Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пред карантината някои са по-равни от други

Дисциплината е задължителна за всички... Почти всички. Снимка: Президентство
Дисциплината е задължителна за всички... Почти всички.

Без да го иска, столичното РЗИ игра на руска рулетка, а куршумът накрая попадна в директора ѝ Данчо Пенчев.

Всъщност шансът някой да се окаже болен от COVID-19 след два отрицателни теста, последният от които направен предишния ден, явно е малък - може би точно толкова, колкото да насочиш към слепоочието си единствения зареден патрон.

Когато обаче малшансът засяга премиера на страната, нещата доста се променят.

Малко предговор: след въпросни два теста РЗИ реши да вдигне от Борисов и Радев иначе задължителната за всички 10-дневна карантина, макар че в заповедта на здравното министерство никъде не се отбелязва, че се допускат подобни изключения.

Причината: двамата заемат високи обществени длъжности и един вид нямат време за подобни "почивки". Нищо че и те са хора и пренасят вируси, че даже понякога и с по-широк размах предвид ежедневните си контакти.

А на всичкото отгоре след това се оказа, че министър-председателят всъщност е заразен с коронавируса.

Всичко това в крайна сметка коства оставката на Пенчев, но повдигна друг въпрос: кога са допустими изключения?

Йерархията вероятно ги предполага: за да се движат нещата в релси, трябват машинисти. Работата е там, че природата тези въпроси не я вълнуват. Хич не ни се вярва най-висшият ешелон да има суперсили, които да оправдаят по-бързото сваляне на карантина.

И не само: влакът вече може да се движи и дистанционно (не и извън полето на метафората, уви).

В XXI век би било меко казано странно, ако един политик не може да изпълнява по-голямата част от служебните си задължения от вкъщи, при това за не толкова сериозен период от време, колкото трае и без това съкратената на 10 дни карантина.

Човек би възразил с аргумента, че има конфиденциални срещи на високо ниво и такива, свързани със сигурността на страната, които не могат да се случват в Zoom. Практиката в Европейския съюз, където политици на високи нива доброволно се самокарантинират, обаче сочи, че това не е съвсем така.

По-скоро въпросът е дали в България толкова няма кой да криптира вътрешнополитически разговори, така че те да се осъществяват безопасно онлайн, или просто правителството (и други органи на властта) през 2020 г. все още няма технологичния ценз, с който да може да се справи с дистанционна работа. Ако го няма, значи много лошо.

В извънредни ситуации обикновено личи характерът както на хората, така и на властта. Вместо да се помисли кои аспекти на управленското ежедневие могат да се менажират дистанционно, какви ще бъдат изискванията за това и как да се организира работата, бе взето "по-лесно" решение - издадената от министерството заповед да се промени и в нея да се поставят вратички.

"Очевидно е, че не можем да затворим държавата, а ако карантинираме всички управници, на практика ще се случи точно това", оправда се проф. Ангел Кунчев.

Така излиза, че дисциплината по отношение на вируса е за всички, но за някои е просто невъзможна. И явно се очаква това да е очевидно за всички ни.

В контекста на нови мерки, бизнеси пред фалит и назидателната реторика, насочена към обществото, подобни изключения са някак цинични. Ако липсва отговорност спрямо здравето на околните на най-високите етажи на социалната йерархия, то значи не е неочаквано, че на партера цари хаос.

Ако пък причината за поправката "Ама те са политици" е просто да се прикрият некомпетеност и техническа неграмотност, то рискът отново е неоправдано висок - нова игра на живот и смърт, в която ще има неволни играчи

Най-четените