Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От оправдания полза никаква

От оправдания полза никаква Снимка: БГНЕС

Спекула - това вероятно е думичката, около която правителството се е събрало, уповавайки се на нея като на спасително извинение за продължаващия ръст на цените у нас.

След като цяла седмица вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова заедно със земеделския министър Иван Иванов повтаряха, че високите цени на олиото са следствие на спекулативни действия, сега и вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев се включи в този общ хор.

В изказването си от понеделник сутрин Василев провидя политически интереси, които са задействали посяването на паника сред хората за недостиг на продукти като олиото и горивата. Според него подобни акции се готвят и за брашното и захарта.

Малко по-късно премиерът Кирил Петков пък също наблегна на това, че продукти като олио, брашно и захар има предостатъчно и хората не трябва да се притесняват от дефицит.

Британският писател Тери Пратчет беше написал в една от книгите си, че няма по-сигурен начин да паникьосаш хората от това да им кажеш, че всичко е наред и няма за какво да се притесняват... У нас, където опитът с кризи и бедност е по-голям, отколкото е здравословно, този ефект, за който Пратчет говори, е повече от осезаем. 

Сред българското общество има вродено недоверие към политиците, което в последните 30 години беше подсилено многократно.

Трънливият преход накара мнозина да вярват, че демокрацията "им е отнела много" (по онази крилата фраза на Нинова), а фактът, че все още сме най-бедната страна в Европейския съюз, е причина за цялостното разочарование на мнозина от политиците. 

Така че у нас вярата в управляващите винаги е традиционно ниска, а оттук куца и доверието, че при криза правителството ще се погрижи за излизането от това положение. А когато липсва доверие в подобни трудни ситуации като сегашната, хаосът е само на крачка-две. 

"Продължаваме промяната" дойдоха само преди няколко месеца на власт с обещанията, че носят новото в политиката и ще се погрижат всичко да бъде почистено от корупция и кражби.

И поне доскоро това обещание вършеше някаква работа, като коалиционното правителство започна с по-висок рейтинг на доверие, отколкото на недоверие, според проучването на "Алфа рисърч" от средата на февруари.

В същото проучване обаче може да се открие и една сериозна червена лампа - около 41% от анкетираните споделят мнението, че "правителството е съставено основно от хора, които не познават добре сферата, която управляват". Или с други думи - мнозинството от министрите са некомпетентни за нещата, за които са ги сложили да отговарят.

Така, ако можем да обобщим, в самото ни общество има трайно недоверие към властта, същевременно с това в момента имаме едни министри, за които не вярваме много-много, че разбират от това, което правят, и завършваме с факта, че вече втора седмица правителството говори, че проблем реално няма, просто някакви лоши хора мътят водата, нищо че се усеща осезаемо, че проблеми има и те тепърва предстоят.

Но пък според управляващите е много възможно тия лошите да продължат да я мътят водата, този път засягайки брашното и захарта като продукти. 

Казано метафорично, цялата ситуация се усеща малко като самолет в силна турбуленция, на който стюардесите с адски угрижени лица крещят на пътниците, че няма никакви поводи за паника и всичко ще отмине бързо и безаварийно.

Наистина в такава ситуация е трудно да им повярваш, още повече, че нашите метафорични стюардеси обясняват, че виновни били някакви нагли птици, дето систематично чоплят единия двигател на самолета.

Този проблем в момента е най-вече проблем на комуникацията. Защото правителството (подобно много други преди това) продължава да е адски неадекватно в начина, по който говори за настоящата криза. 

Защото ако ще тръгнеш да сочиш виновни за всяването на паника или за спекулирането на пазара, трябва да се постараеш да имаш конкретни виновни, те да бъдат наказани и с това проблемът да спре да съществува. По някаква причина обаче в момента подобно нещо не се случва. 

Какво може да се направи тогава? Просто да се обясни човешки какво можем да очакваме през следващите седмици - какви са сценариите и какво може и ще предприеме държавата, за да реши най-належащите проблеми.

Обществото ни е наясно, че кризата е тук и ще удари. Това, което е неизвестно и плашещо, е колко точно тежък ще бъде ударът. Няма как да се подготвиш за неизвестното. Това плаши.

Така че ако наистина искат да се борят с паниката и хаоса, министрите могат да подходят много по-просто и да обяснят какво ни очаква - както в най-добрия, така и в най-лошия вариант - без захаросване, без обвинения кой тресе лодката. 

Всичко останало е празни приказки, които няма да помогнат на никого. 

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените