Новината за паритета между ГЕРБ и БСП в проучването на "Тренд" със сигурност е изненадала дори социалистите.
Макар вече над два месеца да текат антиправителствени протести, а в БСП да върви усилена кампания за избор на лидер, в която се предполага, че има съревнование на визии и идеи между различните играчи, никой не гледа в момента на социалистите като на сериозен претендент за първа политическа сила.
Да, възможно е в един момент след избори да се окаже, че червените държат в ръцете си мандат за съставяне на правителство, но самата идея, че може да са първи по резултат на парламентарния вот или дори да се доближат толкова сериозно до първото място... това звучи странно.
Само дни преди вота на БСП за нов лидер се отказаха трима от общо петимата претенденти. При това те се отказаха не с намерението да подкрепят един от двамата, а призовавайки за бойкот на самия вот и лансираните от Корнелия Нинова нови правила за избиране на партиен председател.
Техните мотиви са прости - самата система изглежда скалъпена надве-натри, а мнозина се съмняват в това доколко ще проработи. Прекият избор на лидер от всички членове на партията изглежда като сложно, но наистина демократично начинание. И все пак то отваря множество възможности за измами и опорочаване на вота.
Същевременно настоящият лидер Нинова, която сама предложи да се водят общи избори за лидер, сега всячески бяга от дебати с опонентите си и от това реално да бъде в кампания за този лидерски пост.
Съответно след вота ще има обидени, разочаровани и такива, които гласно ще изразяват съмнения за това доколко адекватна и легитимна е била победата, независимо кой ще е победител и нов лидер. Ако въобще бъде избран такъв, тъй като опасността за под 50% изборна активност също стои на дневен ред.
И това е една от най-големите слабости на БСП - в период на антиправителствени протести, социалистите така и не успяват да реализират потенциала си на втора политическа сила.
В нормалните демокрации именно втората по сила партия в дадената страна е големият победител, когато става въпрос за протести срещу властта - нормално, ако искаш промяна, обръщаш се към онзи, който има най-голям шанс да я донесе.
Раздирани от вътрешни противоречия, със слаб и нехаризматичен настоящ лидер, който не може да предложи някакво реално усещане за алтернатива, БСП не можа да улови духа на протеста. Нещо повече - демонстрантите на няколко пъти показаха същото негативно отношение спрямо червените, каквото проявяват и спрямо ГЕРБ.
Това са плодовете на системно изоставане от политическата реалност - години и години социалистите разчитат на две неща - на това, че имат твърдо ядро от гласoподаватели, и на надеждата, че хората ще намразят партията на Бойко Борисов повече отколкото тяхната собствена.
Ако можем да си позволим една метафора, в момента БСП са Internet Explorer-а на българските партии. И зареждат нови идеи изключително бавно.
На политиките и действията на ГЕРБ от БСП отговарят с контра, а не с осмисляне, лавиране и изграждане на адекватна лява стратегия, която да е действителна алтернатива.
Вероятно разчитайки на идеята, че пряката и директна конфронтация е най-добрият начин да се противопоставиш на опонента, оттам се надяват да бъдат признати за логичен избор за всички онези опозиционно настроени хора в страната.
Въпросът е, че единственото, което постигат с това си поведение, е да се обезличат и да оставят ГЕРБ да са тези, които водят парада. За да си истинска алтернатива, трябва да можеш сам да наложиш ритъм и посока.
Именно това обаче липсва на социалистите - лидер, който да умее да поема инициативата в унисон с дневния ред на обществото. И тъжното за тях е, че такъв не се вижда в нито един от двамата кандидати за председател.
Ако иска наистина да бъде първа политическа сила, БСП трябва да се вземе в ръце и да намери своето автентично лице и да започне да произвежда идеи и визия за бъдещето на страната. Ако ли не, дори оставането на второ място може да се превърне в мираж.
