Преживяемостта от рак в САЩ е по-висока от когато и да било, а смъртността намалява, сочат последните данни на Американската асоциация за проучване на рака. 5-годишната преживяемост - един от основните показатели при подобни анализи, е нараснала от 49% през 1970 г. до 70% през изминалото десетилетие.
Подобни са данните от всички развити страни, а обяснението е комплексно. За последните 50 години напредъкът в медицината, технологиите и фармацията е значителен, същото важи и за превенцията на заболявания - в западните страни например тютюнопушенето намалява.
Докладът на американската асоциация обаче казва и друго - намаляващата смъртност от рак се дължи и на подобрените профилактика, ранно откриване и лечение.
В България - очаквано - преживяемостта е по-ниска от средното в ЕС и дори няма особено актуални официални анализи. Самото министерство на здравеопазването цитира данни от отдавна неработещия Национален раков регистър.
Според последните актуални данни - от 2017 г., най-често срещаният рак при жените у нас е този на гърдата. 5-годишната преживяемост е 72% при близо 84% в Европа.
При мъжете на челни позиции е ракът на простатата. 5-годишната преживяемост у нас е 53%, с цели 30% по-малко от средното за Европа.
И още една цифра. Процентът хора, посетили общопрактикуващия си лекар за задължителния си годишен профилактичен преглед, вероятно никога не е бил над 40%, откакто у нас има лични лекари. Конкретно за 2021 г. те са 36%.
Връзката е очевидна и отдавна доказана. Късното откриване на заболявания води до по-трудно и скъпо лечение - не само на онкологични, но и на всякакви заболявания. Само че след като всички са наясно с това - и пациенти, и институции, и лекари - защо едва около една трета от хората в България се ползват от правото си на профилактичен преглед?
Всъщност, говорим и за задължение. Според Закона за здравното осигуряване, пациентите са длъжни да изпълняват изискванията за профилактика, а при неявяване на профилактични прегледи губят осигурителни права за срок един месец.
Никой никога обаче не е бил наказан за подобно нещо, а задочният спор между лекари и пациенти чия трябва да е инициативата, е дългогодишен. Хората очакват джипитата да ги викат, лекарите пък обясняват, че това е задължение на пациента и няма как да принудят когото и да било да се яви.
Основният проблем обаче е мотивацията - и на общопрактикуващите, и на пациентите. От десетилетия профилактичният преглед по линия на здравната каса не покрива почти нищо и в масовия случай изглежда като загуба на време и за двете страни.
Здравноосигуреният, особено ако е под 40 г., получава безплатно измерване на кръвното налягане и ЕКГ и евентуално изследване на урина с тест-ленти. Веднъж на 5 години се полага и кръвна картина.
При мъжете над 40 г. и жените над 50 г. - пак веднъж на 5 г., има изследване на холестерол и триглицериди. Жените от 30 до 40 г. имат право на преглед при гинеколог и цитонамазка, тези от 50 до 69 г. - на мамография веднъж на две години, а мъжете над 50 г. - на PSA тест за рак на простатата, пак на 2 години.
Чак след навършване на 65 г. кръвните тестове са ежегодни.
И едва от тази година личният лекар има право да прати жените между 30 и 50 г. на профилактична ехография за рак на гърдата - веднъж на 2 години.
Тоест, съвсем доскоро, ако жена под 50 г. възраст искаше да си направи профилактичен преглед за рак на гърдата, тя трябваше или да си плати, или да мине по безкрайно сложен ред - личният ѝ лекар да я прати на гинеколог, който пък да ѝ издаде направление за ехография или мамография при мамолог. АГ специалистът не може да бъде прескочен, тъй като джипито няма право да дава талони за подобни изследвания.
Останалите видове рак пък изобщо не се смятат за обект на профилактично наблюдение, въпреки по-високата си честота - например колоректален рак. Извън коментар е и фактът, че редовни профилактични изследвания за рак на шийката на матката, т.е. цитонамазки, се полагат единствено на жени от 30 до 40 г.
Както и че те единствени имат достъп до профилактичен преглед при специалист - АГ. Всички останали ходят при кардиолог, ендокринолог или АГ, само ако имат оплаквания.
Показателен е и интересът на пациентите към и без това миниатюрния профилактичен пакет. Въпреки че имат право на безплатна мамография, в последните години около четвърт от жените между 50 и 69 г. се възползват от нея и ходят на профилактичното изследване. Тест за рак на простатата пък си правят около една трета от мъжете, на които това се полага. Вероятно част от тях дори не подозират, че им се полага подобно нещо.
Затова и едва от тази година здравната каса опита да създаде допълнителни стимули и за личните лекари и заплащането на профилактичния преглед вече е според обхвата на прегледите. До 2022 г. медиците получаваха по 18 лв. за всеки отчетен профилактичен преглед. Сега сумата може да е 26 лв., ако през кабинета за подобен преглед са минали над 60 на сто от пациентите на лекаря. Ако те са от 46 до 60 на сто - сумата е 25 лв., а ако са по-малко - 20 лв.
Доколко последните нововъведения ще променят нещо, ще се види тепърва, но е очевидно, че при подобен пакет и с толкова размити задължения и отговорности на двете страни, такава е и профилактиката у нас.
Само че не бива да забравяме, че в този процес има и трети участник, чийто интерес за ранно откриване на болести би трябвало да е не по-малък. Това са финансиращата институция - здравната каса и държавата като цяло.
Парите, дадени от НЗОК за ранно откриване на болести, биха се върнали многократно като спестени впоследствие от средства за скъпо лечение и хоспитализации.
Държавата пък е тази, която трябва да вложи ресурс за превенция на заболяванията и масови скрининги - каквито у нас също почти липсват. Това се отплаща след време под формата на по-ниска смъртност, по-голяма продължителност на живота, по-ниска инвалидизация и съответно - по-голяма работоспособност.
И здравната каса, и държавата обаче са оставили превенцията и профилактиката на социално значимите болести основно в ръцете и на джобовете на пациентите. Резултатът е неизменен от години - България е сред страните с най-високи нива на хоспитализации и смъртност в ЕС.
С което доказваме емпирично, че когато оставиш спасението в ръцете на давещите се, те се давят.
