Посрещнах пролетта с тъжна вест - Кара дере ще е новата перла в туристическите брошури. Сбогом, див плаж. Здравей, нов курорт. Не тази предизвестена "новина" ме вбеси толкова, колкото нещо друго. Говоря за лицемерното спасение на българската природа, което наистина би я накарало да емигрира. Ако можеше.
Защото едни хора, които никога не са стъпвали на Кара дере и представа нямат как да стигнат, пропищяха с виртуални децибели, че природата умира от бетон. Възмутиха се, че авансово им отнеха опцията все-някога-трябва-да-отида-и-аз, че нищо девствено не остана по всички почернени брегове.
Защото едни политици, които бавничко направиха този строеж възможен, сега се нападат взаимно и хвърлят на гневната публика кухо обещание, че каквото и да се строи, то няма да бъде в ущърб на природата. А самото присъствие на думите "строеж" и "природата" в изречението го правят напълно безсмислено.
Защото едни местни жители на Бяла, смазани от безработица и туристическа суша, искат светло бъдеще за поколения напред. И те да са на картата. Или поне да работят в елитен хотел със заплата като в центъра на София. Сигурно затова си продадоха нивите. Кой ти печели от земеделие в днешно време?
Защото правителството застана официално зад проекта на една офшорка, защото на хартия всичко е законно, защото пропагандата заработи, че Кара дере е убежище на наркомани, сектанти, мизерници, диваци и всички възможни несретници от социалната утайка.
Защото първо го загубихме, после ни го взеха
Нека го кажа направо и с много съжаление - Кара дере отдавна не е това, което беше. Може да звуча цинично и грубо, но аз имам спомени за това място. В последните години Кара дере е просто имитация на дивото, човешко сборище, мравуняк. И смятам, че за него трябва да се говори в минало време.
Там беше убежището за моята свобода. Тогава палатките бяха на такова разстояние, че техните обитатели бяха пренебрежим елемент. Сега палатките са толкова нагъсто, че приличат на почти довършен пъзел. Тогава щурците заглушаваха китарите, звездите засенчваха огньовете. Сега генератори осигуряват ток и музика.
Ние първи пуснахме цивилизацията на Кара дере. Няма какво да се лъжем. Донесохме портативни душове, радио на батерии, газови котлони... Прииждахме от любопитство, защото стана модерно. Бракониерствахме. Сякохме дървета. Консумирахме природата.
Защото човешката простотия неминуемо взима връх над всякаква природна красота. И се превръща просто в пейзаж, в заслон за палатката, в дърва за огрев, в море за бизнес и пясък за заравяне на фасове. Не в ценност.
Тази битка може да е последна, но не я водим от вчера. Водим я от години, когато стотина души протестираха за Иракли, Странджа и Камчийски пясъци. Защото битката за природата на единствената, която си струва да водим.
