Да купиш букет цветя за първия учебен ден или да дадеш същата сума за добра кауза? Не изглежда като най-сложния избор на света.
Но не и ако попитате (някои от) цветарите в Казанлък.
Една малка, регионална история постепенно привлича внимание и в по-големи мащаби (чрез Facebook, разбира се), тъй като повдига общочовешки въпроси.
Всичко започва с Даниела Драгиева - учител с четвърт век опит, която работи в основно училище в Казанлък. Местни медии съобщават, че на 20 август, при екскурзия в Швейцария, жената получава сърдечен пристъп и от тогава се намира в болница в Женева. Роднините й нямат нужните средства, за да я приберат обратно в Казанлък, където да полагат необходимите за нея грижи.
Тук идва идеята вместо букети за учителите за първия учебен ден, които букети до седмица и без това ще са в боклука, родители на ученици в града да дарят предвидените за цветя пари в специални кутии, за да може г-жа Драгиева да се прибере у дома. Училищата в града застават зад инициативата, която вече е прилагана на много други места в страната с различни цели.
И има защо. Качеството на идеята "дарение вместо цветя" се крие в това, че тя се съобразява с финансовите възможности на най-голям брой семейства на ученици и не изисква допълнителна инвестиция.
Дава се възможност за свободен избор на родителите как да похарчат вече предвидени средства от семейния бюджет, без значение в какъв размер са те. Принуда няма, има призив, а решението как да постъпи е оставено на всеки родител.
Но в този случай идеята среща отпор. Цветарите в града не са съгласни, защото подобна кампания проваля един от най-слънчевите дни от годината за техния бизнес. И ако за секунда човек се постави на тяхно място, вероятно поне в малка степен ще разбере недоволството им. Понякога обаче то трябва да си остане вътрешно.
Пред местната телевизия "Пресс" обаче три от цветарките гласно изразяват своето недоволство*, при това „от името на всички цветари" (дали?). Те са "обидени" от "агитирВането" да не се купуват цветя. Било несправедливо, имало други начини, не било необходимо те да "страдат".
Но какво ли имат да кажат г-жа Драгиева и нейните близки по темите за "страданието" и "справедливостта"? Или всеки друг, изпаднал в подобна ситуация? И щяха ли цветарките да мислят така, ако те или техни близки бяха тези, за които са предназначени кутиите в училищата? Просто питаме.
И самите цветари питат, но техните въпроси са в друга насока. "Какво ще му бъде обяснено на това дете?", пита пред камерата загрижена за традицията цветарка, малко преди нейна колежка да обясни, че при подобен случай не трябва да се "ощетява даден бранш". Ами, да видим…
На детето например може да се обясни, че традицията, каквато и да е тя, не трябва да пречи да бъдем по-добри хора. Нито че нечий бизнес стои над морала.
Че животът и здравето са по-важни от всичко материално - от цветя, пари, играчки. Един ценен урок, който всеки родител колкото по-рано даде на детето си, толкова по-добре. Да го научи на съпричастност. Да го научи на отзивчивост. Да го научи да дава, вместо само да иска. Да му помогне да изгради своя морален компас и да разграничава „правилно” от „грешно”.
Важен урок, ако не искаме да расте поколение на вълци-единаци. Ако искаме да сме общност, а не сбор от единици, които нямат нужда от демони в ада, защото сами се дърпат обратно в казана. Онова клише, чиято истинност такива случаи доказват.
Но очевидно подобни уроци не винаги биват дадени навреме или просто времето и живота правят така, че човек да ги забрави. По думите на една от цветарките цялото дарение "едва ли не ще дойде от" самите тях. Очевидно в техните очи родителите нямат право на избор - вече е предвидено в чии джобове трябва да отидат парите им. В името на традицията! В името на бранша!
„Да се откажат от маникюр! Да се откажат от прическа! Да се откажат от интернет!”, гласят останалите цветарски призиви. И ти се иска наистина да нямаш интернет, защото така нямаше да станеш свидетел на цялата тази история.
Търсенето на пазара за цветя в Казанлък изглежда не оправдава предлагането. И не става дума само за търсенето на цветя, но и на съпричастност. На доброта, ако щете.
Ако човек погледне новинарския поток от Казанлък през последните дни, впечатление ще му направи и грозния контраст на тази ситуация с друга история от града - за младо семейство, което, по примера на други, е решило да поиска от гостите на сватбата си не цветя, а дарения за кауза.
Подобно поведение трябва да бъде овладяно овреме, така че цветарите спешно трябва да се задействат. Чакаме обяснения колко важна е традицията на сватба да се подаряват цветя и как булките вместо това могат да се откажат от прическа или маникюр.
Нека бъдем реалисти - това, че всички училища в Казанлък са застанали зад каузата за помощ на г-жа Драгиева, не означава, че всички родители щяха да оставят детето си без букет на първия учебен ден, без значение дали щяха допълнително да дарят средства за каузата или не. Търговците щяха да изкарат пари - може би не толкова, колкото са искали, но все пак повече от почти всеки друг ден през годината с изключение само може би на 8 март.
От тази гледна точка, решението да застанеш пред камерата на местна медия и да говориш за справедливост и своето страдание може би не е най-добрата рекламна стратегия. Както личи и от коментарите по темата на родители, които едва след като са гледали видеото са се отказали от това да купуват цветя.
Ето още един урок за децата на Казанлък, който се събира в старото "каквото повикало, такова се обадило".
* Видеото с цветарите можете да видите тук.
Доста тъжно... ОК, букетите са еднодневки, които утре отиват на боклука, но също така са и символ на празник, тържество и засвидетелстване на уважение. Защо трябва изборът да е между това да зачетеш празника или да дариш? Ако тръгнем по тази логика защо наистина да не се откажем и от всички останали еднодневни луксове в живота ни в името на по-висшите цели? Не, че от това световната мизерия ще намалее...
Това е един от редките случаи, когато съм съгласен напълно с идеята на статия, публикувана тук. Браво на учителите, браво и на учениците и на родителите им! А частният бизнес - да го духа /без извинение/. Никакъв бизнес не трябва дори и да се споменава, когато става въпрос за морал, за съпричастност, за хуманни и въобще общочовешки ценности. В такива случаи "бизнесът" трябва да бъде не след, не на второ място, не най-долу, не на дъното, а изобщо да го няма. С тази случка, става ясно колко далеч са българите от западната матрица и най-вече "бизнесмените" им. Въпросните български "бизнесмени" явно са убедени, че хората са им длъжни и са длъжни да купуват боклуците им. Те много обичат да реват за "пазар" и по-малко държава, но изглежда, че въобще не са наясно какво означава "пазар". Да им кажа, та белким се научат - това означава две страни, едната от които предлага нещо, а другата има пълната свобода да купи това нещо или да не го купи. Запомнете, че тази друга страна НЕ Е ДЛЪЖНА да го купи. Тя има пълната свобода да решава какво да прави с парите си. Това е първият етап от една пазарна сделка. Ако другата страна реши да купи, чак тогава идва ред на вторият етап - от кого да купи и на каква цена. Толкова по въпроса. Но, на нашите пишман-частници това не им харесва, и по тази причина въобще не се свенят да не плащат оскъдните заплати на работниците си, а вместо това да ги бутнат като рушвет на някой дупедат, който да прокара лобистки закон и да задължи поголовно населението да плаща за някакъв боклу.., пардон ... продукт или услуга. Примери за това имаме достатъчно А Силвио Геселшафт, пардон ... Гешефт, седнал да ми обяснява, че едва ли не, ако изчезнел бизнесът нямало да има пари за заплати на учителите. Нищо подобно. Точно обратното - хората са бедни и нямат пари именно заради наличието на частен бизнес у нас. А той, както е видно от последните 30 години, е вреден за обществото. Именно заради поне 80% от този вездесъщ, т.нар. "частен бизнес", хората не получават заплати по 3 месеца, а на някои места и по шест месеца. Не само това, ами и данъците от въпросния "бизнес" никога не са превишавали 25% в приходната част на бюджета. Останалото го плащат хората, под формата на ДДС, акцизи, данък общ доход и някои други. Именно заради частния бизнес държавата ни се срива все повече и повече. Искрено пожелавам не само на цветарите в Казанлък, но и на всички "частни бизнесмени" - да фалират възможно най-скоро! И знаете ли защо? Защото го заслужават. Те не са полезни с нищо за обществото. А Баба Ванга навремето казваше: "Моля ви, не ми подарявайте букети с цветя! Не ги харесвам. Напомнят ми на отрязани детски ръчички". И си е така, наистина.
