Големият брат ни гледа. И по-точно - гледал е и е слушал 3000 граждани през 2009-та година. Срещу толкова души са използвани специални разузнавателни средства (СРС), съобщи днес зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков.
За кой ли път ще трябва да изтъкнем, че тази бройка е озадачаващо голяма за малка България. Ако приемем, че 1000 души са бройкани само в София като основно средище на всичко, включително на престъпността, то във всяка от към 30-те останали области в България са подслушвани и записвани средно по 70 души.
Казано другояче, излиза че едва ли не всеки по-заможен човек в един среден провинциален областен град е потенциален престъпник, при това от такъв мащаб, че да бъде разработван от МВР със „специални разузнавателни средства". Уау! Ние си знаехме, че първият милион никога не е чист, но че престъпниците били чак толкова много... това вече е ново за нас.
Нали главният прокурор Борис Велчев заяви в началото на годината, че големите престъпници в България били най-много 200-300 и замоли да му дадем една година да ги вкара в затвора. Или главният прокурор нещо са го дезинформирали колко ниска е престъпността в България, или нещо МВР се занимава с частпром и подслушва 10 пъти повече хора, отколкото са престъпниците. Тук едно от двете със сигурност е вярно, но не знаем точно кое...
Пък и мина повече от половин година, МВР излови вече сигурно доста повече от 300 бандити и какво - няма почти ни един останал в ареста. Полицаите ли са мърлячи, че не могат да съберат годни доказателства за пред съда, прокурорите на Велчев ли са мекосърдечни и мързеливи, че не могат да обосноват едно свестно обвинение или съдът е корумпиран и право седи, криво съди? Тук може и трите да са верни, но пак не знаем това със сигурност.
Не знаем и нещо друго. Зам.-министър Вучков по традиция не казва от тези 3000 следени и подслушвани със СРС граждани срещу колко е повдигнато обвинение, колко от тези обвинения са внесени в съда, колко заведени дела има и колко осъдени. Демек - харчите ни парите за СРС, харчите много и накрая за резултата - ни дума.
Илиза че ние като граждани на уж демократична държава някак си не знаем твърде, твърде много неща. В противовес пък МВР ни бройка на поразия и знае твърде, твърде много неща за гражданите на една уж демократична държава.
Чакайте, ама ние дали още сме демократична държава? Знам ли вече - премиерът ни е под пагон и има чин генерал, вицепремиерът ни и той е с фуражка и чин, а полицията ни бройка като за световно.
Защо ли ми се струва, че демокрацията беше нещо друго?
Повтарям се, но пък темата е на място. Дори само филми да гледа човек, би трябвало да знае, че нито прокурор, нито следовател могат да използват правото си да задържат или извършват други специални действия до безкрай без съответни резултати. Така е по някои места, но не и тук. Когато българския прокурор изпозадържи десетки, без да може да започне процес и за един правителството започва да говори за специален мафиотски трибунал, че така нещо съда не работел. О, разбира се, че си има кусури съда ни, но там поне по пътя на обжалванията за едно дело се изреждат и десетки състави - ходи ги подкупи всичките, сигурно не е невъзможно, но няма как да е лесно. Прокурори, пък и полиция нямат такива проблеми, те могат да изтълкуват един закон, както им скимне и дори да поставят на колене бизнеса на когото нарочат и никой няма да им потърси сметка, дали от това прилагане на права има продукт и въобще дали наистина закона е нарушен и всъщност от кого. Да де, чухме за уволнения за корупция, но чухме ли поне едно от некадърност, която явно я има и то в големи размери и сигурно омешана с корупция в една каша, дето не можеш да кажеш боб чорба ли е или отпадък от канализацията. С какво отговаря властта? Явор Колев, човек от изпълнителната власт, дава нравствени наставления и обяснява как потенциалните опасности трябва да бъдат спрени със закон, как едва ли не зад всеки ъгъл дебне педофил и децата не могат да различат нигерийско писмо от известие от гаджето и затова трябва да превърнем Интернет в концлагер. Министърът на вътрешните работи - т.е. на силовите органи ни обяснява кой Е виновен и какъв закон е нарушил и си позволява акции обосновани с възможно нарушение на закон, който няма двама души, които да тълкуват еднакво. Най-важното думат подозряем излезе от употреба и се замени с виновен. Не е ли това проблем с изпълнителната власт - горящ, че чак да те заболят очите от него и игнориране на органа приозван да решава кое е законно и кое не. Сметката на автора може да е малко на пръсти, но е трудно да не се съгласиш, че дори законното прилагане на специални мерки (говоря събирателно не само за подслушвателните средства) не подлежи нито на отчетност, нито е в обясними размери, нито има съответни резултати, а всички знаем, че освен законно има и незаконно само не знаем колко е. Нито веднъж органите на властта не поспряха да обяснят каква е границата на подозрението и доказателствата, при която те приемат някого за потенциално виновен, нито пък ще чуем призив за мерене на успеваемост. Разбира