Една от най-ясните и основни препоръки на Венецианската комисия (един консултативен орган към ЕС, занимаващ се с правни въпроси, от които зависи качеството на демокрацията) е Изборният кодекс да не се пипа минимум 6 месеца преди избори.
Причината за това е проста - за да се приложат промените в начина на гласуване, е необходимо време.
Колкото по-големи и мащабни са промените, толкова повече време се изисква, за да се вкарат в системата, така че тя да заработи чисто и без гафове (евентуално). Защото, каквото и да си говорим, самият вот е едно огромно по мащаб организационно усилие, при което трябва да се вземат предвид редица фактори. И всяка нова промяна е нов фактор.
Всички видяхме как недостатъчното време да се имплементира машинния вот доведе до гафове. Неслучайно бившият шеф на Централната избирателна комисия (ЦИК) Стефка Стоева си хвърли оставката миналото лято, когато беше решено за вкарването на машините за гласуване в изборния процес на такъв късен етап.
Да, на повечето места машините си работиха нормално, но в две области се наложи вотът с тях да бъде спрян заради грешки.
Сега, в избраното вече 45-о Народно събрание, първата тема, която депутатите подхващат, е отново Изборният кодекс. Така в петък на първо четене беше проект със законови промени, които:
- въвеждат нов изборен район "Чужбина";
- въвеждат възможност за гласуване по пощата за българите зад граница;
- въвеждат изцяло машинно гласуване (с хартиени бюлетини в резерв за онези секции, в които машините се развалят);
- отпада ограничението за разкриване на избирателни секции в страни извън ЕС;
- се въвежда експериментално дистанционно електронно гласуване за президентските избори през есента.
- се предвижда цялостна смяна на Централната избирателна комисия и намаляването броя членове в нея.
Идеята е тези промени да влязат в сила още за следващите избори, които по план са президентските. Не по-план... още чакаме да видим дали и кога.
България има силна и продължаваща традиция в това да ровичка по изборното си законодателство с повод и без повод, та тези промени не са нищо друго, освен спазване на една дълга традиция от доизкосуряване на това как е най-добре да си даваме гласа на избори.
Въпросът обаче е, че някои от тези промени са адски кардинални. Ако сега Слави Трифонов и компания не съумеят да съставят правителство, което да издържи поне половин година, това ни праща на нови избори, на които ще се гласува по новите правила, ако тези промени бъдат окончателно приети.
Това означава, че в рамките на няколко месеца една изцяло нова ЦИК ще трябва да организира един изцяло машинен вот, при който сънародниците ни в чужбина ще могат да гласуват за свои депутати. И това докато тестват експериментална система за гласуване на президентския вот, която да е достатъчно стабилна и сигурна, че да може да издържи на потенциални хакерски атаки. Междувременно за пръв път ще се приложи и възможността за гласуване по пощата за българите в чужбина.
Това не са малки промени. Всички тези предложения по принцип са много интересни и иновативни по своя вид и ако се приложат правилно, може да имат наистина благотворен ефект.
Но това е по принцип. На практика обаче това означава, че един нов състав на ЦИК ще се наложи да свърши непосилно много работа за непосилно кратък срок от време.
Само за да се въведе 32-и МИР ще е нужно прекрояване на съществуващите вече многомандатни избирателни райони в страната, за да се вземат от тях определено количество депутатски места и да се сложат в район чужбина.
По принцип разпределението на мандатите по райони се прави на база преброяването на нацията, което заради пандемията тази година беше отложено, но надеждата е да се случи до края на годината.
Въпросното преброяване показва какво е разпределението на населението и на тази база се определя и по колко депутати са необходими, за да представляват съответния район, така че да има справедлива представителност, а не един депутат от Кърджали да представлява значително по-малко хора, отколкото един депутат от София.
Затова и ако наистина се държи да се прави нов избирателен район за чужбина, то задължително трябва да премине на база преброяването. Изниква обаче един малък проблем - как ще се посочи колко точно депутати са необходими да представляват този нов 32-и МИР Чужбина, когато няма точна статистика колко български граждани живеят и гласуват в чужбина.
Разбира се, може на база данните от преброяването да се даде този брой, но всички знаем колко условен ще е той. В крайна сметка ще има някакво разпределение на мандати, което ще предизвика множество гневни коментари от онези области вътре в страната, които ще бъдат ощетени за сметка на сънародниците ни в чужбина.
Дори всички тези пречки да бъдат преодолени, въвеждането на нов избирателен район изисква преди всичко време и усилия. И тонове, тонове математика и статистика.
С други думи - няма как да се случи за няколко месеца.
Допълнително с това има и въвеждането на нова система за гласуване по пощата в чужбина. Дори и да се копира директно опита на някоя друга държава, пак ще е нужно тази система да бъде приложена на практика и тествана. Тя трябва да гарантира тайната на вота на гражданите, както и да гарантира, че гласовете им ще пристигнат сигурно в посолствата или представителствата в конкретните държави в срок.
Това също изисква организационен потенциал и поставя пред потенциалния нов състав на ЦИК още работа.
За да стигнем до изцяло машинното гласуване. Да кажем, че тук вече е направена първата крачка и България е закупила машините за гласуване. За следващия вот е необходимо наистина да се работи в посока отстраняване на грешките от този. Защото тук грешки имаше достатъчно - изпуснати кандидати, забиващи машини и т.н.
Макар сега да са необходими по-малко усилия за организация, със сигурност ще има отново най-голям потенциал за грешки и бъгове.
И, разбира се, тестовото електронно гласуване. Нещото, което трябваше досега да сме видели вече, откакто още през 2016 г. беше прието на референдум. Уви, досега по въпроса не беше направено май почти нищо, освен да се харчат пари.
Големият въпрос обаче остава - ще стигне ли времето до президентския вот, за да имаме готова, изградена и подсигурена система за гласуване по интернет?
Също така - по какъв начин тя ще бъде приложена тестово за тези избори? И не на последно място - гласовете на притеснения от хакерски атаки, също трябва да се вземат предвид.
Сами по себе си промените в ИК не са лоши. И все пак прилагането им на практика ще изисква един солиден ресурс от хора, умения и време. Най-вече време.
Защото ако тези промени се пришпорят, резултатите могат да се окажат тотална катастрофа. Ако депутатите приемат изборните промени и след това се втурнат към служебно правителство и нов вот, това е гарантирана рецепта за гафове и хаос.
Така че ако с такава смелост партиите в парламента прокарват изборните промени, нека им дадат и времето да бъдат въведени на практика.
Нека създадат някакво правителство, което да позволи на ЦИК - в стар или в нов състав, да организира достатъчно добре изборите. Едва след това да се хвърлят в едно ново преразпределение на силите. Всичко друго би било просто един огромен и безпочвен риск.