Ха!? Така ли бе, Пиле със зеле. Ами да не са се набутвали. Аз ли съм им виновен, че са се набутали? Рискове има за всичко. Ами да са ги взели пред вид и да са си заделили пари с буферна цел. Так се прави, но не и от българския "частник". Когато стане дума за бедни, за пенсионери с мизерни пенсии, в такива случаи какво отговаряте ти и подобни на теб тролове - ами да са си заделяли пари за черни дни, мен какво ме интересува това и все подобни "тези". А сега си седнал да ми ревеш за съпричастност. И към кого? Към български частници, които не само, че никога не са били съпричастни, ами даже се гордеят с тази си несъпричастност. Каквото повикало, такова се обадило. Хайде сега сиктир! Да фалират и ако може - по-бързо. И запомни - българин за частник не става, въпреки, че се напиня. Това, че не става, по принцип не е лошо. Просто трябва да се използва с позитивна цел.
Границите на нашата свобода стигат до там, където тя се превръща в несвобода за друг(и). В курса на парично-стоковите отношения стигнахме до там, даровете да се остойностяват в съответната валута. Честно казано за мен това е форма на упадък. Ако някой иска да дари или да допринесе за някоя благородна по неговите разбирания кауза, нека го направи със собствени средства. Другото е лицемерие.
Пилето със зеле написа: "Мен кога точно си ме виждал да пиша нещо такова, ако не е тайна?" ----------------------------------- Не мога да ти отговоря, защото не съм някой агент, дето да снима, копира и пр., та след това да размахва доказателства. Но я си препрочети постовете поне под тази статия. Отношението ти към учителите, децата и родителите им е отрицателно, докато към цветарите - положително-съжалително-умилително. Ти къде видя кампания против цветарите? Кампанията е за да се помогне на жена в затруднение, поради което учители, деца и родители са решили да използват собствените си пари /подчертавам - СОБСТВЕНИТЕ, ТЕХНИТЕ СИ, които едва ли са много, защото става дума за Казанлък, а не за София, кв.Драгалевци/ за да помогнат на една болна жена, вместо да ги похарчат за цветя, които наистина до седмица ще са увехнали и на боклука. И ти виждаш в това "кампания" против някакви частници!?!?! Ами съжалявам, но на света има далеч по-важни неща от частниците и техния "бизнес". Е, според теб нямам ли основания да те причисля към хора на НЕсъпричастните? Според мен имам достатъчно, за това не се хващай за конкретни думи. Спасението ти не е там. Колкото до това - как щели да вземат пред вид риска - ами това си е техен проблем. Нали гледаш по телевизията, с какво задоволство казват на някой, дето бурята му отнесла покрива - "Ами да си се застраховал бе, кво ревеш сега". И си умират от кеф, как оня ще се мъчи, защото е пенсионер с пенсия от 230 лв. и дори и да иска да се застрахова, няма пари. А подобни рискове /като тези на цветарите-великомученици/ може да се предвидят, дори и без да се прибягва до статистико-математически модели. Като видят, например, колко в повече над средното е оборотът им в такива празници, може да си направят груба сметка, колко да заделят като буфер, ако нещо провали продажбите. Ама това означава да не опукват цялата печалба. Ами да, точно това означава. Това е и едно от многото неща/отговорности, включени в понятието "частник".
"...Даниела Драгиева - учител с четвърт век опит, която работи в основно училище в Казанлък. Местни медии съобщават, че на 20 август, при екскурзия в Швейцария, жената получава сърдечен пристъп и от тогава се намира в болница в Женева. " Разумният човек, който тръгва на екскурзия, особено в чужбина, сключва застраховка "Помощ при пътуване", която е нищожна сума, а покрива разходите точно при такива инциденти. Ако госпожата е част от организирана група от туроператор, то вероятно има такава застраховка. Ако е самостоятелно пътуваща и не се е сетила или е решила да икономиса 15 лв. , е сгрешила много.
