Гласуваното отстраняване на главния прокурор Иван Гешев за мнозина може да остане с горчив привкус.
Уронване на престижа на прокуратурата заради използвания коментар за "политическия боклук" се усеща странно и невероятно с оглед на множеството проблеми, които витаят около прокуратурата.
Гешев може да говори каквото си иска за собствената си гордост, че е начело на тази прокуратура. Но още от самото си избиране без алтернативен кандидат до гласуването на оставката му от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) той така и не успя да опровергае широкото усещане, че в тази институция нещата стават по принцип с "натискане на Enter", а не по начина, предвиден от Конституцията и законите на България.
Направете си експеримент - попитайте 10, 100, 1000 души за това колко от тях вярват, че прокуратурата у нас се грижи наистина престъпленията по върховете на властта да бъдат наказани справедливо. Колко биха отговорили положително?
Именно това е най-голямата слабост, най-сериозното уронване на имиджа на Иван Гешев - че не успя да промени това усещане.
Всички поискани имунитети в последните седмици се усетиха много повече като опит за лично решаване на сметки между него и политиците, които искат отстраняването му, отколкото като някакъв опит да се разследват престъпления на могъщи държавни мъже.
Все пак, не е като делото за "Барселонагейт" или за гражданството на Кирил Петков да са в прокуратурата от вчера. И по някакъв много магически начин се активираха в рамките на седмици, за да бъдат задействани точно тогава, когато Гешев е започнал своята контраофанзива.
Не че отстраняването му не изглеждаше по същия начин - предвид обичайното протакане и празни приказки, които вървят ръка за ръка с всяко голямо решение в тази държава, сегашната процедура си беше направо неочаквано експедитивна.
В интерес на истината, позицията, изказана от председателя на Върховния касационен съд Галина Захарова по отстраняването на Иван Гешев като главен прокурор, тежи на място.
Макар Захарова да коментира, че използваната лексика "политически боклук" е арогантна по начин, който не подобава за магистрат, камо ли за главен прокурор, тя не се спира само дотам. По думите ѝ не само конкретната изява на Иван Гешев, а цялостното му поведение довежда до извода за силна политизираност.
"Особено опасно и тежко укоримо за мен е, че цялото му поведение е насочено към постигането на конкретна политическа цел. Тук се касае не само до превратно упражняване на функции, на правомощия, а до дълбоко навлизане в политическия живот и то, за съжаление, със средствата на наказателния процес и наказателното производство... Наказателният процес не може да бъде инструмент за отмъщение и за увреждане на интересите на когото и да било", коментира Захарова.
Това е наистина адекватна позиция за отстраняването на главен прокурор. Защото за човек, който се оплакваше, макар и през последните два месеца само, от политически вмешателства в прокуратурата, Гешев наистина не пестеше собствените си намеси в политиката.
Спокойно можем да кажем, че той ходеше в парламента много по-често от някои избрани депутати, общуваше с определени парламентарни групи, правеше откровено политически изказвания...
И все пак усещането с гласуваното уволнение на Гешев е като с ареста на Ал Капоне за неплатени данъци - да, има нарушение, но има далеч по-значими проблеми, които надхвърлят ефекта на това уронване на имиджа на прокуратурата.
Отново трябва да попитаме какво стана с фалита на КТБ - най-големият случай от последното десетилетие, който остана някак заметен под килима. Шефът на банката Цветан Василев се крие в Сърбия, а прокуратурата се държи сякаш само той е бил виновен и само той е вършил схеми.
Когато пък става въпрос за злоупотреби с власт и разследвания за корупция по високите етажи, настава пълно мълчание. Ето това е уронване на престижа на прокуратурата, не друго.
Сегашното решение на ВСС обаче оставя твърде много неизвестни.
Ще реши ли президентът Румен Радев да наложи вето? Кого ще сложат да замества Иван Гешев? Какво ще каже Конституционният съд за правомощията на този състав на ВСС? Как ще продължи оттук нататък съдебната реформа?
Вече се появяват силни предупреждения срещу твърде резки и категорични промени в самото устройство на съдебната система, без да се вземе предвид потенциалният ефект. Премахването на самата роля на главния прокурор е един такъв въпрос, който е добре да се обмисли внимателно, преди да се задейства.
Ако цялата драма с отстраняването на Гешев постигна нещо наистина, то това е, че вече открито говорим за проблемите в прокуратурата и за нуждата от реформа, която да ги реши. Такава очевидно ще се случи.
На нас ни остава да се надяваме, че ефектът от тази реформа няма да изпрати съдебната система в друго, малко по-различно блато.
