Относителен паритет в подкрепата между ГЕРБ и БСП според последното проучване на Изследователски център "Тренд". Изследването е проведено в периода 29 август - 5 септември и в него са интервюирани по метода "лице в лице" 1008 пълнолетни българи.
Според данните за електоралните нагласи в момента за ГЕРБ биха гласували 23,8% от всички респонденти, които са заявили, че ще гласуват при евентуални избори, докато подкрепата за БСП е 23,4%.
В сравнение с проучването на "Тренд" от миналия месец това означава още по-голямо свиване на разликата между двете партии сред респондентите, които са твърдо решени да гласуват. През август 24,2% заявяваха, че биха гласували за ГЕРБ спрямо 22,9% за БСП.
Наблюдава се и лек ръст при подкрепата за "Има такъв народ" на Слави Трифонов от един процент. Така в началото на септември за него биха гласували 15,9%. ДПС (10,4%) и "Демократична България" (9,9%) остават на сходни нива.
Според настоящите данни за електорални нагласи това са и партиите, които със сигурност биха влезли в следващ парламент при евентуален вот сега. Около прага за влизане са обединението от формации около Мая Манолова и нейното гражданско движение "Изправи се.БГ", както и "Обединени патриоти", за които подкрепата е съответно 4% и 3,9%. И двете формации отбелязват обаче лек спад в подкрепата.
За други партии биха гласували 5,6% от респондентите, за които е сигурно, че ще гласуват, като в това "други" попадат "Воля" (1,2%), "Възраждане" (1,2%), "Атака" (1,1%), Републиканци за България на Цветан Цветанов (0,6%), Движение 21 (0,5%), СДС (0,5%), Българското лято на Васил Божков (0,3%) и АБВ (0,2%).
Оценката за работата на парламента и правителството отново се влошава, но този месец спадът е с до 3%, а подкрепата за ГЕРБ се задържа на сходни нива. Така 75% казват, че не одобряват работата на Народното събрание, при подкрепа от 15%, докато 21% одобряват действията на кабинета спрямо 69% неодобрение.
Оценката за работата на президентската институция също се задържа без промяна от нивата си през август като през септември 46% подкрепят действията на Румен Радев спрямо 38% неодобрение.
Друг индикатор, който се следи всеки месец, е необходимостта от предсрочни парламентарни избори. При него също липсва динамика, като през септември 47% искат предсрочни парламентарни избори, а 37% - не.
Подкрепата за протестите също стои непроменена (62% ги подкрепят, а 30% - не), както и е налице скептицизмът, че те ще доведат до оставка на правителството - 42% са убедени, че оттегляне на Бойко Борисов и кабинета му няма да има, докато около 33% вярват, че такава ще има.
На въпрос има ли нужда да се приеме нова конституция на България, над една трета отговарят с "не знам / не мога да преценя" (34%). 29% смятат, че има нужда от нова конституция, а 37% - че не необходимо.
В изследването са тествани и важните предложени промени в основния закон. Най-сериозна подкрепа (83%) събира намаляването на броя на народните представители от 240 на 120 - 83% "за". Другата промяна, която събира висока подкрепа, е намаляването на мандатите на "тримата големи" в съдебната система от 7 на 5 години, като 72% застават зад тази промяна, а 7% не я подкрепят.
Останалите инициативи са по-скоро непознати за респондентите, като там има сериозни натрупвания в отговорите "Не знам/ Не мога да преценя".
Така например половината от запитаните нямат мнение за въвеждането на индивидуална конституционна жалба, но сред тези, които са запознати с процедурата, 43% я подкрепят, а само 6% са против.
Премахването на институцията Велико народно събрание пък е единствената промяна, за която по-голямата част са против (32%) срещу подкрепа за нея от 28%. Най-голям дял обаче не познават тази материя или не могат да преценят кое е по-доброто решение. Близо половината (46%) пък не вземат отношение и към създаването на съдебен и прокурорски съвет, които да имат законодателна инициатива.
