Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо да плащам пълни данъци, като не получавам нищо срещу тях?

Защо да плащам пълни данъци, като не получавам нищо срещу тях? Снимка: iStock

Никой не знае колко са съвременните роби в България - хора, които нямат трудов договор, осигуряват се върху минимални суми, нямат право на отпуск и зависят изцяло от благоволението на работодателя. Не смеят да се оплачат, защото се опасяват, че друга работа няма да си намерят.

Хора, които ходят на работа болни, с температура и коронавирус от страх, че ще бъдат уволнени. Хора без права и перспектива, които ще работят до смъртния одър, защото друг доход, който да покрива и без това минималните им разходи, нямат. Но тях ги има - по-рядко в София, доста по-често в провинцията и особено в по-бедните региони.

Извън фрапиращите случаи самата практика "пари в плик" все още е широко разпространена и охотно практикувана и от двете страни - и от работодатели, които пестят пари от осигуровки, и от работници, които предпочитат повече кеш за сметка на пари, които да влизат в хазната, НОИ и здравната каса. Защото освен че имат по-висок доход, те не виждат смисъл от солидарната система.

Сега на тези хора евентуалното бъдещо управление ще предложи санкции. Преговарящите за коалиционен кабинет партии "Продължаваме промяната", БСП, "Демократична България" и "Има такъв народ" се обединиха около идеята, че освен за работодателите, които плащат на ръка, санкции трябва да има и за самите получаващи - работниците, т.е. да се криминализира приемането на заплата в плик. За бизнеса подобна санкция има от години и за укриване на доходи, за които се дължат данъци, и за осигуровки.

Преди нововъведението за работещите обаче се предвижда тримесечна национална разяснителна кампания за това колко недопустимо и незаконно е това.

Укриването и неплащането на данъци и осигуровки безусловно е кражба от общия кюп. И тази кражба е национален спорт у нас поради тоталната липса на доверие у българите в солидарността.

А недоверието на хората се подхранва именно от малкото, което получават от солидарно разпределяните услуги от хазната. И така кръгът се затваря. Работещите не виждат смисъл да внасят в общия кюп, защото, когато опрат до него, не получават нищо.

Какво точно ще опита да убеди националната кампания работещите - че като не укриват здравни вноски няма да се налага да си плащат за всичко, когато им се наложи лечение? Че като плащат пенсионни осигуровки ще получават по-висока пенсия? Напоследък минималната пенсия се вдига не според солидарни формули за осигурителен принос, а по решение на парламента, а за максималната още има таван - защо тогава човек да внася повече?

Бъдещите управляващи могат ли да обещаят, че ако оттук нататък си плащаме данъците на общината вече ще ходим само по почистени улици, а ако даваме на държавата, ще имаме по-добре поддържани пътища? Че издържаните с данъците ни полиция, съдебна система или администрация ще започнат си вършат работата като хората?

Едва ли. Това, което всички виждаме ежедневно и от дълги години, е постоянно разрастващата се администрация, бонусите, които тя получава от данъкоплатските ни пари и кражбите по всевъзможни сектори и нива, които пак ние финансираме с данъци. Е какво тогава да мотивира работещия да участва с повече в солидарността, като не вижда нищо солидарно в цялата система? Заплахата от затвор?

Неслучайно досега не се е чуло за влязъл в затвора работодател за укрити доходи и осигуровки на работниците си. Защото двете страни са заедно и солидарно в омертата, която в повечето случаи ги устройва.

Вероятността работникът да "изпее" шефа си на държавата едва ли ще се увеличи само от потенциалната опасност от наказателна отговорност, защото срещу нея се изправя далеч по-вероятната опасност от уволнение. Или от затваряне на фирмата, което отново не е в негов интерес. Освен това работникът у нас не е свикнал да разчита на държавата - ще сигнализира в инспекцията по труда, а тя как ще му гарантира, че ще остане на същата работа и то без шефът да му отрови живота?

Чистачка, която получава пари в плик и без право на отпуск, ще се обади на инспекцията по труда под страх, че може да иде в затвора? Или няма да се обади, за да не иде на улицата?

Практиката показва, че само със санкции трудно се променят подобни сложни взаимоотношения. Може би е добре държавата да обърне внимание на предложенията на самия бизнес или поне да започне да мисли по-гъвкаво. Последната идея на работодателите например е работниците сами да плащат осигуровките си, но без парите да идват от намаление на възнаграждението им.

Тоест наетият да продължи да получава същата нетна сума като заплата, но 100% от осигуровките да се удържат от неговата сметка. Това, според бизнеса, ще е далеч по-малко изкушение от страна на работодателя да укрива вноски. Също и за работещия, защото най-малкото ще получава по-високи болнични, майчински и - евентуално - пенсия.

Също така, ако държавата иска да стимулира бизнеса да не укрива осигуровки, може като начало да премахне безумието работодателят да поема първите три дни от болничните.

Безспорно е, че повечето от нас биха искали да живеят в общество, в което не се крадем едни други. В което мнозинството е убедено в смисъла да плаща собствената си лепта за общото, защото - когато има нужда от общия фонд - получава оптималното от него. В което няма съвременни роби. Това става не само със санкции, но и със стимули и най-вече с доверие в солидарността. А у нас то е изключително дефицитно.

Най-четените