Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в два закона - за Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) и за специалните разузнавателни средства.
Поправките в двата закона касаят избора на председателите на ДАР и Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), който вече се прави от Народното събрание, вместо да се назначават с указ на президента.
Подобна промяна имаше и в Закона за ДАНС.
До поправките се стигна, след като Министерски съвет и президентът не се разбраха за председател на ДАНС.
Кабинетът номинира Деньо Денев, но президентът заяви, че няма да подпише указ за назначението му.
В мотивите си към ветото за Закона за ДАР Радев, посочва, че с измененията на досегашния механизъм за назначаване на председателя в хипотезата на споделена компетентност между Министерския съвет и президента, се нарушава гаранцията за обективност, независимост и липса на политическо влияние при избора.
"С промените в закона поемането на пълномощията на председател на агенцията ще бъде зависимо от моментни политически интереси в парламента, което не е в интерес и целесъобразно с националната сигурност", изтъква президентът.
Оспорва се и становището на вносителите на закона, че изборът на председател на ДАР от Народното събрание би било условие за стабилност, предвидимост и обществено доверие, защото при конфликт между Министерския съвет и президента нямало да бъде избран кандидат.
Според държавният глава целта не е да има безкритично единомислие между държавните органи за всяка номинация, а изборът на председател да може да бъде поставен на преценката на още един независим орган, което е предпоставка за получаване на общественото доверие.
Относно изменението на Закона за специалните разузнавателни средства, с което правомощието за назначаване или за освобождаване на председателя на ДАТО е възложено на Народното събрание, Радев посочва, че Народното събрание променя за трети път в рамките на последните 12 години реда за назначаване или освобождаване на председателя на ДАТО, без да предложи гаранции, че новата процедура ще бъде по-благоприятна в сравнение с действащия правен режим.
Държавният глава отбелязва, че подобно на аналогичните промени във връзка с председателите на ДАНС и на ДАР, предложената промяна поражда риск от реполитизиране на процеса по подбор на висши управленски кадри в системата на националната сигурност и превръщането им в напълно зависими от управляващото политическо мнозинство.
