"Страхливички" и "самозвани" евроатлантици, които били готови да пратят всички българи на фронта в Украйна, само за да угодят на някого.
Трябва да му се признае на президента Румен Радев - когато иска да разпали гневни реакции у противниците си, го прави доста ефективно.
Последното му изказване беше някаква форма на висш комуникационен пилотаж, в която с едната ръка успокоява народа, че няма да пращаме войски в Украйна, но с другата разпалва конспиративните съмнения, че неназовани политици са готови на момента да изсипят млади български войници на бойното поле, само и само да угодят на Запада.
Парадоксално, собствените му коментари звучат така, сякаш той е готов да каже всичко, само и само да угоди на Изтока.
Защото човекът, който едно време шумно обясняваше, че е НАТО-вски генерал, сега разпространява опорни точки, които звучат излезли току-що от бюрата на пропагандистите в Кремъл.
Изказването на Радев съвпада с един доста любопитен тренд в предизборната кампания у нас - гръмки твърдения, че НАТО ей сега ще обяви война на Русия и ще вкара и България в опасност.
Всичко тръгва около европейския дебат за това докъде и как трябва да се простира военната помощ на Европа за Украйна, който тече от месеци насам. Франция и някои други държави от Алианса наистина повдигат темата за изпращане на военен персонал в помощ на Киев, но за момента не срещат особена подкрепа.
Това с особена сила важи за България, където въпросът предизвиква най-вече страх. У нас идеята да се пратят войници в Украйна дори не е поставяна за обсъждане, камо ли да се върви към изпълнение.
Не всички са доволни от това стечение на обстоятелствата обаче.
И за разлика от Радев тук не визирам някакви фанатизирани антируски ястреби, а напротив - точно кръговете, които най-активно се стремят да прокарват руските интереси у нас.
За тях идеята, че България е на крачка от война с "големия брат" в Москва, е мощен мотивиращ фактор, особено преди изборите за парламент и за евродепутати. Това е старият принцип - като нямаш какво да обещаеш, започваш да плашиш.
Страхът от войната може да подтикне хората да гласуват за онези, които обещават мир на всяка цена.
Когато обаче никой политик у нас не предлага да бъдат изпратени войски в Украйна, в русофилските кръгове започват да генерират страх като сами въртят тезата.
И колкото повече хора я повтарят или дори само я коментират, колкото по-шумно се изразява тя и колкото по-авторитетни източници заемат позиция по нея, толкова по-голям е ефектът.
Румен Радев не е неграмотен по темата за НАТО - знае как Алиансът работи и би трябвало много добре да осъзнава колко далеч всъщност е потенциален въоръжен конфликт с Русия (включително от руска перспектива - никой в Кремъл не иска да влезе в сражение с пълната мощ на НАТО).
Въпреки това той сам избира да се включи в подхранването на пропагандата и конспиративните теории.
Да хули по неназовани "страхливички евроатлантици" и да лансира тези, които звучат все едно тъкмо са излезли от статия на RT.
Буквално дни преди изборите 2-в-1 президентът говори за "червените линии" за военната помощ за Украйна, дразни със заплахата от ядрена война и сочи мними войнолюбци.
Иначе казано - всички думи, които в Кремъл биха се радвали да чуят от устата на един европейски президент.
За Русия в момента много малко са по-важните цели от това Европа да отдръпне подкрепата си за Украйна. А това може да се постигне само с всяване на разделение в ЕС и в отделните държави членки.
Затова е и цялата тази паника в момента. Европа не е по-близо до война с Русия, отколкото беше и преди година.
Ако има нещо, за което президентът категорично е прав, то е, че "манипулацията и изопачаването на истината се превръщат в трайна черта на българската политика".
Лошото е, че това важи в пълна сила и за самия него.
