Когато пишем новина за статистика, която засяга пороците на учениците в България, в медиите почти мимоходом я обагряме и с едно иначе изразително клише: "Тревожна тенденция".
Подобни съобщения наистина са тенденциозни и ги четем от години: днес например Националният център по обществено здраве обяви, че се наблюдава ръст при употребата на алкохол и наркотици сред непълнолетните, при това откровено непълнолетни - деца под 15 години.
Не беше отдавна, когато почти навсякъде прочетохме и вариации на следната новина: "Българските ученици са на първо място по ранен секс и употреба на алкохол и цигари".
Поводът тогава беше доклад на европейския клон на СЗО, който представи резултати от изследване, проведено в 45 държави през 2017 и 2018 г. То обаче не е имало за цел да сравнява децата единствено по резултатите, които би показал един дрегер.
Всъщност проблем има и в това, че често не виждаме новината там, където трябва да я видим.
Едва ли ни трябват вестници и сайтове, за да се разминем с ученици, които държат шише водка, пушат цигари и опознават тайнствата на любовта в междублоковите пространства.
Някои от тях сме били ние самите, други може би са или ще бъдат нашите деца.
Да опознаваш света само по себе си не е лоша новина, нито тревожна тенденция. Някои от нас я израстват и дори имат какво да разкажат.
Тревожно е обаче, когато стане ясно, че едно 13-годишно момиче системно е пребивано от съученичките си и вече три пъти влиза в "Пирогов". Тревожно е и когато четем непрекъснато за млади шофьори, които сядат зад волана пили и употребили наркотици.
Ето защо беше проблем, че от същото изследване масово не беше изведена и една друга новина - българските деца между 11 и 15 години са на последно място по подкрепа, която усещат от родителите си.
Те са и на последните места по подкрепа, която чувстват, че получават въобще от близките си, а все по-голяма част от тях съобщават и за проблеми с психичното си здраве.
Това е истински тревожно: тези млади хора се чувстват изоставени.
Всъщност да пиеш, да пушиш и да имаш гадже, с което правиш секс, е далеч по-лесен начин да си приет в обкръжението си и да се включиш в някакъв социален живот от това да имаш ясно съзнание за едно все още бутафорно бъдеще, за което ти говорят вкъщи.
Обаче когато вкъщи въобще не ти говорят, ти остава единствено това: да общуваш с останалите, на които също не са говорили у дома.
Ясно е, че всички имаме нужда от близост, а когато не сме получавали такава навреме, начините да се отпуснем са ясни и все по-категорично ни поставят в дебрите на мрачната статистика, за която пишем с апломб и възмущение.
Тя обаче остава притеснителна най-вече заради това, че се отразява в други "тревожни тенденции" - България е и на първо място в света по смъртни случаи на пътя, по тютюнопушене, на трето място в ЕС по насилие в училище и притеснително високо в статистиката за насилие, основано на пола.
И ако не виждаме нишката между всички тях и все по-изстънелия край, в който стои човешкият разговор с хората зад вратата у дома, клишето ще си остане все така живо.
