатъчни, за да проумеят онези, (на които дължим всички лоши - и някои добри - решения), че проблемът на качественото образование не са... още няколко часа в училище.
С ужас - и чувство на вина - си спомням времето, когато се налагаше синът ми да ходи на занималня, за да изчаква сестра си, която учеше следобед и да се приберат вкъщи. Привечер виждах едно уморено дете, гладно - заради лошата храна в стола, с вид на сварен зеленчук. Имаше и период, в който по-големите момчета редовно обираха парите за закуска на дребните - и ако сестра му не беше успяла да се намеси, оставаше и без закуска.
В годините на моето начално образование занималните бяха само за изоставащите ученици, а аз с огромно удоволствие се прибирах след училище вкъщи, където ме чакаше обядът, приготвен от предната вечер - или рано сутринта - от майка ми, стаята ми и спокойствието на домашния уют.
Със сигурност някои родители ще се почувстват облекчени - така няма да се налага да търсят кой да прибира детето им от училище, да го води вкъщи, да има приготвена топла храна. Поне ще са спокойни, че домашните са написани. Но нима те са най-важното? А кога ще им остава време за игри, за общуване, за разходки...
И, моля, без тъпи доводи за социализирането - или за увеличаване на знанията, които чиновниците явно си представят за пореден път като наливане от една кофа в друга.
Всъщност, като в повечето случаи става въпрос за пари. По оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013 има предвидени 180 милиона лева за "Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния ден". Ако влезе в сила, ще засегне децата от над 700 средищни училища.
Затова и никой не мисли дали по-дългият ПРЕСТОЙ в българско училище реално би подобрил качеството на образованието. Без да се подобри средата, да се измисли концепция - и хора, т.е. учители, които да я прилагат, това просто би било ... още една тухла в стената.
Също като обучението за 4-годишните, и целодневното обучение не трябва да е задължително. Нека родителите да изберат кое е най-подходящото за децата им. Освен ако не искат да са още едни тухли.
