Преговорите за правителство са на финалната права, като по пътя са останали само малки камъчета на изненадващи партийни недоволства и претенции, но като цяло всичко изглежда e въпрос на дни.
И докато в медийното море плуват множеството предположения и "сигурни информации" за министри и вицепремиери, малко на заден план остават истинските намерения на бъдещия мандатоносител "Продължаваме промяната", сред които попада и чистка в държавната администрация.
По думите на съпредседателя на ПП Асен Василев пред bTV с около 15% трябва да бъде свит личният състав в централната държавна администрация - министерства и държавни агенции под управлението на Министерския съвет.
Василев обясни, че това са около 30 хил. души - предимно хора в пенсионна възраст, които трябва да бъдат пенсионирани, а онези от тях, които имат наистина важни познания, ще бъдат наети като съветници.
Това трябва да се подпомогне от създаването на ново министерство, което да отговаря за дигитализирането на държавната администрация и вкарването ѝ в XXI век - задача, която звучи, изглежда, а по всяка вероятност и ще се усеща и като чистенето на Авгиевите обори. А крайният резултат е много възможно да не отговаря на първоначалните намерения.
В световната практика държавните администрации винаги са твърде раздути, тромави, консервативно настроени към всякакви промени и винаги заслужават да бъдат "окастрени". Затова и масова практика е новите правителства да заявяват, че ще започнат смело да орязват този самозабравил се чиновнически апарат.
И въпреки това, в най-честия случай, по някакъв магически начин държавната администрация продължава и продължава да расте.
Защото тя е като жив и мислещ организъм, изграден от строга йерархия и много взаимни услуги, който, подобно хидрата от митовете, умее да си изкарва нови глави, веднага щом бъде посечена някоя.
Този организъм доказано се поддава трудно на външни влияния, дори и от министри. Затова и когато някой от новата власт дойде с решението да "реформира" администрацията, се сблъсква с един изпитан във времето модел на действие на чиновниците.
Първа стъпка - закриване на свободни щатове (каквито има немалко). Втората е да се изпратят в пенсия онези служители, които така или иначе са навършили годините (и не са успели по някакъв начин да заобиколят възрастта си за пенсиониране). Такива има наистина доста, защото старо правило на държавните служители е, че колкото по-дълго работят, толкова по-голяма пенсия ще вземат.
Третата стъпка, която се прилага само в крайни случаи, е да се съкратят някои младши сътрудници, които нито са човек на някого, нито вършат кой знае каква работа. По правило би трябвало да си заминава първи последният назначен. Но правилата не на 100% се спазват.
Дори тогава обаче по-перспективните кадри се запазват и се изпращат в някой друг ъгъл на държавния апарат. Други пък ще бъдат назначени като съветници към министерствата заради безценния си опит.
След толкова много надъхани министри и правителства, влезли с амбицията да реформират държавния апарат, чиновниците там са придобили един вроден имунитет към подобни политически волности, превръщайки се в една не толкова забавна версия на онзи великолепен британски сериал "Yes, Minister".
Само че вместо сър Хъмфри Апълби, тук имаме леля Ленче от Деловодството или нещо от сорта. А вместо онзи, завършил в "Итън", а след това в "Оксфорд" апарат от манипулативни чиновници пчелички, тук имаме място, пълно с близки и далечни роднини и любовници на този и онзи.
Доброто, старо правило на администрацията е, че веднъж ако влезеш, след това ще излезеш само по свое желание... или ако някой отгоре не каже, че ще изхвърчиш.
Нищо не чисти в държавния апарат по-добре от политическата метла, при която си заминават "чужди" хора, неудобни служители и като цяло "пречещи" елементи, за да се заменят с "наши хора", верни на издигналата ги партия.
Вече от няколко места, включително от "Демократична България", които са част от преговорите за кабинет, се чуха притеснения, че със сегашните разбирателства съществува опасността да се окаже, че някои министерства ще се превърнат във феодален бастион на различни партии, както се смяташе доскоро за министерството на земеделието и ДПС. Докато не дойде следващата "метла".
Честно казано, ще е истинска изненада, ако Кирил Петков и Асен Василев действително успеят да намалят размера на чиновниците под контрола на Министерски съвет. Защото самите те имат явното намерение да го увеличават.
С претенцията за обособяване на изцяло нови министерства би било твърде трудно държавната администрация да се свие. Най-много просто да се компенсира размерът със съкращаване на щатове на едно място и отварянето им на друго. Или за изхвърлянето на едни "наши хора", за да дойдат други "наши хора".
Но спестяване на пари от заплати... На подобни претенции можем да реагираме с лека усмивка.
