По стара, неписана традиция в София всяко лято има редица квартали, които в продължение на дни остават без топла вода заради профилактики, а на места за часове спира водата заради аварии.
Свикнали сме, но всяка година е неприятно усещане, което води до вълни от гневни коментари и мрънкане.
Тази година нещата изглеждат по-различно - не заради липсата на профилактики и аварии в столицата, а заради една ключова дума, която кара всичко това да изглежда като бял кахър - безводие.
Над 300 населени места в страната в момента са с режим на водата или с напълно спряно водоподаване заради сухото и горещо лято. Редица язовири и водоеми са достигнали критично ниски нива на пълноводие, а служебният премиер Димитър Главчев нареди спешни мерки за справяне с проблема.
Няколко министерства, ръководствата на НЕК, Електроенергийния системен оператор, "Българския ВиК холдинг" ЕАД и експерти от министерствата вече обсъждат какви са начините за справяне с безводието в толкова много общини в страната.
Смята се, че проблемът е засегнал населени места в общо 24 области на страната, като някъде недостигът на питейна вода е пълен и хората са принудени да си карат водоноски или да инсталират големи системи за събиране на вода.
Ясно е, че лятото е горещо и сухо. По официални данни на Националния институт по метеорология и хидрология 2024 г. това е третата гореща и суха година по ред.
Също така този юни е бил най-горещият от 1930 г. насам, докато тази година периодът на засушаване е най-дългият в историята - повече от три месеца.
В резултат на това се наблюдава спад от 87% във водните количества на водоемите в Северна България. В останалите водоизточници в страната също са отчетени намаления в обемите, предава БГНЕС.
Не трябва да се подценява и другата причина за безводието - загубата на вода заради старите водопроводни мрежи в редица населени места, както и амортизираните напоителни системи, заради които се губят стотици и хиляди литри вода всеки месец.
Всичко това може да звучи много далечно и чуждо за масата от хората, но проблемът е реален за десетки хиляди българи - в най-горещото време от годината те не разполагат с питейна вода, а идеята за душ се е превърнала в нещо невероятно.
Не е нормално в XXI век да има населени места, където вода се пуска само по веднъж в седмицата. Не е нормално такова базово човешко право да се заобикаля, само защото досега никой не се е сетил да помисли за бъдещето.
И кризата вече е тук. Поне сега се предприемат мерки - институциите работят в авариен режим, координират действията си с местните власти. Оправят се аварии, ремонтират се стари водопроводни мрежи, за да могат да допълнят съществуващите вече и се действа (където може) за решаване на проблемите. На места се спира водоподаването за индустриални цели, докато кризата не бъде преодоляна.
Истината е, че проблемът с безводието няма да си замине току-така, поне не и за горещите лета в непосредствено бъдеще.
Светът става все по-горещ, а климатът се изменя по начин, в който дълги сушави периоди се редуват с наводняващи валежи. Затова се налага да престанем да гледаме на водата като на неизчерпаем ресурс. Не е, и на много места в Европа това го осъзнават ясно и категорично.
Прекрасните климатични условия, превърнали Европа в континент с плодородни земи без пустини, вече не са същите.
Трябва да свикнем с тази нова реалност, но трябва и да работим, за да спасим страната си, а и целия континент, от превръщането на големи региони в пуста и сушава земя.
Хубавото е, че сегашната криза накара правителството да създаде работна група с експерти от всички ресорни министерства, която да представи краткосрочни и дългосрочни мерки за решаване на проблема с водоснабдяването и осигуряването на вода за напояване.
Това по план трябва да доведе до изготвяне на цели политики, а оттам и на законопроекти, които парламентът да приема.
Стига, разбира се, да има кой да го прави. Стига да не говорим за поредната работна група, в която се отбива номер или чиито заключения биват пренебрегнати.
Политиците е важно да осъзнаят, че има неща, които са много по-съществени от борбите им за власт и надвикването. И че ножът вече е опрял в кокала.
Няма за кога да протакаме и отлагаме точно тези проблеми. Без вода няма живот.
Иначе рискуваме един ден да си спомняме с носталгия как преди сме се мръщели на летните профилактики на топлата вода.
