Най-вероятно всички, които станаха свидетели на грозното разрушаване на бившия Тютюнев склад в Пловдив, са останали изумени от едно: от безобразната чиновническа тъпота, с която всички "компетентни институции" си прехвърляха топката, за да се окаже в крайна сметка, че виновен е май само собственикът на уникалната сграда.
И то... виновен? Колко да е виновен?
Сходна ситуация се разиграва и в центъра на столицата, пред очите и смартфоните на хиляди софиянци, които ежедневно минават пред сградата на бившето читалище "Възраждане"/театър "Ренесанс".
Днес червената сграда на булевард "Христо Ботев" е известна просто като "бившия Син Сити", а с нейната фасада се случват зловещи неща: демонтират се части от конструкцията, вътрешността се изкорубва, части от покрива и прозорците липсват...
Старото читалище, което надживя и възхода, и падението на чалгата, сега гние и мухлясва на 500 метра от Министерството на културата.
Ами, ще кажете, собственикът на сградата - хотелиерът Красимир Георгиев, има право да се разполага с имота си, както намери за добре.
Самият той вече заяви в медиите, че има намерение да строи хотел на мястото, защото "в София има недостиг на хотели". Само че градът е тесен за инвестиционния му порив.
"Специално за паметниците на културата организацията е много мудна", въздиша човекът.
Да, културата е голяма пречка. За някои хора е чиста драма, възпираща собствената им алчност. Затова и с културата трябва да се воюва. Още Ленин го е знаел.
Ние нямаше да се занимаваме с амбициите на Красимир Георгиев и всичко щеше да е наред с инвестиционните му планове, ако бившият профсъюзен "дом на културата" (иронично, нали) не беше деклариран като индивидуален архитектурен паметник на културата за сведение от 2004 година.
Това е доста по-нисък статут от онзи, който сградата е имала само месец преди Георгиев да я закупи през август 2003-та. През юли 2003-та, постройката е свалена като исторически паметник на културата с протокол от Националния съвет за опазване паметниците на културата.
Някой би спекулирал, че специалният статут се сваля срещу определено заплащане, за да може теренът в центъра да се освободи за ново строителство.
Ние не можем да правим такива заключения за време преди повече от 10 години, но е ясно, че инвестиционните планове на Красимир Георгиев през 2004-та година са провалени, заради факта, че сградата определено има историческа стойност и очевидно е било невъзможно това да се прикрие.
Към момента тя е с най-ниска категория паметници на културата, но това не я прави незащитена от закона.
Тя не би трябвало да бъде предвидена за събаряне, а на собственика не би трябвало да бъде издадено разрешително за строеж (и по последна информация все още не е издадено), но постройката вече е започнала да "се руши".
Ако червената сграда с богато минало не бъде съборена до месец-два - най-вероятно ще вземе да си падне "по естествен път".
Нищо чудно това да стане, предвид абсолютната лекота, с която варварството побеждава над културата и проформата, с която съответните институции спазват закона.
А иначе, само за протокола: когато варварите напълно превземат живота ни, от хотели няма да има нужда.
Просто никой няма да има интерес да идва на територия, където са останали хора без история и памет.
И като падне "естествен път" гледайте да не сте отдолу, както се случи с две нещастни момичета преди години в центъра на София.
Макароне, какви закони за култура? Някои депутати не са наясно що е то култура и има ли (все още) почва у нас. Закони напоследък се гласуват и видоизменят само по теми наболели за политиците. Като промени в изборния закон, много е важно. Ако е култура, то трябва да е нещо свързано с печалба или облагодетелстване някакво покрай културата. По едно време нещо за меценатството се разшумяха, щото некои от тях (Цветан Василев например) притежават картини. Не ги ли засяга пряко, джоба им особено, не ги вълнува. А паметниците на културата трябва да се стопанисват от министерството на културата, поне така е логично да бъде. И пак то да поеме отговорност за тяхното опазване. И земята под тях да си остане държавна или ако някой купи мястото под културния обект да се задължи да се грижи за сградата и да я ремонтира. Също е логично, но само на теория. Има и друг вариант - да се стимулират разни бизнесмени да даряват за култура срещу данъчни облекчения примерно. Щом се допускат дарения за МВР, що да няма и за министерството на културата. Е, далаверата е друга, ама...
Случката със склада в Пловдив ми струва преекспонирана. Беше грозна, порутена сграда, а може би и опасна, не знам. Много други складове в същата зона бяха "изкормени" и сега никой не може да ги познае, защото са модерни и функционални нови сгради. В Пловдив има твърде много истинска история, за да се тръшкат културтрегерите за тютюнев склад. Въобще ни мисля, че това може дъ бъде забележителност или гордост на града.
Пенелоповна, Как точно определихте, моля, че тази сграда е грозна? Сградата е строена в началото на 20-те години на миналия век и е била една от най-внушителните и красиви сгради в т.нар. "Тютюнево градче". Според местните жители именно тя е вдъхновила Димитър Димов за романа "Тютюн". И добре, че за нея се застъпва обществото, както и Вежди Рашидов, докато останалото българско политик немее. Или за Вас, Пенелоповна, такова нещо като общество не съществува? Ако да, тогава може би не знаете, че така мислеше и една бакалска щерка, с име Маргарет Тачър. Или за пореден път трябва да пишем политкоректни фрази, при поредното осиране на поредния самозван частник? Частникът, Пенелоповна е нещото, което в днешно време нанася непоправими вреди не само на обществото, но и на околния свят, на природата и ресурсите и. Уви, към момента това го знае само обществото /барабар с частниците/, но не и съвкупният образ на Марагарет Тачър, за която такова нещо като общество не съществува. Така ли е, Пенелоповна? Или да?