Преди няколко години бабата на мой близък, баба Вили, загина в чудесно здраве, докато отиваше до магазина да купи масло, за да направи сладки за рождения ден на едната си внучка. Имаше да пресече една-единствена улица, за да стигне до супермаркета, но точно по това време по тази улица минаваше бързащ шофьор с прилично количество амфетамини в кръвта.
Едната ѝ маратонка беше отхвръкнала на другия край на кръстовището. Погребахме я няколко дни по-късно, на въпросния рожден ден на внучка ѝ.
Шофьорът не е осъден до ден днешен.
Затова разбирам защо хората се развълнуваха покрай случая с полицейската гонка в Казанлък, завършила с набит шофьор с положителна проба за наркотици.
Инцидентите, причинени от пияни или дрогирани шофьори, някои от тях фатални, са изключително болезнени за обществото, а перспективата виновниците да останат ненаказани ни вкарва в зловещ кафкиански сценарий, срещу който естествено и първосигнално се бунтуваме.
Но... но... подписка в защита на полицаите? Искане да бъдат върнати на работа, след като се разпространи видео, в което се вижда как ритат поваления арестант? Фейсбук крясъци, че "малко му е боят"? "Идиотът си заслужавал кютека"? В Щатите нямало да го бият, а щели да го застрелят? Наркоманите нямали права? Сериозно ли? Наистина?
Нека да оставим за малко настрана нефелното употребяване на думата "наркоман" като обиден епитет. Очевидно масово се смята, че наркозависимите са именно агресивни келеши, които си умират да изтупат няколко линии и да се качат зад волана да газят деца. Но да оставим това.
През ранните 90 години, когато полицията беше тотално колабирала, а "борците" рекетираха бизнеса и властваха спокойно, никой в правосъдната система не се занимаваше с дребните кокошкари, които обираха къщите на възрастните хора.
Поради тази причина понякога полицаите даваха възможност на синовете и внуците на ограбените да бият крадците в килията, докато те пазят отпред. За да има поне някаква справедливост. Някои се съгласяваха, по-цивилизованите отказваха.
До сравнително скоро в РПУ-тата имаше "трамвайче", а историите с бонбона в бузата, влаченето на арестанти по пода, стелещият се аромат на урина в районните и безобразното отношение на полицаите към арестуваните лица, се разнасяха като градски хорър легенди, които всяваха у хората респект от полицията, въпреки мухлясалите униформи и отпуснатите шкембета на някои представители на органите на реда.
Щеше да е супер да сме мръднали напред от тези времена, но изглежда не сме. В държавата, в която "боят изгражда" е сред основните филсофски стълбове, върху които се гради детското възпитание, но в която хората изпитват панически страх от "джендър идеология", боят си остава и най-добрият метод за въздаване на правосъдие.
Вярата в правосъдието е толкова отслабнала, че саморазправата и полицейският произвол не само се толерират, ами открито се посочват като адекватни механизми за справяне с престъпността.
Това е проблем на правосъдната система и властта, но в не по-малка степен е проблем и на обществото и на социалните нагласи.
Уж бленуваме за правова държава и върховенство на закона, но нямаме нищо против полицаите да понатупат някой, който не е симпатичен и размахва средни пръсти от патрулката. Интересен казус. Само дето казус няма.
Отрепките и хората, които престъпват закона и застрашават живота на другите, трябва да бъдат арестувани и подведени под отговорност, след което съдът да си свърши работата. А полицаите не трябва да превишават правата си и да злоупотребяват с властта си.
Защото ако тази злоупотреба се размине безнаказано и те излизат от ситуации, в които са станали проводници на класическо полицейско насилие като герои, понесени на ръцете на народното възхищение, злоупотребата ще се повтори.
И утре може нейният обект да не е дрогиран шофьор, а "подозрителен" мъж с качулка, който е излязъл сам и без документи в зимната вечер, за да разходи кучето си около блока. Или разсеяна шофьорка в ПМС, която неволно е засякла патрулка и се е заяла на катаджиите.
Или законно протестиращ студент пред Министерски съвет. Oh, wait. Това май вече се е случвало. Или забравихте Евгений Марчев?
И не, и ние не сме забравили Милен Цветков. Борбата не е в защита на пияните и рискови шофьори. А в защита на правото. Казус няма.
