Една от основните задачи на политиците през 2020 г. е да опровергават неща, написани в интернет. Пръкне се някоя нова спекулация и хоп, ден-два по-късно ресорният министър обяснява пред камерите, че налице е "грозна лъжа" или "фалшива новина".
Погледнато от хумористичната страна, политиците просто не обичат друг да лъже избирателите.
Но ако сме сериозни, подобни публични опровержения често са необходими, когато има риск хорската наивност да се смеси с убедително звучащо "предсказание" за нещо неприятно.
Редът да опровергава "фейк нюз" тази седмица се падна на новия здравен министър проф. Костадин Ангелов, когото много хора все още не могат да запомнят заради особените си чувства към предшественика му Кирил Ананиев. Ангелов успокои, че КПП-та (контролно-пропускателни пунктове) няма да бъдат въвеждани в областните градове и държавата няма да бъде затваряна повторно, нищо, че го пишело някъде в интернет.
Ако трябва да сме честни, и без това едва ли много хора очакваха подобен самоубийствен (от политическа гледна точка) и едновременно с това убийствен (от икономическа) ход.
Естествено, има такива, които оправдано за самите себе си следят ситуацията с тревога. Когато веднъж си останал без работа или е трябвало да затвориш вратите на бизнеса си, страхът, че една от основните причини за това може да се повтори, е обясним.
Дори когато здравният министър говори за "страховете на българите", той вече визира не тревогите от опасния за здравето вирус, а опасенията на гражданите за джобовете им.
Това отразява един факт - чисто и просто, коронавирусът у нас стана второстепенен проблем.
Той беше темата на пролетта, а пролетта отмина. Лятото у нас дойде с протести, политическа криза и мрачни прогнози за икономическа такава. КПП-та няма, има блокади на кръстовища. Маски я се носят, я не, на мода отново са плакатите с искания.
Новите случаи, излекуваните и - за огромно съжаление - починалите се превърнаха просто в ежедневна статистика. Такава, която дори най-стриктно следящите развитието на ситуацията в началото вече не поглеждат редовно.
Редица фактори, или комбинацията от такива, пък направиха така, че много други българи така и да не приемат сериозно заплахата от коронавируса от февруари досега. Влияние за това оказаха по-скромният брой случаи в сравнение с други държави, конспиративни теории, пресилената според някои първоначална реакция на властите и/или безспорното непостоянство в мерките.
Така че въвеждането отново на КПП-та и всякакви други строги мерки срещу вируса сега по-скоро биха били изненада, дори да се стигне до драстично увеличение на броя на новите случаи.
Те са политически риск, което никое правителство в тази ситуация - на вече натрупано недоволство и протести - не би поело.
Не само защото забраните просто няма да се спазват и отново ще се заобикалят по какви ли не начини. Ако не пуснеш гражданите си да отидат по курортите и ги затвориш в градовете им посред лято, по-възможно е да излязат на улицата. Или най-малкото обществената реакция от новото затваряне може да доведе до сериозни политически последици на следващите избори, били те за Велико народно събрание, или не.
Да не говорим за икономическите отражения, които ново затваряне на областните градове би предизвикало. Не само работещите, но и бизнесът не искат такова.
А там, където мнението на първите не се чува, се следи внимателно какво казват вторите.
И дори утре същата онази ежедневна статистика да започна да расте, цифрите в нея едва ли ще са достатъчно страшни, че да убедят и едните, и другите, че едно ново затваряне е оправдано. "Защо са ми пари, ако нямам здраве?" изненадващо спря да бъде масов аргумент и то точно по време на пандемия.
Лятото е тук, а с него и новите (стари) проблеми - от изпразнени джобове до политическото бъдеще на страната. Но все пак - дано сме живи и здрави да ги видим решени.
