Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Истината днес е само тази: родната полиция не пази

Отсъствието на униформени от горещи точки на протеста няма просто назидателен ефект, то е истински опасно Снимка: БГНЕС
Отсъствието на униформени от горещи точки на протеста няма просто назидателен ефект, то е истински опасно

- Няма да спра!!!

- ЩЕ СПРЕШ.

- Трябва да се прибера.

Колата дава газ напред през протестиращите и спира след метър-два. Има ударени хора, но не сериозно. Някой крещи "мършо", други се нахвърлят върху колата. Чува се звук от счупено стъкло.

- Стига, не ритай! Има дете! Спрете, има дете!!!

Няколко души пазят колата като жива верига. На други пердето им е паднало и не спират да я удрят. Всички нещо викат. Уплашените стоят настрана. Полиция няма.

- Тръгнете си пеша!

- КОЛАТА ДА ОСТАНЕ ТУКА!!!!

- Детето плаче!

- Как ще минаваш през хората, бе?!?

Чуват се обвинения, че жената зад волана е платен провокатор. Полиция идва, минали са близо 15 минути.

Така "звучи" онова, което се случи вчера вечерта пред Румънското посолство, временно блокирано от протестиращите.

Освен същински конфликт обаче, цялата тази ситуация добре илюстрира и моралния сблъсък между недоволните от властта и недоволните от онези, които ограничават свободата им да се придвижват.

Има обаче една съществена разлика: докато лицата на първите се сливат в едно общо - на "протестиращите" - това на вторите вчера беше това на една афектирана жена, дала израз на по-крайна постъпка, която някой би измърморил пред телевизора като закана.

Ето защо въпросът за това дали тази жена е била нарочно там, за да го провокира, е излишен: и да е така, това не изключва факта, че подобна ситуация по принцип е напълно възможна. А недоволни от протестите има.

Проблемът е, че в поведението на протестиращите неприязънта към тези хора започва да се изразява в агресия, а това неминиуемо отблъсква по-умерено настроените и отдалечава демонстрантите от представата за добродетелност.

Съществено е обаче да се запитаме и още нещо: къде е полицията?

Всъщност отсъствието ѝ прилича тъкмо на автомобил, оставен да се движи на автопилот по магистралата - известно време тя ще успее да се движи доста прилично, но дори един завой или пречка веднага ще означават катастрофа.

Както е ясно за всички, в ситуация с толкова натрупани умора, напрежение и емоции, тя е неизбежна.

Да смятаме, че униформените просто са решили да се придържат към законовата уредба, е наивно. Те обаче използват умело това свое право: когато протестите не са били обявени и за тях не е пусната молба, според СДВР те са "нерегламентирани", следователно органите на реда не са длъжни да ги охраняват.

Така отговорността изведнъж започва да тежи на друго място - сред тълпата, която извършва според властите "незаконни действия", като блокира кръстовища.

И ето как лека-полека капанът се затваря: протестиращите действат под афект, а конфликтът се оказва неконтролируем, което лесно дискредитира тяхното недоволство. "Казахме ли ви, че така ще стане?", прозира въпросът зад униформеното бездействие.

В тази ситуация обаче назиданието не изглежда да има възпитателен ефект, а политически - протестите да се компрометират и да отслабнат.

Пренебрегва се и една по-емоционална тема: тази за морала.

В крайна сметка постигането на споменатата цел не може и не бива да струва здравето, безопасността на едно дете или дори нечия лична собственост. Вчера и трите бяха застрашени, а ако оставим гнева да се разпорежда на улицата, то не е изключено скоро да има и много по-сериозни щети и все по-сериозно разделение.

Те, разбира се, ще отвлекат и общественото внимание в съвсем нова посока и ще започнат лека-полека да създават врагове измежду хората.

И това е толкова тъжно, колкото и иронично: хората са на улицата, защото искат по-честни хора в управлението, а идеалите им може би ще се окажат застрашени от една хитра тактика.

И понеже често се говори за рестарт и връщане към етични ценности, децата все още искат да станат полицаи, когато пораснат.

Ако ги питате защо, отговорът няма да е много по-различен от този преди: за да пазят хората.

Най-четените