Едва минаха първите 100 дни от управлението на новата коалиция и кабинета на Кирил Петков, преди участващите четири формации - "Продължаваме промяната" (ПП), БСП, "Има такъв народ" (ИТН) и "Демократична България" (ДБ) - да покажат колко различни са помежду си и колко вътрешно противопоставяне има между тях.
Ветото за допускане на Северна Македония до преговори за членство, военната помощ за Украйна, ситуацията с парите за пътните строители, изборът на нов управител на БНБ, номинирането на нови членове за Съвета за електронни медии и дори ръководството на някои парламентарни комисии - всичко това са теми, станали предмет на спор между отделни членове на коалицията.
Дори и най-доброто коалиционно споразумение няма как да обхване всичко, а, както се оказва сега, гладката работа на коалицията страда от това. Всяка от формациите има свои си интереси, цели и позиции, които излизат извън единствената ясна обща черта помежду им - ограничаването на ГЕРБ от лостовете на власт.
Въпросът е, че управлението на държавата излиза много извън това ограничено поле от задачи и цели. И както се вижда - резултатът е експлозивен и да се постигне съгласие, изглежда почти невъзможно.
Ясно е, че някои неща като войната в Украйна са трудни за предвиждане, а други просто могат да се забравят измежду всички точки и приоритети. Именно по тези линии обаче избива недоволството, прехвърляйки се и върху другите аспекти от управлението.
Така например спорът за това кой да бъде управител на БНБ (пост, който Любомир Каримански и ИТН са си харесали) оказа влияние върху ситуацията с парите за пътища, с присъствието на депутати в определени комисии и като цяло доведе до взаимни обвинения за това кой какви нелицеприятни неща крие в биографията си.
По-лошото в случая е друго - всички тези скандали, гневни коментари и размяна на реплики води до едно трайно усещане за нестабилност, хаос и несигурност. Или с други думи - очакване, че скоро ще ходим пак на избори, а това управление в един следващ момент ще се сгромоляса с гръм и трясък.
Въпреки думите на вицепремиера Калина Константинова, че "Продължаваме промяната" не се стягат за нови избори, ускореното превръщане на формацията в официална партия говори за друго.
Междувременно най-силният ефект от ареста на лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов и приближените му Севделина Арнаудова и Владислав Горанов беше това, че партията стегна редиците си и даде тон на електората си за подготовка за нови избори. Формацията така или иначе се опитваше да блокира всичко, което правят управляващите, но сега вече оттам вкарват всички сили за дестабилизирането на кабинета, предизвикването на нови избори и съответно - нова подялба на 240-те мандата в Народното събрание.
Социологическите проучвания вече единодушно посочват, че ГЕРБ се връщат като най-одобрявана партия у нас, докато ПП губи постепенно подкрепа. Като цяло управляващият блок трупа негативи и недоверие заради трупащите се проблеми за страната - от инфлацията до липсата на ясен отговор на външнополитическите кризи, а сред все по-голяма част от обществото се затвърждава мнението, че "тия за нищо не могат да се разберат".
"Най-трудното положение - когато мирът е необходим, а войната неизбежна", е казал ренесансовият философ Николо Макиавели в своя най-бележит труд "Владетелят" и тези му думи твърде добре описват (макар и метафорично) ситуацията на политическата сцена у нас в момента - разединени управляващи сили и липса на ясна алтернатива.
Защото дори ГЕРБ да вдигат подкрепата си и да успеят да стегнат силите си за едни евентуални избори, те продължават да са все така изолирани, като единствените потенциални партньори за управление поне към момента изглеждат ДПС и "Възраждане". Те пък, от своя страна, трудно биха били събрани в общо управление.
Освен това за самите ГЕРБ не е особено добра идея да се опитват да управляват заедно с националистическата партия, която проявява силни проруски позиции, особено ако искат да продължат да поддържат европейския си десен имидж.
Но дори и по някакво чудо тези три политически сили обединят усилията си, те може и пак да не вземат общо заветните 121 депутати в едно потенциално следващо Народно събрание. Какво остава тогава? Още от същото, но с ново разпределение на министри и постове?
Или нещо дори по-лошо от гледна точка на стабилност на управлението...
Защото изборите само ще изострят отново съществуващите вече проблеми и ще вкарат отново партиите в конкурентна среда и в борба за избиратели.
Междувременно не трябва да забравяме и Стефан Янев и Мая Манолова - двама играчи, които нямат търпение да се включат активно в Народното събрание. За момента и двамата подготвят политическите си проекти и не дават индикации, че ще работят заедно на изборите, но и двамата имат потенциала да внесат още повече хаос и разделение в парламента.
За бившия военен министър и служебен премиер ще е от решаващо значение дали ще успее да затопли иначе поизстиналите си отношения с президента Румен Радев, но дори и без тази президентска подкрепа той може и да успее да влезе в парламента, стига да е в "подходящата" компания от други, по-малки партии.
За Манолова пък евентуално обединение с Янев ще е успешната стратегия за влизане в парламента, но съществуват опции да поднови и партньорството си с играчите от бившето "Изправи се БГ! Ние идваме!", надявайки се да ударят заедно 4%.
Мислите си, че това сега е хаос? Помислете как би изглеждало 48-ото Народно събрание с 8-9 формации вътре, ако предсрочните парламентарни избори дойдат скоро. Как ще изглежда една потенциална управляваща коалиция...
Изгледите за сегашното управление изглеждат доста мрачно - с твърде много дрязги и кавги, с обсебеност от собственото съществуване на четирите формации и множеството им разминаващи се позиции.
Едни нови избори обаче ще дадат всичко друго, но не и решение на тези проблеми. Напротив, само ще задълбочат разривите, несъгласието и несигурността.
Затова и сегашното положение е истинско изпитание за управляващите - да докажат, че могат да решат вътрешните си противоречия в името на интереса на самата държава. Все в един момент ще дойде време за нови избори и формациите ще могат да се "разплатят" за всяко натрупано несъгласие.
Ако не успеят, то просто мястото им значи не е във властта.
