- А ако живеехте с 400 лева на месец, какво щяхте да правите?
- Бих платил курса по математика на големия син.
Няма да забравим този отговор на финансовия министър Владислав Горанов в едно от лексиконните му интервюта в стил "Сит на гладен не вярва".
Щеше да е много хубаво, ако беше истина, ама не беше.
То се вижда по бюджетната политика на правителството - средният българин - прототип на виртуалния Горанов - първо ще си остъкли балкона, после ще си инсталира пеещ шадраван в средата на боксониерата, а накрая ще отиде да излюпи с кеф една фуния семки на трибуна "Моци". Ако остане ресто, ще си плати бързите заеми.
Но за уроци по математика - пари няма да има.
Там е работата, че в България наистина съществуват хора, които живеят с по-малко от 400 лева на месец.
Високообразовани, компетентни специалисти, чиято професия ги прави "универсални бойци" в космическата наука.
Това са астрономите от Националната обсерватория в Рожен, които за поредна година се принуждават да се молят на държавата за унизително нелепа сума пари - 264 000 лева.
Не за да си вдигнат заплатите - просто за да покрият режийните разходи по апаратурата, която и без това поддържат с подръчни материали.
И това се случва в най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа (която не е ремонтирана от 30 години).
Само за сравнение - парите за ток и вода на "Рожен" са половината от извънредната целева субсидия за разкопките около "оня" кладенец в Плиска; една десета от извънредния бюджет на БНТ за организацията на "Детската Евровизия"; едно нищо на фона на онзи 1 млрд. лева, пръснат за лепене на стиропор по панелките.
Да разполагаш с уникално съоръжение и да го оставиш да изгние, просто защото си нямаш идея как да го използваш, си е сериозно безобразие.
Но е висша форма на цинизъм да се подиграваш с малкото останали висококвалифицирани специалисти - просто защото са достатъчно далеч от София и прекалено интелигентни, за да се правят на Божидар Димитров.