се ще се явят хора да твърдят, че така "треперят крдаливите комунисти", от които сигурно съм и аз след като говоря такива неща, но ще обърнат ли внимание същите тия люде, че без отговорност, правото да задържиш някого за 24 или 72 часа и дори да го лишиш от препитание под предлог, че събираш доказателства се превръща в средство за крадене и изнудване в ръцете на хора, които до тук показват или некадърност или интереси различни от служебната си характеристика (изберете, което предпочитате). Така поставено всичко се свежда до правителствена пропаганда, която определя кой е виновен и кой не, а не до справедливост и правораздаване. Убедеността в правотата (ако приемем твърденията на редица министри за чиста монета) не струва нищо в общество, което поне на теория е свободно, от тях и техните подчинени се изискват умения, които явно не се упражняват (защо е друга тема) - лесно е да хванеш някого в демократична страна, в която почти никой не се и крие и "ние ги фащаме те ги пускат", значи само едно - милиционерщина и пълно игнориране на закона и институциите призвани да го прилагат. Каквито и кусури да има съда поне аз няма да си позволя да ги коментирам до момента, в който не му се даде в общественото съзнание ролята, която му се полага. Ако гражданите предпочитат да вярват на екзекутора, а не на съдията личните характеристики на последния нямат съществено значение. Чак когато екзекутора се превърне в изпълнител на заповедите на закона, тогава може да обърнем очи към съда и то не защото милиционера ни го казва. Аз съм категоричен, че един от решаващите ни проблеми е игнорирането на съда и закона от гражданите. Последните са по-склонни да повярват на осъдителна присъда в интервю на следовател или прокурор и най-вече министър, отколкото в присъда. Най-сетне се намери партия, която да капитализира върху тая останала от социлизма склонност да се вярва на един централен авторитет, при което институциите са само параван и следва да потвърждавата линията на центъра. Боя се, че проблема е в културата ни, а не в един или друг орган. Желанието на българина да намери спасител отговорен за всичко е просто недоизживян комунизъм, който както и да се облече не е нито демокрация, нито свобода нито оная република с разделението на властите. Такава психология от една страна не придава съответното значение на органите на републиката, но от друга намира в тях извинение за неудачите си, които са резултат точно на това игнориране на механизмите на една република - където думата на вожда не е закон, присъда и изпълниение. При такъв манталитет ние ще се въртим около безумните твърдения за телета под вола и никога няма да си позволим да видим проблема там, където наистина пребивава. На мен не ми се занимава с политика, но към онези, които биха го направили мога да отправя само един съвет - българите се нуждаят от просто законодателство и постепено израстване до засуканите норми на така наречените модерни държави. Ако това не може да стане в рамките на Европейската общност, присъствието ни там взема от нас повече отколкото дава. Аналогията с циганите би трябвало да се набива в очите - техните норми не могат да работят в условията на по-сложна цивилизация, така и нашите български, ние имаме нужда да израстнем и за разлика от циганите ние може да решим да го направим цивилизовано (поне на теория), да се правим на европейци пазейки скъпоценния манталитет на социализма (и не само) ни прави европейски цигани - целия 7 или там колко остана милион
Ники Русиновски, Безкрайно ми е интересно за определението ви за демокрация какво е? Нима демокрациите не трябва да имат разузнаване? В САЩ, доколкото знам, имат около 7млн. човека заети в разузнаването. Тайната полиция е имунната система на държавата, няма значение от системата на управление, не знам как автора свързва демокрацията с разузнаването. Затова имаме независима съдебна система - за да се гарантира, че няма да има политическо гонение на опозицията. Демокрацията не е обвързана с броя на агентите а е обвързана с разделението на властите, което да предполага гаранцията за свобода на всеки човек от обществото! Специфичната конструкция на държавния апарат е предпоставка за демокрацията. 3000 престъпника не са много за държава с население 6млн. това е един на 2000 човека, според мен само в нако-бизнеса са повече хора. И ако се знаеше със сигурност, че тези 3000 човека са престъпници то защо да ги подслушват тогава? Никой не ви е казал че те са престъпници, подслушването се осъществява за да се разбере ДАЛИ те са престъпници! Може да се окаже, че само 20% от тях са обществено опасни. Страхува се да бъде подслушван само човек, който има какво да крие. Натоварването на данъкоплатеца е отрицателно защото ако се предотврати само една данъчна измама за 10млн. то това изплаща средствата за всички подслушвания. Трябва да осъзнаем веднъж завинаги, че полицията е създадена с една единствена цел - да осигури спокойствието на гражданите, да превентира заплахите срещу свободата на словото, странно е да говориш срещу хората които ти осигуряват свободата на словото!