Неделя. Направих си бърз тест. Успокойте се; не медицински. Психологически. Намерих го в някакъв сайт за "добри новини и идеи". Фактът, че проявявам интерес към подобни теми, сигурно сам по себе си говори за сериозно стресово състояние. Първоначално обаче не исках да се тествам, а зачетох статия. След сравнително успешното си представяне на Мастърс, Григор Димитров отвел любимата си на много изискан френски ресторант. Тя, естествено, документирала това със снимки. Как иначе. Не се впечатлих особено. Знаем си колко пари чинят и Григор, и любимата, и изисканите ресторантьори. Яли "най-хубавото пиле на света". Много ясно, че така ще кажат, като им е дошла сметката.
След тази добра новина реших да проверя що за човек съм в осем въпроса. Първият гласи: пред вас е морето. Опишете първото нещо, с което го асоциирате. Разбира се, че без замисляне отговорих "Вера Су". После гледам - това отразявало емоционалните ми възприятия. Ясно. Въпреки опитите за разтоварване, потъването е неизбежно.
Понеделник. Я по-ведро! Можеше и по-зле да е ситуацията. Можеше да са избрали Мис България 2021 и тя, за всеобщо разочарование, да се окаже красива. Тази година конкурсът много се забави. Или викате - поне тия изборни емоции си спестихме. И все пак съгласете се, какво чудесно допълнение към битието ни би била новината, че нашата миска пак е най-грозното пиле в света.
Забелязал съм, че и в песимизма си имаме комплекс за величие. Все ние сме най-зле. Не пропускаме да напомним върховенството си в каквато и да е класация, че да се види кои сме. Най-отчаяните статистици на Европа.
Вторият въпрос в теста изискваше да си представя, че вървя през гора. Какво усещам? Е как какво - спокойствие. Дърветата протягат към мен зелените си сертификати, а аз се разхождам в здравословно уединение, все едно съм на мол. Въпросът насочвал как се чувства човек у дома. Не разбирам асоциацията. Оставането вкъщи ли ми е вече природата? Или просто ме имат за хванат от гората, но в гарсониера с интернет.
Вторник. И децата трябва да ги тестваме. Този път не психологически, още по-малко пък учебно. Необходимо е да ги анализираме епидемиологично. Тръгва някакъв абсурден дебат във фейсбук дали нанасят емоционална вреда щадящите тестове. Глупости! Разбира се, че не. Само нещадящите са проблемни. Плюенето е нищо пред бъркането в носа. Родителите-доброволци са на първа линия. Едно време тези само пари събираха, сега вече и слюнка. Според мен цялата работа щеше да е много по-забавна за всички, ако децата от 1-ви до 4-ти клас ги тестваха децата от 5-ми до 7-ми. Откога настоявам за връщането на взаимоспомагателната метода в образованието ни.
Но нека бъдем отговорни! Докато ние пазим училището, Син Сити изгоря. Клошари били виновни, естествено. Бас ловя, че ще се окажат и антиваксъри. Надвечер излизат нови снимки на чекмедже. Не знам на какво да се впечатля повече - на розовите пачки в него или на оранжевия презерватив отгоре. Оксиморон: хем човек се пази с кого спи, хем не чак толкова успешно, ако задреме. За сексуалното партньорство говоря.
Ама какво им става на тия жени с обсесията им по снимането?! Една яла най-хубавото пиле и го щракнала. Друга на ресторант била. Трета снимала чата си с мъжа на Джулиана Гани. Губим доверие, дами. И все пак жените остават един от любимите ми полове.
Сряда. В психотеста трябваше да си представя последователно чайки. После коне. Едното отразявало отношението ми към срещуположния пол, другото - към моя. Хептен малоумно стана. Тоя тест да не го е правил Боян Расате?! Жените му кряскат досадно, мъжете му са игриви жребци. Прескочих тези два въпроса. В отношението си не правя разлика между половете. Вече деля хората само на имунни системи.
Голяма победа за свободата е въвеждането на лилав сертификат. Той е за ония болни, които са се крили като дисиденти от системата, но вече имат възможност да бъдат официално реабилитирани. Истински здравен 10 ноември. Честито! Сега всеки ден, всеки час има матрял. За лабораторен анализ.
Хазарта ми се явява в някакъв ироничен автохейт, с който ми казва да гласувам за него, защото не е по-лош от останалите. С теб съм, братко, ама в моя МИР те няма. В същото време Лозан Панов изхвръква с откровение на страницата си във фейсбук, с което малко засяга по-докачливите фенове на ДБ. За да проверите емоционалните си възприятия, представете си море. От акъл. А сега си представете кофа.
