Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато хуманността се окаже в клинична смърт

Когато хуманността се окаже в клинична смърт Снимка: Стопкадър @ Facebook, Забелязано във Видин

Кадрите от българските болници често не са за хора със слаби сърца.

Откакто коронавирусът настъпи, положението съвсем очаквано стана още по-тежко и редица медицински лица не крият, че са на ръба на силите и възможностите си.

Репортажите от интензивните отделения не успяват да изправят косата само на най-закоравелите скептици и конспиратори, докато останалите гледат и суеверно чукат на дърво.

Но видеото от видинската болница, което обикаля социалните мрежи, внася нови нюанси в думата "потресаващо".

Запуснатият вид на коронавирус отделението не ни трогва, свикнали сме, че в държавна болница е така.

Но той е придружен от кошмари на живо като пълна липса на медицински персонал, възрастни хора на отворени прозорци и с боси крака върху традиционната соц-мозайка и, най-шокиращото, чисто гол мъж на преклонна възраст, който се облекчава в кашон в коридора и грозното подозрение, че въпросните кашони нарочно са пригодени за тоалетни.

Първоначално мозъкът отказва да възприеме всичко това, въпреки че клипът е дълъг само малко над минута. Следва лавина от неудобни въпроси, част от които криво-ляво получиха отговор от персонала на видинската болница, който междувременно излезе на протест за по-добро заплащане.

Уриниращият мъж бил с мозъчни увреждания. Видеото било провокация на мъж, чийто дядо починал в отделението. Лекари и санитари имало, просто са в съседната стая. Секторът за болни от коронавирус е пълен, но има достатъчно персонал и ситуацията е под контрол, категоричен е зам.-директорът - д-р Богдан Томов.

Мозъкът обаче продължава да недоумява как може да се допусне такава фрапираща липса на хуманност в професиите, които изискват най-много от нея - от хуманността.

Оправдания - много. Заплатите на медицинските сестри и санитарите граничи с подигравка към тежкия им труд, а за тези на лекарите в държавни болници може да се каже същото. Условията на труд, вижда се, са от мизерни - нагоре, а напливът към лечебните заведения заради пандемията надминава и този от предходния пик на болестта.

Нищо обаче не може да оправдае поведение, което може да бъде определено като безпочвена жестокост към тежко болни хора. Да, здравеопазването е в клинична смърт и то отпреди COVID-19, но не вярвахме, че след него ще издъхне и хуманността.

Дори и най-обидно ниската заплата не предполага превръщането ти в чудовище, на което е напълно безразлично колко точно страдание изпитват и без това доведени до пълна беззащитност пациенти.

И да не спреш дотам, а да задълбочиш унижението и страданието им с разнообразни "мъчения" като изхождане в кашони, пригодени за нужници, и държането им голи до широко разтворени прозорци, не смеем да предположим дори с каква цел.

Да се пишат такива думи е трудно и мъчително, само че да осъзнаеш, че подобно нещо се случва тук и сега е още по-непосилно.

32 години след 10 ноември всеки може да работи където пожелае и му позволят възможностите. Никак не е задължително да си на работа, в която от немотия и отегчение си започнал съзнателно да вредиш на по-слаби от теб.

Ако сега позволим нескопосаните аргументи (та нима един луд не заслужава подобаваща медицинска грижа?!) и заучените оправдания (ниски заплати, тежки условия) да надделеят, ситуацията в българските лечебни заведения само ще се влошава, защото очевидно има накъде повече.

Няма нужда следващото видео от някоя болница из по-малък град да бъде още по-кошмарно, обезпокоително и трудно за гледане. Длъжни сме да реагираме - директори на болници, персонал, граждани - и да се опитаме да съживим хуманността.

Може би известно време тя ще е на командно дишане, но много ще ѝ стискаме палци да се появи отново.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените