Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как се отменя сертификат, който така и не беше въведен

И той, като останалите мерки, си беше предимно на книга Снимка: БГНЕС
И той, като останалите мерки, си беше предимно на книга

Е, стигнахме ги - Англия, Норвегия, Швеция, Дания!

България обяви, че зеленият сертификат за достъп до ресторанти и молове окончателно ще отпадне на 20 март, отменят се и някои ограничения като почти спрените доскоро извънкласни дейност.

Четирите страни също вече обявиха невиждано либерални допреди няколко седмици решения - скандинавските държави отвориха напълно границите си и отмениха вътрешните мерки, Англия също се отказва от карантината на заразени с коронавирус и всички ограничения. Тенденцията е в цяла Европа и навсякъде полека-лека започват да падат различни мерки. 

И макар тук да се премахва само ненавижданият сертификат, и то напълно чак от 20 март, по тази писта България отдавна е не само настигнала, но и изпреварила западняците. Макар и по прекия път.

Защото тук той така и не беше истински въведен като инструмент за ограничаване на разпространението на вируса и най-вече като средство за избягване на тежки и смъртни случаи.

През есента на миналата година беше обявен за задължителен за местата, където се събират много хора и, като повечето задължителни неща в България, си остана врата в полето, през която само кравите минаваха. С малки изключения и заведения, и клиенти се правеха, че изискване за сертификат не съществува. Контролните органи също, отново без да броим няколко акции около въвеждането му.

Търговията с фалшиви документи си вървеше криво-ляво, най-вече защото всеки можеше да ползва и чужд сертификат, ако толкова се налага. 

А от доста време насам въпросното удостоверение, дори и в побългарения си и разширен вариант като например розов сертификат за антитела, е някаква имагинерна величина, присъстваща само в заповед на министъра на здравеопазването. А на всичкото отгоре няма никакво отношение към реалността - сертификат не се иска почти никъде.

И предвид, че данните са както за затихване на поредната вълна, така и за по-лекото ѝ протичане - натовареността на болниците и интензивните отделения дори не доближи предишни критични нива, е напълно нормално тази формалност да отпадне и на нормативно ниво.

След като, както се казва, и животът, и масовата съпротива на обществото я отхвърлиха като неприемлива.

Това е и разликата между "тях" и "нас". Там някак приеха и следваха логичния и научен път за реакция при пандемия. Първоначално строги карантини, локдауни и жестоки мерки с цел възможно най-малко жертви, след това ваксинация и логично разхлабване, след като налице са два фактора - вариант на вируса, който води до по-малко щети, и висок процент имунизирано население - поне над 70 на сто.

България, освен в първите месеци на пандемията, просто отказа да признае съществуването ѝ и да се лиши от комфорта на почти пълната лична свобода в името на анонимни уязвими членове на обществото.

И макар и на книга да въвеждаше ограничения, съпротивата за спазването им беше толкова масова, а контролът - толкова немощен, че повечето хора така и не усетиха истински това, което преживяха в останалите части на Европа.

Не излизаха срещу СМС за 2 часа, не се ограничаваха със събирания от по няколко души и дори доста по-често можеха да ходят по кръчми. 70 на сто отказаха да се ваксинират.

И така, след 2 години, най-вероятно вървим към естествения завършек на пандемията. Там постигнаха защита с ваксини, тук - основно с естествен имунитет.

Ние платихме отказа за солидарност с над 35 000 смъртни случая, които ни нареждат на второ място в цял свят по броя починали на глава от населението - 5127 на 1 милион души.

Великобритания е на 32-ро място 2346 починали на милион население, Швеция е на 56-то място с 1648 смъртни случаи на милион, Дания на 105-то - 745 на 1 000 000, Норвегия - на 139-то с 282 починали на милион.

И ако - дано - това се окаже наистина финалът на пандемията, в България просто ще забравим, че нещо такова се е случило. И никога няма да признаем, че с толкова жертви страната ни беше пометена, но се прави, че не го усети.

   

Най-четените