Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сто дни на "Просто Киро"

Хаотично и донякъде неуверено, първите 100 дни на новия кабинет минаха в не една, а много кризи. Сега Кирил Петков ще трябва да покаже, че е разбрал, че само добри намерения не са достатъчни. Снимка: Министерски съвет
Хаотично и донякъде неуверено, първите 100 дни на новия кабинет минаха в не една, а много кризи. Сега Кирил Петков ще трябва да покаже, че е разбрал, че само добри намерения не са достатъчни.

Още от дебатите за приемането на правителството на Кирил Петков, съставено от 4 политически сили, за премиера залепна този прякор - "Просто Киро".

Думите тогава дойдоха от депутатката от "Продължаваме промяната" Деница Симеонова, която в емоционална реч за нападките срещу Петков изстреля репликата, а опозицията я поде, превръщайки я в закачлив и пренебрежителен прякор за новия премиер.

Днес, 100 дни след началото на новия кабинет, репликата на Симеонова може да се приемe за символ на това правителство на промяната - положителни намерения, превърнали се в откровено незадоволителен и дори комичен резултат.  

Вероятно никой от водещата формация "Продължаваме промяната", нито от коалиционните партньори - БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" - не е предполагал през колко препятствия и кризи ще мине България за тези кратки 100 дни.

В средата на декември инфлацията изглеждаше като нещо, с което все пак можем да се преборим, макар и с усилия, а кризата с коронавируса беше най-големият проблем на дневен ред. Днес тези неща изглеждат сякаш години назад, а не някакви три месеца.

За това време обаче България влезе и излезе от поредната вълна на COVID-19, цената на горивата дръпна стабилно нагоре, Русия започна война в Украйна, а с нея се стигна и до смяна на министъра на отбраната.

За да стигнем и до черешката на тортата в самия край на 100-те дни, когато станахме свидетели на първото арестуване на бивш премиер (макар и само за 24 часа) от Тодор Живков насам.

За първите си 100 дни кабинетът въведе и отмени зеления сертификат за влизане в парламента, наложи мораториум върху цената на тока до края на март и успя да приеме бюджета за 2022 г., но с условието, че в някакъв момент ще го актуализира.

Правителството смекчи позицията на България спрямо присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз, но същевременно с това продължава да се колебае в категоричността на позицията си за Украйна, като несъгласие в самата управляваща коалиция води до тази несигурност и в окончателното мнение на кабинета по този въпрос.

Колкото до изтеглянето на Стефан Янев - бившия министър на отбраната, който в началото упорстваше да не нарича войната в Украйна война - то доведе до допълнително клатене в стабилността на правителството.

Днес Янев вече готви политически проект и възможността за нови избори преди края на настоящата година отново е на преден план, а самият той не пропуска случай да се заяде с правителството.

Всичко това изгражда на управлението на Кирил Петков и хората му един хаотичен, несигурен и дори нерешителен образ, в който се преплитат лапсуси, гафове и странни политически решения.

Истината обаче е, че Петков застана начело на държавата в един крайно сложен момент, в който се преплитат няколко кризи, а самият той оглавява крехко правителство, в което всяка от четирите формации дърпа в своята посока.

Междувременно още от първия си ден този кабинет е подложен на атаки от различни страни, оспорване на решенията и яростно критикуване.

Макар ГЕРБ в началото на мандата на 47-ото Народно събрание да заявиха, че възнамеряват да бъдат конструктивна опозиция, техните действия до момента трудно биха могли да бъдат определени като конструктивни.

Напротив, депутатите от формацията на Бойко Борисов всячески търсят да уязвят управляващите, без да показват на обществото някакви по-добри алтернативи на решенията, идващи от Министерския съвет (МС) - просто ударна хапливост, придружена с онлайн кампании.

Пик в това отношение беше острият скок в цените на горивата, при който премиерът Петков обвини младежкото ГЕРБ в организиране на мащабна кампания в социалните мрежи за разпространяване на паника. Трудно е да се каже какъв е бил точният ѝ размер, но истината е, че тогава всички профили на ГЕРБ споделяха информацията за пиковото поскъпване на бензин и дизел, включително със спонсорирани публикации. 

По-същественият момент в случая обаче е това, че в управлението си ПП не правят нищо, което да е кой знае колко по-различно от това, което ГЕРБ биха представили като мерки. Ако има някакви разлики, те биха били минимални, поне до момента. 

Същевременно с това опитите на отделни министри да играят самостоятелна политика, подсилени от първоначалния ентусиазъм на Петков всеки ръководител на министерство да работи самостоятелно и без бъркане от МС, допълнително увеличиха усещането за нестабилност и неувереност в управлението на страната.

Всичко това постави новото управление пред изпитание да покаже способности в една изключително недружелюбна, дори откровено враждебна и неудобна среда. И резултатът не е никак блестящ.

Все пак ако има един голям проблем пред Кирил Петков и хората му, то това е тяхната собствена неопитност. "Продължаваме промяната" със своите млади и свежи лица влезе в политиката с наивната увереност, че ще започне да променя нещата и да трансформира България по свой образ и подобие.

Само дето се оказа, че оттам са пренебрегнали факта, че самата система има своя вътрешен имунитет срещу резки промени. Че всяка по-сериозна реформа, която дадено правителство прави, трябва да бъде избутана с достатъчно сила, иначе ще увисне - или няма да бъде приета въобще, или ще се трансформира до нещо "безвредно".

Премиерът и хората му допускаха елементарни грешки в поведението си, дребни гафове, които водят до трайно усещане за аматьорщина.

Да, липсата на опит е нещо, което обикновено се лекува с времето, но в състояние на криза може да има сериозен и дори унищожителен ефект.

Това се усеща и от последната акция на властта - арестите на бившия премиер Бойко Борисов, неговата пиарка Севделина Арнаудова и бившия финансов министър Владислав Горанов. Това, което трябваше да е един вид финален удар срещу предния модел на управление, се превърна в размяна на удари между МВР и прокуратурата, което не дава повод за особен оптимизъм от нито една страна.

А това допълнително нагнетява напрежение сред обществото, което така или иначе е на няколко крачки от тоталната анархия, както се видя от едни блъсканици за олио.

Въпросът сега е могат ли Петков и хората около него да се учат в движение на това как се прави политика в среда на няколко кризи едновременно, където няма място за издънки или провали.

Защото тяхната работа ще е поне на първо време да ни изведат от най-дълбокото, а единственото по-лошо нещо от слабата и неуверена власт в моменти на трудност е липсата на каквато и да е власт.

Вероятно ако ситуацията в страната и в света не беше толкова турбулентна, това правителство щеше да покаже много по-добра своя страна. Реалността обаче е такава и трябва да се адаптираме към нея. А Кирил Петков вероятно вече е разбрал, че само добрите намерения не са достатъчни.

Сега му предстои да покаже дали разполага с нещо по-сериозно и дали наистина е научил трудните уроци от първите 100 дни на своето управление. Или и след това ще си остане... "Просто Киро". 

   

Най-четените