Не знам за вас, но имам чувството, че тази клетва на министрите от новия служебния кабинет "Главчев 2.0." се усети като облекчение - една криза поне, която остана зад гърба ни.
Предвид това с колко клизми се стигна до сегашния служебен кабинет, колко драми, тръшканици и вдигнати юмруци видяхме в последните няколко седмици, фактът, че през следващите два месеца и нещо поне ще имаме сигурно правителство, си е направо успокояващ.
Не че нещо, но политиката у нас вече трайно прилична на стара латино сапунка, която дори сценаристите ѝ вече мразят, но въпреки това продължават да вкарват нови и нови дози драма, просто защото не знаят какво друго да правят.
В страната бушува сериозна криза с безводието и водоснабдяването, ситуацията с БДЖ изглежда, че на крачка от поредната трагедия, има фрапиращо огромна и всеобхватна корупция и организирана престъпност, но голяма част от политиците са твърде заети да се лаят помежду си, да си подмятат обидни прякори и да се засягат един-друг на сексуална ориентация.
В някои отношения държавата почти е спряла да работи и дори да функционира, а визията за управлението ѝ едва ли надвишава няколко месеца, максимум до година напред в бъдещето.
И което е по-зле - това чувство на безпътица се е затлачило трайно в самото ни общество.
А коя е водеща тема на политическия дебат - "джендър пропагандата". Безценно!
Прогнозите за следващите парламентарни избори, които предстоят след само два месеца, са, че и този път избирателната активност ще удари ново дъно.
Експерти политолози и социолози чертаят вече мрачни сценарии, при които под 2 млн. души ще излязат до урните за да гласуват, което на практика означава, че за влизане в парламента ще са нужни има-няма 80 хил. гласа.
А едно осигуряване на депутатско място може да са достатъчни дори и 3000-4000 гласа в някои области. Вече чувам как някои хора доволно потриват ръце, вадейки старите списъци за купуване на гласове. Ех, какъв лобизъм би паднал след това... Тепърва ще става по-зле.
На все по-малко хора им пука обаче, защото все по-малко хора виждат смисъл да ходят на избори, когато вероятността, че ще има нови след няколко месеца, е толкова голяма.
Затова и е все по-трудно да се ядосаш на негласуващите. Гласуваш, когато намираш смисъл. Не може все за по-малкото зло.
Политическите партии все по-често пренебрегват частта с това да обещават светло бъдеще за сметка на "страшните приказки" какво ще стане ако на власт дойдат политическите им противници.
Помнете ми думата - гласове сега ще спечелят не тези, които плюят най-много и най-звучно, а тези, които на фона на цялата тази лайняна ситуация ще съумеят да дадат надежда на избирателите си.
Не за друго - в момента всеки може да те плаши с това колко по-лошо може да стане утре. Отличава се онзи, който може да те убеди, че всъщност утре може да е по-хубав и по-светъл ден от днешния.
В момент, когато ни предстоят седмите поредни предсрочни парламентарни избори в рамките на 3 години и половина, всички са уморени от гласувания и политическо мерене на чурки.
Дето се казва, на никой няма да му е пораснала кой знае колко само за половин година...
И масово имащите право на глас у нас ще търсят този, който ще може да им обещае, че тези ще са последните избори за следващите 4 години. Или дори за следващите две да е. Просто да спрем за малко с този ударен електорален маратон.
Давам ви даже един печеливш слоган за изборите - съвсем безплатно от мен: "Стига толкова приказки, време е за истинска работа!".
Проблемът е, че няма кой да запълни тази ниша за политическа надежда. Затова си оставаме и с "успокоението", че ако не друго, поне служебен кабинет има.
