Великденските празници отминаха. Кой ял козунаци и агнешко вкъщи - ял, кой успял да излезе от София и след това да се прибере - успял... въпреки заканите на Младен Маринов, че за тези хора ще има по-строги мерки.
Изведнъж обаче за "тарикатите", както още ги нарече той, забраната за влизане в града в определени часови диапазони беше отменена, тъй като се разбра, че органите на реда не могат да се справят с 10-километровите опашки от прибиращи се, образували се на някои КПП-та в столицата.
И тази мярка не издържа повече от няколко дни, въпреки че първоначалният ѝ срок "за неопределено време" звучеше някак респектиращо. Иначе казано - отново много шум за нищо.
Проблемът всъщност идва от това как и кога се въвежда дадена забрана, какъв е смисълът ѝ в момента и доколко гражданите са наясно какви санкции ще понесат, ако не я спазват.
Досега се наблюдава следната ситуация - за някои от мерките изглежда, че решение се взима на момента и те влизат в сила в рамките на часове. От това внезапно действие възникват купища въпроси и настъпва хаос поради недостатъчната яснота, с която се поднасят.
Оттам започва да наднича и несигурността, караща хората да се притесняват и да не знаят какво могат или не могат да правят.
От началото на извънредното положение вече няколко пъти станахме свидетели на въвеждане и отмяна на различни заповеди на здравния министър Кирил Ананиев.
Първата от тях бе свързана със задължителното носене на маски, която успя да оцелее едва едно денонощие. След известно време обаче се възроди отново и сега е по-жива от всякога. Друг е въпросът доколко се спазва...
Внезапното затваряне на пазарите за великденските празници също предизвика хаос и недоволство сред търговците, тъй като се бяха снабдили с доволно количество стока, която се страхуваха, че трябва да изхвърлят. Така се взе решение и им бе дадена тридневна отсрочка да продадат продукцията си два дни след издаване на заповедта на Ананиев за незабавното затваряне на кооперативните пазари заради струпването на хора.
Също разминаване се получи и в железопътния транспорт, където ситуацията беше "хем така, хем иначе" - от една страна влаковете продължават да се движат, но от друга - не могат да спират на повечето гари, а десетки композиции бяха спрени.
Спирането на композициите беше обявено същата сутрин, което предизвика притеснение сред хората, които работят нощна смяна в столицата и невъзможността им да се приберат у дома. След няколко часа обаче транспортът беше възобновен.
От тези примери разбираме едно нещо - недобре обмислените последствия от бързото налагане на ограничителни мерки и липсата на ясно обяснение около тях водят само до едно - до хаос.
Хаос, който поражда страх и несигурност у населението, и който по никакъв начин не помага за това мерките да се спазват на практика.
Разбираемо е, че обстановката е доста динамична и работата на Националния кризисен щаб е да прави всичко възможно и то бързо, за да спре разпространението на коронавируса. Ясно е и че трябва постоянно да се подчертава опасността, която представлява заразата.
Но в момента наистина имаме нужда от сигурност в лицето на тези, поставени да взимат наистина трудни решения, каквато за жалост все още не се усеща. За да работят мерките и те да се спазват е нужно да бъдат разбрани, да бъде обяснена добре мотивацията им, както и причините и следствията от тях.
Засега обявяването на нови мерки по-скоро предизвиква несигурност и страх, отколкото да дава усещане за ред. За да се промени това са нужни по-ясни правила, които да не се изменят след два дни. Само така може да се ускори процесът по излизане от извънредното положение.
"Тарикати" винаги ще има и това няма да им попречи да правят каквото си поискат, но ако санкциите за нарушаване на мерките са точно регламентирани - без неясноти и евентуални вратички в Наказателния кодекс, има вероятност те поне да намалеят.
Мерките не са наш враг, а по-скоро начин да предпазим себе си и хората около нас. Затова тези, от които зависят, е наистина добре да помислят за по-навременното им налагане. Това ще намали нивото на стрес и ще създаде увереност и доверие в населението, че посоката, в която се движим, е наистина вярна.
Извън това остава само хаосът.