Четвъртък. След морето, гората, чайките и конете, в теста настояват да си представя пустиня. Пред мен - стена. В стената - дупка. През нея съзирам оазис. Питат ме какви мисли ми минават в главата и какво ще направя. Честно ли? Мисля си, че новото строителство е под всякаква критика. Не стига, че градят където им падне, но и с дупки. Кой знае колко струва тая стена по средата на нищото. Но добре; да речем, че ще си покажа сертификата на охраната, ще мина през дупката и ще ида до оазиса. Реакцията ми показвала как решавам проблемите си. Какво трябва да значи моята? Спазвам изискванията на всички дупки в системата, така ли?
Хората масово анализират и други тестови резултати. Само 5 деца от не-знам-си колко хиляди били позитивни. Това е или най-добрата новина за здравеопазването, или най-лошата за способността на педагогическия персонал да събира посявки. Само аз ли виждам дупка в тая стена насред пустинята?
Преди заспиване научавам, че имало някакъв проблем с машините за гласуване. Не ме интересува какъв, вече се усещам релаксиран. Сън нямаше да ме хване, ако нямаше проблем. Щях да реша, че ме лъжат за вота. А сега вече съм убеден в това. Ние аналог нямаме, те за аналогови хора ни имат.
Петък. Сутринта за първи път станах свидетел Бойко Борисов предварително да обяви свое телевизионно участие през фейсбук. И той стана мета. Навремето си беше част от програмата, нямаше нужда от специални анонси. Ама ето, доживях и тая промяна. Двамата с доц. Кунчев я доживяхме, ако трябва да съм точен. Понеже бая хора мислели, че нямало да го бъде. Пропуснал съм и тази хуманна загриженост. Добре че доцентът извести през социалната мрежа, че е жив и здрав, пък макар и с куп по-стари придружаващи заболявания. Ама то здравето е относително нещо, както знаем.
Паралелно с това забелязвам Мангъров да общува с "Възраждане". Вече нито дистанция спазва, нито елементарна хигиена. Мисля, че след армията и полицията, крайно време е да деполитизираме и медицинския личен състав. Връщам се на психотеста. Отново съм в пустинята. Пред мен има съд с вода. Какво ще направя? Ще питам какво стана със стената и ще си измия ръцете. Не съм сигурен става ли за пиене тая течност. Отговорът показвал какъв е сексуалният ми живот. Вижте как и без презерватив на шкафчето можело значи да покажеш, че внимаваш с кого спиш. Как мислите, дали има хора, дето без да се замислят отговарят, че биха правили секс с тоя воден съд.
Събота. Днес е Денят за размисъл. Още от полунощ започна, но изчаках да се съмне и да продължа с мисленето. Гледам докато спя да не правя планове за бъдещето, за разлика от някои демократи. Не за друго - ще вземат да се сбъднат, ако не ги разкажа до обяд. Седмият въпрос пак ме праща в гората. Не съм можел да открия пътя. Стъмвало се. Ама че предизборна метафора. Пред мен имало светещ прозорец. Какво съм щял да направя? Ще завидя. Това ще направя най-напред. Ще започна да завиждам. Електрифицирана къща сред природата. Това трябва да е район Витоша, сигурен съм. 23 МИР. Тук също има куп достойни кандидати, които явно не спят по нощите.
Голям ден ще е утре. Горското ми преживяване този път илюстрирало дали съм готов за сериозна връзка. Готов съм, приятели, как да не съм готов. Не ме притеснява, че ще гледам къщата си отвън, ако нещата не потръгнат. Апропо, мисля, че и авторът на логото на "Продължаваме промяната" е правил същия тест. Но неговата гледна точка е била вътре в къщата. Отваря вратата и вижда мен насред пейзажа. Всъщност не ме вижда, но си ме представя.
Неделя. Движите се в мъгла, не виждате нищо. Страх ли ви е? Това е осмият въпрос от психотеста. Показвал отношението ми към смъртта. Връзва се доста и с изборите. И двете са някак си неизбежни като главна тема тия дни. Въпреки намалената видимост, по телевизиите пак кипи трудов ентусиазъм. Сред водещите новини попада жена, която изяла разписката си от машината. Така и не става ясно за кого е гладувала. Гласувала исках да кажа. Крайно мизерно гурме е това според мен. Но ако хлябът не достига, разписки и зрелища е мотото.
Хората патетично призовават да се гласувало от името на децата. Подкрепям. Ако ги оставим да гласуват сами, сигурно ще подкрепят Слави от Дъ Клашарс. Вечерта настъпва социологическата нова година. По студиата са подредени гирлянди от експерти, които вместо да си изядат дипломите, дъвчат прогнози. Сякаш са знаели какво ще стане и преди, но нарочно са ни държали в мъгла; за по-интересно.
Така не съм се вълнувал от предишните избори, честно ви казвам. Кирил, Асен и Хазарта са първи. Дано познават другите си депутати повече, отколкото Слави Трифонов навремето. Възраждане също влизат. Не мога да повярвам колко хора пишат постове, че не могат да повярват. А аз съм тоя, дето психотестове тръгнал да си прави...