Пиле със зеле, Въобще не лъжа нагло и очевидно. Сам можеш да се убедиш, като си прочетеш твои постове с номера 4, 7 и 9, от които се вижда с невъоръжено око, как си се зажалил за горките цветари в провинциалния град, срещу които "започнали кампания". Ти да видиш! Но ти, за да няма повече недоразумения, отговори на простичкия въпрос - в случая на коя страна си - на цветарите или на учителите, учениците и родителите им? Хайде, отговори. А ако жената наистина е сбъркала, като не си е направила застраховка, както предполага Овцата, какво - да я оставим на произвола на съдбата ли? Така ли трябва да се "наказва" всяка грешка от подобен род? Ако някои действително мислят така, значи вече яко са изтрещели. Самият спор, който се води е дълбоко извратен. С какво усещане и възглед за света ще останат учениците? И какви хора ще бъдат един ден - непоправими егоисти.
Оф-ф-ф! Грешка. Не Овцата, а Паяка. Сори!
Стига сте вменявали на хората, че не са милозливи! Достатъчно възрастен , вероятно прилично образован, с удобно финансово състояние, за да предприеме екскурзия до държава с висок стандарт, т.е. сравнително скъпо, спрямо България, пребиваване, би трябвало да постъпва интелигентно. Айде не ни разплаквайте! Ако в тази ситуация беше попаднал който и да е друг, нямаше да се свири на тая назидателна струна. Докс, скучен си.
А я си представи, нравоучителю, че тези цветари, очакващи с надежда първия учебен ден, който в техния бизнес е решаващ, се нуждаят от пари за жизнено спасаващо лечение на близък или за образованието на много умно дете? А? Истината е многолика. Ако не си учил философия, да ти го кажа.
Всъщност, ако беще пич, вместо да размахнаш тук пръст, би превел по сметката на нуждаещите се няколко хиляди тихомълком. Но не си, нали? Тогава замълчи, кухльо!
Паяк, Ако имах няколко хиляди щях да ги дам, но ги нямам и за това не съм пич. Е, поне разбрах кои са "пичовете" за теб. Ако обичаш, не ме учи на философия. Не те знам ти каква "философия" си учила, но виждам как в три поредни поста се опитваш да представиш желаните от теб неща за действителни. Но те не са. Това ли ти е "философията", Паяк? А да не би това да е "многоликата истина"? И, вместо да ми излизаш с тия номера, просто кажи, че не ти харесва някой да хули частници и толкова. Ще те разбера.
Хе-хе, Дедо, Не става въпрос за сиромахомилство, а за богомилство. И не са секта, а истинските християни. Секта, ерес, са на първо място Ватикана, а след тях и православни, протестанти, Шестата събота от осмия ден, Свидетели на тоя и оня и пр. И не са отречени, а напротив - тепърва започват отново да ги изучават. Били са, може да се каже - насилствено забравени. Ясно и по каква причина. Живяли са в комуни и са отричали частната собственост. Отричали са и плащането на данъци. Целта на живота им е била, уви, вече напълно неразбираема за съвременния човек /ако все още можем да го наричаме така/. Аз не знам от кога "свят светува", Дедо. Не знам и кога и как се е появил човека. Знам само, че най-ранните данни за т.нар. "пазар" са от преди 1500 години в конфуциански Китай. А частната собственост, в сегашния си вид, се появява чак в 17-18 век. Преди това тя е имала други характеристики. Правилно си забелязал, че все частникът ми е виновен. Да, така е, но не просто частникът, а българският частник и знаеш ли защо - ами защото той просто не е такъв - поне в 80% от случаите. Той, както все повече се убеждаваме, дори и не знае какво означава това, да си частник. Асоциира го единствено с права, но не и със задължения. Задълженията са за всички останали. Включително и да му осигурят оборота. А ако му е малко - да му го повишат. Преди 100 години частниците не само у нас, но най-вече на запад, са били по-различни. И все пак, не ме оставя на мира мисълта - ако тогава собствеността у нас беше обществена, дали нямаше да имаме поне още 2 университета. С това, въобще не искам да омаловажа стореното от братята Евлоги и Христо Георгиеви. Силвио Гешефтшафт, Натъпкал си се с клишета от учебниците по икономика, но действителността днес няма вече почти нищо общо с това, което пише там. А там пише за икономика от преди 100-150 години. Днес, ако си забелязал, вече никой не се наема категорично да говори за капитализъм. Вероятно защото вече такъв няма. Плахо смутолевват нещо за пазарна икономика, за това-онова и .... до там. А и тия проценти в цените също ги зарежи. Цените, би трябвало да знаеш, се формират не от пазара, а от гилдията, от бранша. У нас все още се срещат изключения, но в другите страни си е така отдавна. Но ти имаш да си изясняваш още много неща - като се почне от това, какво представляват парите, какви функции трябва да изпълняват и др., та чак тогава да разсъждаваме кражба ли е търговията или не.
Аз лично не виждам нищо осъдително учител с 25-годишен стаж да може да си позволи екскурзия в Швейцария, така че ми се струва грозно да се коментират данъците, които плащате, та едва ли не на Ваши разноски е заминала учителката...Обаче всеки, който напуска държавата с туристическа цел, може да си направи елементарна туристическа застраховка. Вярно, може и да не си направи, тогава поема риска. Що се касае до ревящите цветарки...те са точно като всеки един друг средностатистически български бизнесмен, който сам по себе си е велик бизнесмен , но задължително чака държавата да го обгрижва, а обществото регулярно да му потребява бизнеса, каквито и боклуци да предлага, иначе много се озлобява бизнесменът и почва да плюва срещу всяка кауза на съпричастие...
Добре, Дедо! Знаеш къде да удариш. В комуната. Така е - няма ми я Комуната. Никой не ще бе. И жената, сина, снаата /а на тях съм раздал всичко, не, че е кой знае колко/, и те, ако им заговоря на тия теми, започват да се споглеждат тревожно и насочват вниманието си към нещо друго. За това - аз сам съм си Комуната. За нищо не си искам пари и за нищо не си плащам. Как оцелявам - не ме питай. И аз не знам, но, някак си се получава. Комуните днес са невъзможни, Дедо, което изобщо не означава, че не трябва да говорим или пишем за тях. Но, съществуването им зависи единствено от мирогледа человеческий. За да станат възможни е нужна рязка промяна в посоката на погледа, защото той днес е фиксиран в една точка и човека си мисли, че наоколо няма нищо. Нужно е нещо, което истински да го стресне. Само си представи, какво би станало, ако някакво природно явление, катаклизъм или нещо подобно, спре електрозахранването в планетарен мащаб - поне за 7-8 месеца. Какво става след това? На първо време - храната в хладилниците се разваля още на втория-третия ден и не само в къщи, но и в магазините, в складовете. Тръгват болести, епидемии, глад, озверели грабителски банди. Транспорта е блокиран поне в 70%, тъй като помпите за гориво са на ток. Могат да карат 1-2 дни на агрегат и толкова. В такава ситуация, парите все повече ще стават излишни, защото няма да има за какво да ги използваш, както и техниката, с която да ги управляваш. Така, за нула време, тази "цивилизация" ще е свършила и тогава тези, които оцелеят, вече ще са осъзнали какво голямо нищожество е човека. Тогава, мисля си, за комуни няма да е нужно да се говори. Те ще възникнат от само себе си. Съгласен напълно с разсъжденията ти за "нашего брата" в първите 66 години след освобождението. Но защо не и до днес? За това и писах веднъж, че ние догонваме, копираме, имитираме чужд модел. Когато имитираш, ти никога няма да си като оригинала и винаги ще изоставаш от него. Докато не измислиш собствена песен. Тогава е друго. Тогава си "себе си", както сега е модерно да се казва. За това и съм забил в историята /по-точно това, което е останало от нея/ на богомилите, на трако-орфизма и пр. Има много бели петна там. Много неясноти и половинчатости.