Българските ученици имат почти равен брой матури и първи учебни дни в живота си. Или поне с такова усещане оставаме в периода между май и юли, когато като че ли през ден някой випуск трябва да се яви на национално външно оценяване.
Така ученици и родители съществуват в състояние на постоянно напрежение, защото мине се, не мине - детето отново е на изпит.
Ако остане на учениците, те биха преминавали съвсем спокойно през почти всичко това, най-малкото заради лекотата на детството и младостта си. Само че вечните родителски амбиции, подклаждани сръчно от МОН, превръщат матурите в мини семеен ад, в който поне един родител живее на ръба на истерията.
И това, нека бъдем честни, е почти изцяло негова вина.
Че нервите покрай матурите излизат извън контрол са забелязали и от Асоциация "Родители". В своя позиция, разпространена на 18 юни, те посочват, че националното външно оценяване не показва нивото на образованието ни, но за сметка на това е силен източник на неравенство и тревожност.
Пропускат обаче, че основният източник на тревожност често са самите родители, които като че ли не отсяват важните от маловажните изпити в живота на собственото си дете.
Дали е важно в кое висше учебно заведение ще бъде приет тийнейджърът? Категорично и стопроцентово да.
Дали обаче е толкова важно в каква гимназия ще влезе? Ммм, можем да поспорим.
Несметни нерви са потрошени покрай кандидатстването в гимназия и нужните за целта матури, за да успее ученикът да влезе в "елитна гимназия". Именно тази умерена маниакалност някъде през 90-те разцепи гимназиите на "елитни" и "по-малко елитни" и задвижи машината на частните уроци.
Вместо крайната цел да е висша - а именно престижното висше образование, което би осигурило престижна професия - тя беше размита и върху средното образование се стовари небивал фокус.
Той би бил разбираем, ако говорим за строго профилирани и професионални гимназии, които обаче за съжаление вече са твърде малко. Но точно амбицията детето да бъде прието в "елитна гимназия" без конкретно профилиране и поглед към кариера задвижи тежка и смазваща машина.
В нея матурите са адът родителски, изсипал се на Земята и попилял здравия разум дори и на иначе спокойни хора.
Тъй като системата няма изгледи да се промени към по-добро, а напротив - да усложнява максимално живота на своите жертви, топката е в полето на родителите.
От тях зависи да избират съществените битки, които детето им да води на полето на националното външно оценяване, и да не се стресират за по-несъществените. Да е в добро училище ученикът е от съществено значение. Но не и от първостепенно.
В най-добрият случай младежът трябва да гледа към горните класове на гимназията и перспективите си за висше образование и/или професионална реализация, а матурите да са само лека спънка по пътя му натам.
Лека, а не такава, която да докарва цели семейства до емоционален колапс.
